Когато беше малко, моето дете питаше майка си, преди да опита нещо ново: "Мамо, аз това ям ли го?" Премиерът Бойко Борисов отиде в Прага за първи път на среща на Вишеградската четворка, но ден преди това се обади на "мама Меркел" (Mutti Merkel, както галено й казват германците и имигрантите), за да я пита дали може да си играе на голяма политика с Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Отговорът бе отрицателен и Борисов се яви на срещата като политик от европейски, а не регионален мащаб, изразявайки като българска позицията на Германия за управление на миграционните потоци: "Това е въпрос, който засяга ЕС като цяло и следва да се намери общоевропейско решение, със съвместни усилия и в дух на разбирателство. С предприемането на едностранни мерки няма да се постигнат устойчиви резултати". По този повод се сещам за едно от посещенията в началото на 60-те години на виетнамския лидер Хо Ши Мин при китайския вожд Мао Цзедун, когато Виетнам молеше за китайска помощ срещу американската агресия. Мао отказа да ангажира Китай с нещо повече от поредното "последно предупреждение срещу САЩ", но за сметка на това сподели с Чичо Хо една китайска мъдрост: "С късата метла няма да стигнеш високата паяжина". Хо Ши Мин разбра китайската пословица като съвет да удължи виетнамската метла с руска дръжка и както се видя след едно десетилетие, виетнамското небе се очисти от американски паяжини.

Вишеградците казват на Борисов, че телените мрежи, които плете по границата с Турция, не са достатъчни, и му предлагат да ги удължи с тяхна помощ по границата с Гърция. Той обаче отказва тяхната под-дръжка, защото смята, че европейската е по-дълга, и чака указания от Германия. Истината е, че точно по този въпрос България и Германия се разминават, което не е тайна за Борисов, но той смята, че е голяма дипломатическа мъдрост



да говори едно, а да прави друго



Ако слушаше Германия как да пази границите, България и досега нямаше да има телена мрежа по браздата с Турция. Вярно е, че тя може да бъде 100% ефикасна само за ограждане на курник, но дори за такова леко съоръжение ЕС отказа да даде каквото и да е финансиране.

Следователно да се говори за общоевропейска позиция при охраната на външните граници на ЕС, е чисто политическо лицемерие, когато България вече се е убедила, че е най-добре да разчита на себе си. Нито ЕС, нито НАТО (както се говори напоследък) ще дойдат да спират мигранти на българо-турската граница, но те могат да ни бъдат полезни само с едно - да упражняват натиск над турския президент Реджеп Тайип Ердоган да не стовари с автобуси и влакове бежанци северно от Одрин. Намеците му, че може да подложи на бежански тормоз България, за да изтръгне политически и финансови отстъпки от Запада, означават, че всеки общоевропейски ангажимент по българо-турската граница ще му даде допълнителни основания да си служи с такъв инструмент за изнудване.

Интересно е, че вишеградците се вълнуват не толкова от рисковете по българо-турската граница, колкото за българо-гръцката граница. Това, от една страна, показва, че националният контрол по турското направление донякъде ги успокоява. Но Борисов трябваше да поиска по-ясен отговор какво в досегашното поведение на България



предизвиква страхове от мигрантско нашествие



през българо-гръцката граница. Както се вижда, нейното затваряне е сравнително лесно, защото са достатъчни група селяни с трактори от едната страна или няколко тира от другата, за да спре всяко движение. Мигрантският поток, както всеки поток в природата, се движи по линия на най-малкото съпротивление и затова се насочваше досега към Македония и Сърбия, вместо да си пробива път право на север през България. Разбира се, поставянето на прегради по македонско-гръцката граница може да го отклони поне частично към нашата граница, както стана след изграждането на гръцката телена мрежа край град Орестиада по границата с Турция. Но поне засега такава пряка заплаха не се е появила. А и откъдето да проникнат бежанци, гледат да профучат транзит през българска територия.



Истинската заплаха за България е друга



Докато укрепва държавната си граница, показвайки отговорно отношение и към външната граница на ЕС, тя безотговорно съсипва държавността си и си запушва ушите за критиките от ЕС. България не е в състояние да задържи не само мигрантите, но и собственото си население, което от четвърт век не спира да си търси по-добър живот другаде. Тя се превръща в привидно здрава, но куха черупка. Имало е тежки исторически периоди, за които изследователи говорят като за българска държавност без държава (напр. "държавата на духа" по време на турското иго, както я определяше акад. Дмитрий Лихачов). Сега обаче за първи път в цялата си 1300-годишна история тя се превръща в държава без държавност, защото за да успее, криминалният преход трябваше да блокира нормалното функциониране на най-важните държавни структури като съд, прокуратура, държавни контролни органи и пр. Масовото усещане за липса на справедливост и за ширеща се корупция на високо равнище е усещане за бездържавност и за подмяна на правовия ред от криминални и кланови взаимоотношения. България вече не е в състояние да изгради един километър магистрала, без да бъде заподозряна в нагласени конкурси за едни или други добре познати герои на прехода. Каквото и да побутнеш, виждаш, че е изгнило и вече проядено отвътре. Ако Борисов, който откакто е на власт играе ролята на



послушно политическо дете на Меркел,



бе изпълнил поне един от многобройните съвети на Германия и Европейската комисия за укрепване на върховенството на закона в България, щеше да има реално държавническо самочувствие сред лидерите от Централна Европа, а не да се озърта дали отнякъде няма да му издърпат ушите. Може да е чисто съвпадение, но докато беше в Прага, неговият политически приятел Жан-Клод Юнкер се протегна чак от Брюксел да му отвърти шамар, като заяви, че може да спре наблюдението над Румъния, но да го запази само за България, защото е упорито непоправима.

Всеки може да си отговори каква политическа тежест има нашата държава и за какво я канят на международни срещи. Другите страни едва ли я разглеждат като равностоен партньор, след като разчитат на нея като на територия, която по един или друг начин може да им послужи за решаване на собствените им проблеми. Германците я виждат като пропускателен пункт за регистрация и евентуално за релокация на бежанци. Бившите братски соцстрани я насърчават да поеме ролята на легнал полицай на границата с Гърция, за да забави мигрантския поток към Централна Европа. Понятията като "национално достойнство" и "европейска солидарност" вече са толкова демоде по отношение на България, че дори Борисов не ги използва. Той набляга на кохезионната (хармонизиращата) политика в ЕС, защото обича да разговаря за харизани пари. Толкова се е влюбил в еврофондовете, които изчерпват представата му за европейска интеграция, че се питам дали ако му предложат пари да разтури вече изградената ограда по границата с Турция, няма да се зарадва и на тях.