Националната здравна карта показва доста нагледно диспропорциите, а на места и аномалиите и изкривяванията на лечебната мрежа, която, логично, следва цялостното социално и икономическо развитие на по-богатите и бедните райони на страната. В картата са дадени демографски показатели като прираст, население под, във и над трудоспособна възраст, данни за заболеваемост на населението, хоспитализации, брой лекари, медицински специалисти и болници, потребности от различните видове лечение, недостиг или излишък на кадри и легла.

Очаквано сред областите в най-тежко положение е Видин. Там е най-високият отрицателен прираст в страната - минус 15.4 на 1000 души население при среден прираст у нас от минус 5.7. Населението в трудоспособна възраст е едва 54% при средно 61 на сто за България. Над трудоспособна възраст са 33% от жителите на областта, при 24% за страната, а децата са едва 13%. Общата заболеваемост, т.е. всички регистрирани заболявания в областта за 1 година, е 76 200 на 100 000 души, което е малко в сравнение с други области. Хоспитализациите са изключително малко - 16 600 на 100 000 души население. Средно за страната този показател е близо двоен - болниците отчитат 32 100 хоспитализации на 100 000 души население. Леглата в болниците в областта са общо 3.8 на 1000 души население, от които 3.3 - за активно лечение. Останалите са в психиатрията и за рехабилитация. Това е доста под определения за минимално необходимия за страната показател от 4.9 активни легла на 1000 души и общо съществуващите в момента 6.4 легла на 1000 души. Вероятното обяснение е, че жителите на област Видин



приоритетно са лекуват в други области,



а инвеститорите нямат интерес да разкриват големи частни структури в толкова беден регион. Обикновено те задържат населението и дори вдигат отчетения процент хоспитализации.

Във Враца, която е с малко по-добри демографски показатели - минус 10.9 отрицателен прираст, регистрираната заболеваемост е по-висока - 111 000 случая, а отчетените хоспитализации са над средното за страната - 35 100 на 100 000 души. Леглата са 7.6 на 1000 души. Над средния за страната е приемът в класовете болести - инфекциозни, на ендокринната система, на нервната система, на органите на кръвообращението, на дихателната система. В третата област от Северозапада - Монтана, нещата също изглеждат отчайващо. Там има почти минус 13 промила отрицателен прираст. Заболеваемостта е ниска - 83 000 случая на 100 000, но, странно, хоспитализациите са много - с над 1000 над средната норма за страната. Два пъти над нормата са приетите в болница в клас нервни болести, в повече от средното са инфекциозните болести, психичните, отравянията и травмите. Интересен е клас "Симптоми, признаци и отклонения от нормата" - с подобни диагнози са приети 533 на 100 000 души от областта, при средно 280 на 100 000 за страната. Това е едно от обясненията как Монтана успява да поддържа 7 легла на 1000 души.

Шумен и Ямбол са сред областите с най-малко легла. В Шумен те са 4.8 на 1000, като едва 3.4 са за активно лечение, а в Ямбол - само 3.3 на 1000, от които 2.8 за активно лечение. Естествено, това са и двата града с най-малко хоспитализации след Видин - съответно 20 600 и 24 000 на 100 000 души население. Заболеваемостта на шуменци е ниска - 81 900 случая, но в Ямбол са отчетени 143 000 заболявания на 100 000 души население, т.е. почти половината жители на областта са потърсили лекар по 2 различни причини в една година.

Особено здрави, поне според регистрираната заболеваемост, са в Кърджали - тя е едва 36 700 случая на 100 000 население. Хоспитализациите също са малко - 19 300 на 100 000, като само ражданията (естественият прираст е само минус 2.5), инфекциозните и психичните болести са над средното за страната. Леглата за активно лечение са малко - 3.6 на 1000 души, а заедно с леглата и за продължително лечение и психиатриите са общо 5.7 на 1000. Данните лесно се обясняват



с високия брой неосигурени в региона



Здрави се оказват и в Плевен, където заболеваемостта е 83 100 на 100 000 души. Под средното за страната са пък хоспитализациите в Разград, Русе, Сливен, Смолян и др. Странното е, че и във Варна хоспитализациите са с близо 6000 под нормата, а леглата са 6.1 на 1000 души.

На другия полюс са Пазарджик, Пловдив и София, където има и много болници, и най-много излишни легла. В Пазарджик заболеваемостта е 247 000 на 100 000 души, хоспитализациите - 35 600 при 32 100 средна норма за 100 000 души население на страната. Ражданията са над средното за страната, макар броят на лицата под 17 г. и естественият прираст са като средните за страната. Болниците в областта са 14, от които 9 - многопрофилни. Леглата обаче са само малко над нормата - 5.5 на 1000 души за активно лечение и 7.7 на 1000 общо.

В Пловдив не боледуват - заболеваемостта е едва 93 000 на 100 000. Хоспитализациите обаче са 53 700 на 100 000 души (11 600 над нормата), като повече болни са приети във всички класове болести. Леглата за активно лечение са 8.1 на 1000, а общо - 10 на 1000, което е прекалено много.

София, естествено, е първенец в повечето отношения. Прирастът в столицата е само минус 1.1. Заболеваемостта е огромна - 257 000 на 100 000 души, хоспитализациите - 41 800 на 100 000 души, при норма от 32 100 на 100 000. Не е повишен приемът само в инфекциозните, психичните и кожните болести. Болниците са 76, леглата - 8.6 на 1000 души. И в София, и в Пловдив за големия брой приети в болница има обективни причини - там има най-много специалисти, апаратура и университетски болници.