Пред всяка политическа формация стоят две основни предизвикателства: да си намери спонсор и да се прилепи към ракета носител, за да влезе в парламента. По първия проблем бъдещият лидер на партия ДОСТ Лютви Местан доста ще се поти, докато измисли правдоподобно обяснение как ще финансира формацията си, така че да отклони съмненията за подкрепа от Турция. По втория може да въздъхне с облекчение, защото, благодарение на доскоро оглавяваното от него ДПС, той и най-близките му сподвижници са вече депутати. И спокойно да се отдаде на това, което всеки шеф на маломерна парламентарна формация прави - да обменя шепата гласове на негово разположение във все по-неясните и оплетени политически комбинации, които се разиграват в Народното събрание.

А там положението е такова, че възможностите за подобна сенчеста търговия нарастват буквално всеки ден. И това става благодарение на



разтеклото се като желе управляващо мнозинство



Реформаторският блок е в състояние на фактическо разцепление от края на миналата година. Поддръжниците на Меглена Кунева и Радан Кънев вече толкова се раздалечиха, че открито говорят за самостоятелно политическо бъдеще. Междувременно АБВ и блокът, които поначало не се долюбват, влязоха в открита война. Конфликтът може и да изглежда несериозен с безобидните компромати, с които се засипват двете групировки. Но нарастващата интензивност, с която се води по медиите и парламентарните кулоари, е достатъчно показателен за тежкото състояние на отношенията вътре в мнозинството. Своя принос към това положение има и Патриотичният фронт. Националистите също си имат вътрешни ежби. И в желанието си да демонстрират, че не са просто патерица на ГЕРБ, все по-често се разграничават от тях по начин, който изглежда по-скоро като проява на своенравност, отколкото на принципност.

Така открилите се дълбоки разломи в управляващото мнозинство дават добри възможности за действие на групичката бивши депесари около Местан. Бройката им е малка - всичко на всичко 6 депутати заедно с лидера. Но както показа изборът на Меглена Кунева за образователен министър, в парламента вече всеки глас е от значение. Всъщност на Местан не му се налага да прави нищо ново, а просто да продължи със своите хора по начина, по който правеше с ДПС доскоро - скрит зад благозвучното определение "конструктивна опозиция", да играе ролята на критик на властта, а в същото време да го подкрепя в ключови гласувания. Тази своеобразна приемственост се видя и в изумително сходния начин, по който Местан и настоящото ръководство на ДПС формулираха тезите си по повод рокадата в кабинета - анализираха надълго и нашироко проблемите в мнозинството и прогнозираха предсрочни парламентарни избори. Местан отиде малко по-далеч от бившите си съпартийци, като



фактически защити премиера Бойко Борисов



от собствените му партньори. "Няма никакво съмнение, че ако предложението на премиера не се одобри днес, то изходът от парламентарната и правителствената криза, която ще последва, ще бъдат предсрочни парламентарни избори. С гласовете си "против" и "въздържал се" вие ще бламирате не Кунева, а самият премиер", обърна се той към мнозинството, преди да бъде гласуван новият образователен министър. За което веднага получи обвинение отляво в "слугинаж към правителството". Комбинацията на Местан в случая обаче беше хитра - въобще не участва в гласуването. Така хем се разграничи от управляващите и от "мнимата опозиция" (както определи ДПС), хем даде рамо на хората на Борисов, които се нуждаеха от по-малко гласували, за да бъдат гласовете "за" поне с няколко повече от тези "против" и "въздържал се". Вярно, трудно ще му бъде за в бъдеще да се конкурира с бившите си съратници за вниманието на ГЕРБ. Но в ситуации като описаната и той ще бъде полезен и необходим на управляващите.

Паралелно с това на Местан и хората му тепърва им предстои нелеката задача



да се разгърнат като национална партия,



каквато твърдят, че ще бъдат. Времето им не е много - предстоят президентски избори през октомври, предсрочен парламентарен вот също не е изключен, може да има и референдум. Отсега е ясно, че Местан няма силата да измести ДПС от мястото му на основен политически представител на българските мюсюлмани.

Все още не може да се прогнозира какво парче може да отнеме от електората на Догановата партия и да разстрои организационната й структура в страната и в Турция отвътре. Особено в контекста на вчерашната новина за отнетия достъп на Доган и Пеевски до Турция. Тук не е важен този формален акт, защото не е ключово и за двамата да ходят в Истанбул или Анкара. Но този акт на турското правителство реанимира всички слухове, обилно описани вече в турски медии, за контрабанда на цигари, за контакти с Кремъл и т.н. Медиите на Пеевски вече отвръщат на атаката, представяйки двамата като най-ревностните български патриоти. Така беше и по Коледа, когато Доган отстрани Местан.

Възможностите на ДОСТ да отслаби ДПС и така да намали политическата му тежест преди вота правят новата партия интересна за противниците на Доган. Случващото се в Кърджали (от там е и самият Местан), където местните депесари не могат да се разберат повече от три месеца за председател на общинския съвет, макар че разполагат с мнозинство, показва, че партията на Ахмед Доган е уязвима.

Така засега се очертава политическото бъдеще на Лютви Местан - парламентарни маньоври около управляващите от ГЕРБ и търсене на слаби места в могъщото туловище на ДПС. При условие, разбира се, че не се реализира описаният от самия него сценарий - бъдещата му партия попада под прицела на "специалния инструментариум на българската държава" заради "протурска насоченост". Тогава развоят на събитията става непредвидим.