Две важни новини се появиха в един и същи ден в края на миналия месец - окончателното оправдаване на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и черновата на доклада на Европейската комисия (ЕК), от която стана ясно, че страната ни няма никакъв напредък в борбата срещу корупцията. И двете не предизвикаха никакъв скандал. Вероятно защото не съобщават абсолютно нищо ново. Всеки, живеещ в рамките на тази територия, много добре знае, че корупцията у родните институции е важна част от жизнения им процес, а политиците са по принцип невинни каквото и да правят. Тъкмо поради тази причина институциите отново се разпознаха като отличници и на критиките отговориха със схеми, графици, таблици и прочее безполезна чиновническа скука.

А от присъдата на Цветанов никой не се изненада. Най-малкото самият той, който още през 2013 г. заяви: "Нямам притеснение, невинен съм, работил съм в интерес на държавата. Всичко, което съм правил като министър на вътрешните работи, е да се ръководя от интересите на държавата и да се боря срещу тежката трансгранична престъпност".

В окончателното си решение по делото за шестте "НЕ!!!", по което Цветанов бе обвинен, че е отказал прилагане на СРС-та срещу трима души, включително бившия шеф на ГДБОП-Велико Търново, Върховният касационен съд (ВКС) записа, че някогашният министър е невинен, но все пак направи уговорката,



че е извършил нарушение на закона.



Той бе обвинен, че се е опитал да осуети наказателно преследване срещу тримата, изземайки правомощия - според Закона за СРС те се разрешават и отказват от съда, а министърът само нарежда на службите да ги изпълнят. Тъй че въпросът е как така хем извършваш нарушение, хем си невинен. Дори и в решението на ВКС пише, че министърът няма право да отказва СРС: "Съдът е направил законосъобразен извод, че когато наблюдаващият прокурор е направил искане за експлоатиране на специални разузнавателни средства по конкретно досъдебно производство и те са разрешени от съда, министърът на вътрешните работи действа в условията на обвързана компетентност и не съществува правна възможност да откаже да разпореди прилагането им". Според съда обаче прокуратурата не е дала доказателства, че Цветанов е отказал СРС-тата именно за да отърве тримата, а не поради друга причина:



"Отсъствието на безспорни и категорични доказателства,



че подсъдимият Цветанов е извършил действията си с цел да избави трите лица от наказание закономерно, е довело до оправдаването му". И в същото време: "В този смисъл отказът на подс. Ц. да разпореди прилагането на специални разузнавателни средства не просто е създал затруднения да бъде осъществено наказателно преследване срещу посочените лица, но обективно е представлявал пречка за реализиране на наказателната им отговорност. Без правно значение е дали органите на досъдебното производство са имали и други съображения да не повдигнат обвинение срещу тях".

Какво точно се случва? По това дело на първа инстанция Цветанов бе осъден на четири години затвор. След това решението бе потвърдено от апелативния съд в София и бе обжалвано пред ВКС. Третата инстанция го върна за ново разглеждане от апелативните съдии, които този път напълно оправдаха Цветанов, а върховните потвърдиха решението им. В цялата тази разходка из инстанциите решението тотално се променя заради показанията на един човек - Калин Георгиев, бивш главен секретар на МВР по времето на Цветанов. Пред съда той разказва, че лично е посъветвал министъра да не разрешава СРС-тата, защото по същото време срещу шефа на търновската полиция има разработка и можело да се стигне до изтичане на информация към Тодоров, ако започне и дело срещу него, защото двамата са близки. Това опасение има и законова форма в Закона за СРС, където е записано, че СРС не се прилага, когато има "опасност от разкриването на оперативните способи". И така Цветанов пише шестте "НЕ!!!", заради които прокуратурата му образува дело, след като вече не бе министър.

Интересното е обаче, че



показанията на Георгиев променят стойността си



в зависимост кой съдебен състав ги гледа. Така например неговите съвети нямат никакво значение за първата инстанция, която осъжда Цветанов. Нямат и за втората, която потвърждава осъдителната присъда. В нейните мотиви е записано, че: "Няма никакво правно значение какъвто и да било съвет при решаване на въпроси, които са от компетенцията единствено и само на министъра на вътрешните работи". Обаче след като делото стигна до ВКС и бе върнато отново на апелативния съд за ново произнасяне от друг съдебен състав, показанията изведнъж придобиха решаващо значение. При това гледане на делото от апелативната инстанция бе записано: "От фактическа страна по делото беше изяснено, че след проверка от страна на свидетеля Калин Георгиев и съвместно обсъждане с подсъдимия Цветанов главният секретар и министърът на вътрешните работи са стигнали до извод, че е налице опасност от разкриване на оперативните способи".

Оттук нататък вече няма проблем Цветанов да бъде оправдан окончателно. Като се потвърди и друга констатация за апелативния съд - че той наистина не е имал право да отказва СРС, но по този начин е иззел функции на свой подчинен - шефа на дирекция СДОТО, която изпълнява подслушването, но това не е нарушение. Понеже в МВР важи принципът на единоначалието и



министърът може да изземва функциите на когото си поиска.



И както Цветанов има право да иззема правомощия, така и съдът може да тълкува доказателства както му скимне. Затова един съдия може да реши, че показанията на Калин Георгиев нямат никакво значение, а друг да ги сметне за ключови. Всичко това би трябвало да предизвика някаква реакция, възмущение, скандал. Но нищо подобно не се случва. Законът може и да е един, но съдиите са много. Същото е и с докладите на ЕК. Те си пишат, ние си правим каквото си искаме. Критични доклади ще има още много, оправдани политици също. И изненадани все така няма да се намират.