Поведението на управляващите в последните дни по отношение на туризма (макар и не само) е, меко казано, без каквато и да било връзка с нормалните правила. Вярно, че говорим за България, но дори и тук някакво приличие трябва да се спазва.

Първо, по време на заседание на Съвета за развитие при Министерския съвет в сряда вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова обяви, че се подкрепя намерението да се строи втори кабинков лифт над Банско. Изявлението, за което има и аудиозаписи, часове по-късно бе опровергано от пресцентъра на Министерския съвет. Според него на съвета, в който участват коалиционните партньори и управляващите, било изказано само мнение, че трябва да се вземе решение за концесията на ски зоната. Въпросът бил поставен от шефа на ВМРО Красимир Каракачанов.

Вчера министърът на туризма Николина Ангелкова пък каза, че трябва да се строят нови лифтове и на Банско, и на Витоша. Това не трябвало да става безразборно, но все пак лифтовете били най-екологичният вид транспорт и служели не само на скиорите, а за целогодишен екологичен достъп до планината.

Трябва да бъдат създадени всички предпоставки, за да могат инвеститорите в българските зимни центрове да намерят смисъл в това да инвестират в тях, да направят инфраструктура, "с която да се гордеем. Очевидно е, че навсякъде са недостатъчни и пистите, и лифтовете", рече и министърът на спорта Красен Кралев.

Т.е.



позицията на управляващите е повече от ясна



Въпрос на време е да се вземе съответното решение. Те обаче не смеят да го направят открито, по правилата. Опитват се, ако може да го пробутат между другото. Защо ли?

Снощи в София започна пореден протест срещу опитите да бъде заобиколено екологичното законодателство. Първият голям подобен протест (ако някой е забравил) бе срещу опитите да се разреши безразборно строителство на Витоша. Той бе по времето на първия кабинет "Борисов".

По времето на втория кабинет "Борисов" леко истеричната офанзива идва след като Министерството на екологията върна за преработка новия план за управление на Националния парк "Пирин". Силно оспорван е и планът за управление на Природен парк "Витоша". И двата плана се изготвят от една и съща фирма - "Пролес Инженеринг", като и в двата е залегнало разширение на зоните за туризъм, тоест и



просичането на нови ски писти и построяването на прилежащи съоръжения



към тях.

И в случая с Пирин, и на Витоша потенциалният инвеститор е един и същ, свързван с председателя на ски федерацията и акционер в ПИБ - Цеко Минев. "Дошли сме до една пресечна точка - държавата да си каже: няма да има зимен туризъм, няма да има ски спортове, и да си носи отговорността за това. Дошъл е този преломен момент - или ще се случва, или не", заяви наскоро той, цитиран от в. "Труд". Няма как да не се види, че на практика върви натиск срещу екологичното министерство буквално да прегази законите.

Проблемите и на Витоша, и в Пирин са добре известни от години. Поне в Пирин сагата се точи още от старта на концесията в началото на века. Според природозащитниците там непрекъснато са били нарушавани правилата, зоната е разширена неправомерно, изградени са съоръжения в нарушение на действащите закони, била е прехвърляна собственост към офшорни компании. На Витоша на практика от години няма никакво развитие, като изключим периодичните скандали с унищожаване на горски площи, с неработещите или работещите, но опасни лифтове.

Това обаче са проблеми, които трябва да бъдат решавани по законен път. Законният път, особено за Пирин, който е част от ЮНЕСКО, изключва предложеното в новия план разширяване на зоните за туризъм. Част от тези разширения, впрочем, освен в територията на парка, преминават и през резервати, където всякаква човешка дейност е забранена. Но това е отделна тема, която навлиза в технически и юридически подробности.

Големият проблем в случая е, че управляващите се опитват



да наложат политическо решение по екологична тема



Едва ли някой би могъл да обясни смислено защо един коалиционен съвет изобщо се занимава с развитието на една туристическа зона. Паническата реакция на пиарите на Министерския съвет подсказва, че не иде реч само за развален телефон и за грешка на езика, както ни се представяше в началото, а за системна работа срещу екологичните правила. И за откровен лобизъм в полза на една частна фирма. Просто се обсъжда разширяване на зоната на концесията над Банско, за да бъдат узаконени впоследствие извършените досега строежи и да се отвори възможност за нови строежи.

Нормалната логика за изграждането на една туристическа зона е да има ясен бизнес план, да са направени съответните проучвания за потока от туристи (напук на оптимистичните изказвания на управляващите, те не са особено добри), плановете за развитие да са съобразени и с климатичните промени. Нищо подобно не се случва. Засега виждаме единствено опити екологичните норми да бъдат прегазени в интерес на управниците и на техни фаворити.

Преди повече от 10 години, когато тръгна строителният бум в Банско, с група хора, които обичат българската природа и обичат да бъдат сред нея, стигнахме до общия извод, че е въпрос на "мозъчна хигиена" да не се ходи в Банско, освен при непреодолими обстоятелства - например желание да изкачиш Вихрен.

Но и за управляващите би трябвало да има предел, отвъд който изказванията и откровеният им лобизъм да не нарушават мозъчната хигиена. Или най-малкото, политическите договорки да не подменят икономическата логика и съществуващите закони. Колкото и да ни говорят обратното, в тези случаи грешки на езика няма.