Ключовият инструмент за евентуални промени в здравния сектор е на финалната права. Проектът за национална здравна карта, която определя кое е в повече и кое не достига на лечебната мрежа в България, е готов и подлежи на обществено обсъждане. Картата казва кои структури и къде са повече и не следва да бъдат финансирани с публични средства и къде и кои не достигат. При това за пръв път тя е задължителна и с нейните параметри трябва да се съобразява здравната каса от април, когато започне да сключва договори за финансиране с лечебните заведения. Затова и от картата се очакваше да въведе поне малко справедливост и както обича да казва министър Петър Москов, вместо за изпълнение на бизнес планове здравната ни система да започне да служи на медицинските нужди на пациентите. Но - очаквано - това няма да се случи и при тази "реформа".

-----------------------------

Това не е първата здравна карта у нас. Последната преди нея е от 2011 г., т.е. дело на първия кабинет "Борисов", а първата - от далечната 2000 г. Със и без карти е ясна тенденцията - броят на болниците и леглата за активно лечение расте, като инвеститорите се съсредоточават в няколко области - хирургия, ортопедия, урология, АГ, гастроентерология, инвазивна кардиология, а последният хит е онкологията. За тези специалности здравната каса плаща в общи линии добре и от тях може да се печели. Недостиг има в зле финансирани специалности - педиатрия, инфекциозни болести, психиатрия, долекуване и продължителни грижи. Личните лекари устойчиво намаляват и са под нужния минимум. В големите градове има свръхпредлагане на медицински услуги, а в малките достъпът на населението и до базово лечение е все по-труден. Очакванията, с които самият Петър Москов натовари здравната карта, бяха да се спре наливането на пари в скъпи дейности, където има излишък от предлагане, и те да се пренасочат към дефицитни специалности и малки населени места. Сега обаче той сам признава, че това няма да стане съвсем така.

Според картата у нас има 38 334 легла за активно лечение, а нужните са 35 316. Дефицитът е при легла за продължителни грижи, хосписи, рехабилитация - 3500. Самият Москов обаче обяви, че методиката за определяне нуждите от лечение е направена от здравното министерство със сериозен компромис, тъй като реално в България има нужда от 25 000 легла за активно лечение. В тази си част



"методиката е изкривена в полза на статуквото",



обяви министърът. Той самият очаква излишните 3000 активни легла да се преобразуват в такива за продължително лечение, като от 1 април ще има и стимул - три нови клинични пътеки именно за продължително лечение, долекуване и рехабилитация. Ако те имат и добри цени, мениджърите и собствениците на болници вероятно ще направят съответните промени и част от 3000-те легла от ортопедични, хирургични и урологични ще станат за долекуване на пациенти след инсулт, травми или за палиативни грижи. В това няма лошо, напротив, от години проблемът с липсата на подобни грижи е огромен.

Само че е очевидно, че здравното министерство не желае да намали реално броя на леглата, т.е. хипертрофиралата (по Москов) на места мрежа ще продължи да съществува. И това беше очаквано - колкото и да се пени министърът, колкото и да му се иска, нито може, нито ще му се позволи да провали нечии бизнес планове и инвестиции и здравната каса ще продължи да финансира раздутата мрежа с обществени пари. Естествено, тук-там някоя малка бутикова ортопедична или хирургична болница може и да фалира, но това не е реформа. Отделен е въпросът, че подобна опасност грози и редица общински болници.

Особено важен и показателен е въпросът със скъпото лечение. Москов обяви, че картата няма да ограничи нито ангиографските лаборатории, нито онкоцентровете с високоспециализирана апаратура, въпреки че първите са с 50% повече от нужното, а вторите - с "насищане над средноевропейските стандарти", постигнато при това за буквално 1 година - от страна без кибер нож, пращаща стотици пациенти в Турция и Европа, България изведнъж се сдоби с 7 такива апарата за радиохирургия. Освен това преди няколко години онкоболните се бореха за постоянно липсващи лекарства, а за последните 2-3 години всяка болница прави всичко възможно да отвори клиника за химиотерапия. Естествено, защото НЗОК плаща добре. И там са големите разходи и преразходи на касата и големите "бизнес интереси". Затова е логично - там няма да се пипа нищо. За инвазивна кардиология касата плаща 142 млн. лв. Бюджетът само за химиотерапия е 210 млн. лв. Засега поне картата има едно неопровержимо достойнство - не би трябвало да допусне разрастването и преразходите да продължат - новите болници в местата с излишък няма изобщо да бъдат включвани в нея и няма да имат достъп до договори със здравната каса. А и както казва самият Москов -



далеч по-важен е дефицитът на лечебни структури



в бедните и отдалечени райони и липсата на лични лекари и специалисти в доболничната помощ. Не достигат 437 общопрактикуващи лекари, 405 педиатри, 400 кардиолози, 57 гастроентеролози, 173 ендокринолози в доболничната помощ. В по-малките общини и по-бедните области има недостиг на легла в повечето специалности, а дори на национално ниво няма достатъчно осигурен достъп до специализирано педиатрично лечение - например детска неврология, кардиология и ендокринология. Картата, естествено, не дава отговор как да се осигурят липсващите структури, по-лошото е, че и самият Москов няма такъв. Планира се увеличение на парите за изследвания и направления за специалист в доболничната помощ с около 10%, което е нелоша стъпка. Вече има и известни облекчения при специализациите на лекарите, Москов настоява и за промяна във финансирането - болниците да получават една и съща цена от НЗОК за всеки преминал пациент, т.е. клиничните пътеки да носят еднакъв приход, за да не се изкривява предлагането на лечение. Това също ще помогне до известна степен, но едва ли ще осигури липсващите 25 легла в областта на детската неврология във Варна(или едно отделение), например, в следващите няколко години.

Москов обявява, че у нас трябва да има мрежа от медицински структури, които да предоставят базови грижи възможно най-близо до хората, т.е. във всяка възможна община. Освен че тенденцията е обратна, тя може да се задълбочи - парадоксално - с помощта на здравната карта. Сдружението на общинските болници от месеци предупреждава, че тя ще е последният пирон в ковчега. От години правилата за финансиране се правят така, че за договор с касата се изискват все повече кадри и все повече апаратура, което полека-лека води до нови и нови фалити на общински болници. Сега новите данни за излишък на легла и критериите, по които касата ще избира болниците - с предимство ще са големите, със спешен прием и поемащи тежки случаи, - могат да доведат до закриването на още малки лечебници, които и без това едва се крепят.

"Поне целта е ясна", обяви Москов, доволен, че дефицитът е точно описан. Но е все по-недостижима.