Униние, отчаяние и копнеж по изпаряващия се "европейски дух" измъчват напоследък много убедени европейци. Какви времена бяха само, когато не трябваше да убеждаваме никого в предимствата на европейската идея. Когато никой не поставяше под съмнение необходимостта от все по-обхватна европейска интеграция. И когато беше направо шик да се наричаш европеец, а не германец, французин или италианец например.



Какво стана с европейската идея?



Днес, във все по-задълбочаващата се криза на европейските ценности, онзи плам от времето, когато се полагаха основите на ЕС, ни изглежда като далечен спомен от безгрижното ни детство. Когато днешните политици ни призовават да не загърбваме европейската идея, думите им нерядко звучат като заплашително предупреждение. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер неведнъж е съветвал хората, които имат резерви към Обединена Европа, да посетят някое войнишко гробище. А в разгара на дълговата криза германската канцлерка Ангела Меркел отправи следното предупреждение: "Ако се провали еврото, проваля се и цяла Европа". Предишният шеф на ЕК Жозе Мануел Барозу пък беше казал, че "или ще плуваме заедно, или ще се давим поотделно".

Трите огромни достижения на ЕС - мирът, свободата без граници и благоденствието - вече се възприемат като някаква безплатна даденост. Но те не са. Ако не го осъзнаем, с тази Европа е свършено.

Само че всички тези драматични апели вече не работят. Нещо повече дори: предупрежденията, че Обединена Европа е на път да загине, са станали дори контрапродуктивни. Защото на много европейски граждани отдавна вече им е писнало Европа да се държи настойнически с тях. Обзело ги е чувството, че призивите за връщане към европейските идеали са само трик, с който да ги накарат да продължат да правят жертви, които самите те не искат. Много германци например се питат дали по време на дълговата криза не беше злоупотребено с тяхната солидарност с Гърция. Французите пък имат усещането, че Брюксел (или Берлин чрез Брюксел) им се бърка в тяхната икономическа политика. А много поляци или чехи не разбират защо в името на Европа трябва да приемат бежанци, които иначе никога не биха пуснали в страната си.

Проблемът с европейската идея се състои в това, че дълго време с нея се преиграваше. В Германия например преди беше едва ли не забранено да се формулират национални интереси - всичко трябваше да бъде подчинено на европейската идея. А това, което не можеше да бъде облечено в европейски одежди, биваше отхвърляно като националистическо. Затова и германците сега нямат никакъв проблем с това да налагат на другите европейски народи решения, които те не желаят. Като например задължителните квоти за прием на бежанци.



Трябва ни здравомислие



Да преследваш собствените си интереси е най-нормалното нещо на света. А да отчита интересите и потребностите на всяка отделна страна е за днешния ЕС с 28 държави членки естествено много по-трудно, отколкото навремето през 1950-те години, когато в тогавашната Обединена Европа членуваха едва шест държави. Но европейците продължават да имат общи интереси и днес - дори може би повече откогато и да било преди. Защото един сравнително малък, богат, но застаряващ континент, какъвто е Европа днес, може да се нагоди към променящия се свят само ако остане обединен.

Макар и късно, за щастие не прекалено късно, Европа успя да намери отговор на дълговата криза. Но не в името на някаква абстрактна европейска идея, а заради волята си да се самодокаже. Така ще стане и с бежанската криза. Въпреки всички трудности и препирни.

Патосът от годините, когато се полагаха основите на днешния ЕС, със сигурност е бил искрен. Но днес той е вече напълно изчерпан. Сега имаме нужда от прагматизъм и здравомислие. Това е адекватният отговор на днешните предизвикателства.