Добре дошли в тъжната кръчма. Тук е весело, щото навън се запролетява. Гледаме зимата на видеозапис. Сняг и хапещ студ. Нахапал ми ябълката емблема компютъра iMAC. Чухте ли какво казаха? От 1869-та година нямало такъв сняг и хапещ студ в Ню Йорк. Казваха му Голямата ябълка, The Big Apple. Гледайте, гледайте! Виждал съм лицата на горките негри да лъщят от пот, а не пепеляви от студ. Записът превключва на "Русская зима". Минувачите с ушанки както преди, но не им се виждат лицата. Дишат през бели антибактериални маски. Грип. Там един студ ми счупи шушляка. Едно време имаше едни шлифери от някаква шумяща синтетика, викахме им шушляци. Във фоайето на хотела едни русначета ми предлагаха двеста рубли за шушляка, но аз интервюирах минувачи на студа на улицата и шушлякът ми се счупи.

Тук обяснявам на компанията защо наричам моите съчинения писаници. Есета писал Монтен.

- Това вече сме го чували, Джимо.

- Вярно. Не бива едно и също да повтарям. Добре. Ето защо казвам писаница: Българите сме измислили читалищата, първите на света светилници на просвета, а пък сме невежествени роби. Черна робия. Робуваме на англоамериканската профанация на думата "есе". Българските ученици вече не пишат съчинения, а есета. "Творческото писане", the creative writing, го измисли Малкълм Бредбъри. Английски писател и университетски преподавател. Не го бъркайте с Рей Бредбъри от САЩ, когото аз много харесвам. Малкълм Бредбъри пишеше романи, скучни като лекции. И измисли creative writing. Видя, че в СССР има литературен институт "Максим Горки". Не видя, че големите руски писатели не се научили да пишат в този развъдник на писатели. И че големите англоезични писатели не са се излюпили в инкубатор за писатели.

- Защо?

- Защото можеш да помогнеш на будните момчетата и момичета да станат математици, химици, физици, биолози, но не можеш да ги направиш писатели и поети. Правиш ги графомани. Ама нали сме подражатели, и у нас се навъдиха преподаватели по creative writing. Да се засрамят! Срамота е да правиш графомани момчета и момичета, които могат да станат полезни за обществото не като графомани, а като дърводелци, строители, предприемачи, инженери, лекари. Чехов бил лекар. Книгите за "Хари Потър" се продаваха хиляда пъти повече от разказите на Чехов, но това не значи, че Ролингс е хиляда пъти по-добра писателка от Чехов. Пфу! Есета ще ми пишат! Ако се интересуват от литература, да четат литература. От института "Максим Горки" остана лафът "Чукча не читатель, чукча писатель". А пък в Англия историйката за един учебен час по creative writing. Но тя е стара. Брадата. Даже белобрада.

- Кажи я.

- Нали ти ми каза да не повтарям едно и също?!

- Кажи я.

- Е добре, от мен да мине. Учителката по creative writing казала: "Ние сме протестанти, набожни, във вашето есе, споменете Бог. Второ, ние сме монархия, споменете кралицата. Трето - да става нещо, което ставало и преди, ние англичаните сме по традициите. Четвърто - да има загадка. Жанрът Mystery сме го измислили ние англичаните, Конан Дойл измислил Шерлок Холмс, Агата Кристи измислила Еркюл Поаро. Пето. Ние не сме вече пуритани, нито викторианци. Ние сме мултикултурно permissive society. Разкрепостени от сексуалните табута". След нула време малкият Иванчо, пардон, малкият Джони бил готов с есето си. То било само едно изречение, но отговаряло на всичките пет изисквания: - "Боже мой, въздъхна кралицата, пак съм бременна и пак не зная от кого".

- Лъжеш.

- Лъжец.

- Вие двамцата сте лъжец и лъжица. Мъж, който лъже, е лъжец, жена, която лъже, е лъжица.

- Неприлично е така за възрастна жена. Ти, Джимо, знаеш ли, че тя стана най-дълго царувалият монарх?

- Знам. А ти, лъжичке, да знаеш, че всяка бабичка е била млада. Сега кажете: "Ача, ача Джимо."

- Какво значи?

- От Карачи през Исламабад и Лархор чак до Кабул това значи: "Тъй, тъй Джимо." На урду ли е, не зная. Какво знаете вие бе, бройлери, не учете стария боен петел. I traveled each and every highway аnd more than this, I did it my way. Soldier of Fortuene. В Ланди Котъл, това е свободна от закони територия между Пакистан и Афганистан, аз живях при едни трафиканти. В тяхното племе гостът е свещен.

- Свещений, Джимо. Ще приемеш ли един безплатен съвет?

- Да, щом е безплатен. Шамар да е, аванта да е.

- Пуши и пий по-малко.

- Ама закога? Чукнах 84 лазарника, подкарах 85.

- Тогава разкажи още за creative writing и за есеистиката. Но без Монтен.

- Ача, ача. На младини освен плуване тренирах бокс. Към треньорите се обръщахме уважително - "тренер" или бате Замора, бате Бояне (Гаврилов), бате Карло (Георгиев), бате Стояне (Ацев). После чух за български "спортен деятел", че бил "доцент по бокс". Можете ли да си представите да обявят така: "На ринга излиза академикът по бокс Кличко"? Че тогава Боян Радев е трижди академик по борба. Робуваме на званията. Титломания. Спортът не е наука. Преводът е изкуство, не е наука. Журналистиката е призвание, не е наука.

Не мразя турците, напротив. Но "гяури" и "рая" са турски думи и турското робство си е робство, не е нито владичество, нито съжителство. Свиня в джамия да влезе, няма да ми се обърне езикът да кажа османско владичество.

Есеистиката не е наука. Не само Монтен писал есета. За границите на изкуствата е писал Лесинг - Laokoon oder uber die Grenzen der Mahlerei und Poesie.

Пропагандните лъжи не са наука, а залъгалките на лъжци и лъжици като залъгалките на оная дърта лъжица Нуланд, дето раздаваше бисквитки на площада в Киев и сега дойде в България.

Вий помните ли генерал Колин Пауъл? The four-star general Colin Powell. Отличен офицер. Потомък на негри от Ямайка. Стана държавен секретар на САЩ. През Войната в Залива (The Gulf war) беше главнокомандващ. Войната беше представена на света чрез embedded journalists. Те подписаха декларации, че репортажите им няма да бъдат detrimental to the image of the US Army and Airforce. Само ще ги героизират. Внедрените (the embedded) журналисти документираха от кокпита с камера и микрофон през рамото на военните пилоти. По-късно в мемоарите на Колин Пауъл прочетох, че фонограмата от кокпита била изчистена от пърденето на US пилотите. Героите не пърдят. Естетизиране на войната.

После по телевизора показаха Буш-син като герой. Предрешен като военен пилот под светлината на прожекторите на палубата на боен USS (United States Ship) той рапортува Mission accomplished - мисията в Ирак е изпълнена. Смешко! Вижте какво е сега в Ирак. Естетизирана беше лъжата, че в Ирак има оръжия за масово унищожение - САЩ били искали да занесат демокрация. Естетизирано беше предателството на САЩ към техния съюзник Саддам Хюсеин. Осем години те го въоръжаваха да воюва с ислямския режим в Иран, който дойде на власт, след като САЩ извършиха предателство към шаха на Иран и в Иран дойдоха аятоласите.

А неестетичното лице на смъртта го прикриват. Смъртта е занимание самотно, написа Рей Бредбъри. Майкъл Крайтън естетизира ужаса в "Щамът Андромеда" и в романа "Юрски парк" ("Джурасик парк" в българския превод). В "Лаокоон" на Лесинг естетизирането на страха и ужаса е изкуство. Фобос и Деймос - Страх и Ужас - са двата естествени спътника на планетата Марс, наречена на бога на войната. Една от военните операции на САЩ беше Shock and awe. Потрес и ... сами си го преведете. Не чакайте все на мен.



DI copyright