|
| Божидар Данев е роден през 1939г. в София. През 1965г. завършва Техническия университет в столицата. Старши научен сътрудник, доктор на науките. Владее английски, немски и руски. От 1993 г. е в ръководството на БСК, а през 2011 г. е избран за изпълнителен председател на БСК. |
- Не сме го виждали този законопроект, но за мен това е доста необмислен ход по няколко причини. Ако се приеме това предложение, разходите за заплати биха се увеличили с 12.2% за конкретния работодател. Това означава ударно изменение на заплатите, а изменението на работната заплата трябва да следва ръста на производителността на труда. В България едва ли производителността на труда е нараснала с 12.2%, нито БВП е нараснал с толкова. Това ще е поредният проблем за работодателите, които и бездруго имат достатъчно сериозни такива, като например актуалния напоследък данък "уикенд".
Не забравяйте, че в Кодекса за социално осигуряване беше записано, че разпределението на осигурителните вноски трябва да е 50:50 - поравно между работника и работодателя. Това е коректното съотношение, тъй като ние сме партньори с нашите работници и всеки трябва да поеме своя дял за осигуряването за старини. Въпреки това години наред с бюджета на Държавното обществено осигуряване съотношението продължава да бъде 60:40, съответно - за работодателя и за работника.
Когато говорим за цената на труда, няма как да не споменем факта, че всяка година се увеличава минималната работна заплата, а през миналата година дори имаше двукратно увеличение. По този начин заплатите на хората без образование и квалификация все повече се доближават и дори се изравняват с тези на квалифицирани, но нископлатени специалисти (основно в бюджетната сфера). Това е много сериозен капан за българския пазар на труда, тъй като практически подменяме ценностната система на хората. Излиза, че ако се образоваш, ако инвестираш в себе си, ти нямаш никакви различия в заплащането с онези, които не инвестират в собствените си компетенции.
- Предложението е за работодателите, които имат желание да плащат 100% осигуровки, т.е. не е задължително.
- Какво означава "по желание"? Този работодател, който желае да увеличи заплатата на свой служител, просто ще му я увеличи, не е необходимо да минава през подобен механизъм. Какво пречи на някой работодател, ако иска да увеличи заплатата на служител, да я увеличи с 12.2%? А тук стигаме до един много деликатен момент. Дълги години се борихме като работодатели с това държавните служители да започнат да плащат сами осигуровките си. И най-накрая разумът, както в политическия елит, така и в голяма част от администрацията, надделя и държавните служители започнаха да си плащат осигуровките наравно с хората от частния сектор, в същото съотношение. Представяте ли си какво би станало, ако се осъществи тази нова идея и осигуровките на държавните служители отново станат ангажимент на техния работодател, т.е. на държавата? Това означава, че ще трябва да променяме бюджета, защото бюджетните разходи за заплати и осигуровки ще се увеличат с 12.2%.
- Идеята според мотивите на депутатите е тези разходи да бъдат признати като данъчни и върху тях да не се начислява корпоративен данък, а в същото време в работника ще остават повече пари.
- Естествено, че това е данъчен разход и ще се намали данъкът върху печалбата, който е 10%. Но не забравяйте, че ще се увеличи данъкът на заетия в икономиката, защото ще трябва да плаща по-голям данък общ доход върху по-висока заплата. Вижте, въвеждането на подобни механизми, които са въпрос на желание на един или друг работодател, създава силно смущение в една добре структурирана данъчна система, каквато е нашата. Нищо не пречи, ако желае този работодател да вкарва във фиска повече пари, да увеличава заплатите колкото желае. Защо това трябва да бъде свързано с осигурителното съотношение? Не виждам никаква икономическа или осигурителна логика. Никой не анализира и финансовите потоци - кога ще се плащат тези пари и кога ще се облагат? Ние свикнахме непрекъснато да има някакви непремерени идеи на депутати - като започнете от предложението за 1000 евро минимална работна заплата. Имам усещането, че целта е да се противопоставят работниците и работодателите. Подобно противопоставяне не е здравословно за една страна, която се стреми да достигне средното равнище в Европа. Подобни неогледани и непремерени законодателни промени хабят обществената енергия и пречат за осъществяването на реални реформи.
- В законопроекта няма финансова обосновка и всъщност не е ясно какъв ще е ефектът върху бюджета.
- Ще Ви дам един пример. Миналата година 395 подобни предложения са гледани в парламента при 120 работни дни на депутатите. Ами как ще бъдат огледани? Подобни предложения, в които няма никаква икономическа логика, необмислени са и са без оценка на въздействието, задръстват парламента и той няма как да си гледа работата по същество. И не на последно място - подобни промени са насочени срещу социалния мир в страната.
- Как се отразява новият размер на минималната работна заплата от януари върху заетостта, имате ли данни?
- Първо, има силно сближаване на заплатите на хора с висше образование - научни, музейни работници, библиотекари и др., заети преди всичко в бюджетната сфера, с хората без образование, които метат улиците например. Това крие риск от социални бунтове, при това напълно справедливи от гледна точка на хората с квалификация и умения.
Второ, мога да прогнозирам категорично, че положителната тенденция за намаляване на безработицата през последната година ще се обърне и след два месеца безработицата ще започне да расте отново заради общата икономическа ситуация в страната. Говоря за регистрираната безработица, защото нерегистрираната расте с много по-сериозни темпове. За съжаление, не се търсят в дълбочина причините за намаляване на заетостта у нас.
- Защо намалява заетостта според Вас?
- Защото нещата са много по-дълбоки, отколкото следенето само на регистрираната безработица. Заетостта намалява, защото има структурни, вътрешни проблеми в българската икономика. Затова няма и инвестиции, има проблеми с износа ни. Имахме огромен шанс - намалението на цените на горивата, който ние, за съжаление, не успяхме да капитализираме заради такива дейци, които внасят подобни законодателни предложения.
- Докъде стигнаха разговорите с Министерството на труда и социалната политика за промяна на начина, по който се регламентира минималната заплата - ще има ли формула или заплати по региони?
- Всяка формула крие в себе си опасности. Страната ни е ратифицирала съответната конвенция на Международната организация на труда и там ясно се казва как трябва да се определя минималната работна заплата. Формули не може да има - може да има съгласие между синдикати и работодатели. Министерството на финансите е против въвеждането на формула. Постепенно трябва да се премине на принципа на договарянето във всички икономически дейности. В редица отрасли се договаря и сега минималната заплата и тя е значително по-висока от определената административно. Такива са примерите в енергетиката, в металургията и в други сектори на икономиката.
/, в случая стябилност на мизерията и работещите бедни.
