Жители на Памплона показват снимки на свои роднини, убити по време на управлението на Франсиско Франко. |
"Това е от огромно значение", казва Карлос Слепой, която е адвокат по човешките права и заедно с няколко организации участва в изготвянето на резолюцията. "За първи път обществена институция в Испания - градски съвет, който представлява хиляди испанци - решава да заведе подобен съдебен иск." Властта в град Памплона, който е управляван от борещата се за независимост на Страната на баските лява коалиция "Еускал Хера Билду", се очаква съвсем скоро да внесе молбата в съда. Тогава магистратите ще трябва да вземат решение дали да започнат разследване.
Северният испански град не е бил на фронтовата линия на войната, но властите смятат, че
над 300 жители са били убити
по време на режима на Франко. "Репресиите бяха абсолютно безпричинни, кървави, големи и брутални. Избраните от народа власти бяха преследвани и арестувани, социалните организации бяха забранявани, а членовете им - арестувани и хвърляни в затвора", се казва в резолюцията.
Карлос Слепой възприема резолюцията като началото на движение, което може постепенно да намали нежеланието на Испания да се рови в миналото. "Сигурни сме, че това ще доведе до подобни инициативи в други градски съвети, а и сред самите граждани", казва той. Четири десетилетия след смъртта на Франсиско Франко страната никога официално не е разследвала престъпленията, извършени по време на неговия режим. Бунтът, който той оглавява срещу избраното от народа правителство, води до гражданска война и проправя път към диктатурата, която продължава 36 години.
В последните години адвокатите, представляващи жертвите, ставаха все по-гръмогласни, като призовават властите да предприемат мерки - да се вгледат в тъмната история на режима и да разследват историите на около 114 000 души, които изчезват по време на гражданската война. Призивите им се сблъскаха със съпротива от страна на тези, които се притесняват от отварянето на стари рани. Появиха се и хора, които припомнят, че подобни действия
може да имат правни последствия заради нарушаването на
Закона за амнистията от 1977 г.,
който защитава от съд престъпленията, извършени по времето на Франко.
Испанският съдия Балтасар Гарсон беше един от малкото, които се осмелиха да поставят под съмнение Закона за амнистията, и през 2008 г. разследва престъпления, извършени по онова време. Той обаче се оказа принуден да сложи край на кариерата си през 2012 г., след като беше осъден, че незаконно е наредил подслушване заради съмнения за корупция, в която е замесена и Народната партия.
Слепой смята, че Законът за амнистията няма да бъде пречка пред изпълнението на резолюцията, приета в Памплона. "Този закон е напълно нелегитимен в частта си, в която защитава престъпления срещу човечеството", казва той, като припомня международните критики, направени от организации като ООН. Карлос Слепой смята, че разследването на миналото ще е от полза за Испания и ще й създаде нови, по-демократични спомени, свързани със съвременната история. "Спомените, които Испания има, точно сега са свързани с това, което е останало след Франко", казва Слепой.
Решението на градската власт в Памплона идва, след като 90-годишната Асенсион Мендиета получи разрешение тялото на баща й, убит от силите на Франко, да бъде ексхумирано. Тя е била на 13 г. през 1939 г., когато баща й, който е местен профсъюзен лидер, е застрелян от фашистките войски. Преди две години и половина Мендиета се качва на самолет за Буенос Айрес, където
съдия се позовава на принципа за универсалното правосъдие,
за да се заеме с престъпленията от времето на Франко. "Искам да отнеса в гроба си поне една от костите на баща ми. Тогава ще умра в мир", заяви тя пред репортери, държейки снимка на баща си.
Аржентинският съд застана на нейна страна, като нареди на Испания да разкопае парче земя в испанската провинция Гуадалахара, където Мендиета смята, че са останките на баща й, и да се направи ДНК тест. Когато решението е предадено на Испания, първоначално съдия го отхвърля с мотива, че не е ясно къде може да е погребано тялото на бащата на ищцата. В края на м.г. обаче втори съдия подкрепи решението на съда в Аржентина, като нареди необозначен гроб да бъде отворен и останките на бащата на жената да бъдат ексхумирани. "Разплаках се, когато разбрах това. Много съм щастлива", казва Мендиета пред испанското тв предаване "Ел Интермедио".
Часове по-късно, когато слънцето над Тенерифе изгрява, антифашистки активисти постигнаха нова победа - местните власти разрушиха паметник на Франко в планината Лас Раисес. Внушителната колона показваше мястото, на което през 1936 г. Франко обмисля детайли за въстанието си срещу правителството. Паметникът беше сринат в съответствие със закон от 2007 г., който разрешава отстраняването от публични места на паметници и символи от ерата на Франко. Политикът от Тенерифе Хосе Антонио Валбуена отбеляза, че материалите от рухналия паметник ще бъдат използвани за запълване на дупките по пътищата на острова. Те са изровени от местни хора, които още продължават да търсят свои роднини, изчезнали при управлението на Франко. "Това е един от парадоксите на живота", споделя той пред радио "Кадена Сер".