:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,279,668
Активни 65
Страници 2,121
За един ден 1,302,066
Фамилия

5 истории на Клод Коларо

Шефът на Oracle предпочел за кариерата си България пред САЩ и продължава да вярва, че е направил по-добрия избор
Снимка: Юлиян Савчев
Управителят на Oracle East Central Europe - клон България, Клод Коларо е роден на 18 януари 1967 г. Първото си висше образование - строителен инженер, завършва в Югославия. Следват няколко дипломи - по международен бизнес и мениджмънт от университета в Единбург. С IT се занимава от 15 години, а в Oracle работи от 7.
-----
1. Кариера срещу апартамент

Как се случи да започна работа в Oracle? Преди седем години, 1998 г., работех в министерството на високите технологии към сръбското правителство. Там бях 2 години. Получих лична покана от тогавашния министър да работя две години за него и после сам да реша какво да правя и с какво да се занимавам. Съгласих се, но държах първо да инвестира в обучението ми, за да имам възможност да работя. За мен през тези две години основното бе да си свърша работата, да се обуча. След този период исках да замина за Канада. Имах много добър приятел в Торонто, с когото обсъждахме с какво е най-добре да се захвана. Той ми даде идея за една фирма - Oracle, в която според него е добре за започна. Така реално аз за пръв път обърнах внимание каква е тази фирма и с какво се занимава. Поради това, че Oracle платформата беше най-подходяща, убедих тогавашния си шеф, че трябва да преминем на Oracle технология за софтуерната ни система и да ме изпрати на сериозно обучение. И така се случи. Той ме изпрати на 3-седмичен тренинг. Тогава обучението струваше много пари. Последния ден разбрах, че в обява във в. "Политика" търсят специалист по техническата поддръжка. Тогава този вестник беше под влиянието на Милошевич и младите хора изобщо не го купувахме. Никой не знаеше за тази обява. Аз изпратих автобиография, преминах през интервюто и ме одобриха. Дойде моментът, в който трябваше да обясня на шефа си, че искам да напусна. Той доста време ми бе сърдит. Аз му казвам - давай да мислим дългосрочно за моята кариера. Ти ще управляваш още две години, после се връщаш да преподаваш в университета. Питам го, аз след две години какво да правя? По това време, ако си добър и перспективен, сръбското правителство ти даваше възможност да получиш апартамент. Тогава министърът ми предложи да ми даде двустаен апартамент, ако остана при него. Не отказах веднага, отвърнах, че трябва да си помисля. Прибрах се вкъщи и казах на съпругата ми и родителите ми. А те ме питат луд ли съм, какво е това Oracle? Вземи апартамента, така ме посъветваха. Аз казах, че съм решил и отивам. Това беше доста рисковано решение. Така мислех и така постъпих. Избрах Oracle. Всичко стана случайно.

2. Българи ме подкрепиха

Регионалният директор на Oracle за Югоизточна Европа предложи да започнем бизнес и в България. Тогава в българския офис са били само двама. Вера Здравкова се занимаваше с финансите, а Теодор Милев, който по-късно се премести в Майкрософт, с продажбите. Те имаха нужда от специалист по техническа поддръжка и тогава в офиса на Oracle в Белград получихме предложение да пратим екип. Така за по две седмици изпращахме човек в София. Дойде и моят ред. Мина първата седмица, после и втората. Точно тогава се очакваше да започне бомбардировката над Сърбия. Беше сряда. Споделих на Вера, а тя ми е много близък приятел, че смятам в петък да се връщам вкъщи. Казах й, че или днес ще избухне война, или няма да се случи нищо, и в петък се прибирам. В сряда вечерта обаче стана ясно, че войната е започнала. И така останах тук. Пак беше нещо непланирано. Беше ми трудно заради това, което се случваше вкъщи. Мисля си, че ако е трябвало да избирам страна, където да съм по време на бомбардировките над Сърбия, България е най-подходящото място. Тук всички ми съчувстваха. В онзи момент усетих много силна подкрепа. Въпреки всичко бях решил да замина. Казах на тогавашния регионален директор за Югоизточна Европа, че мисля да замина за САЩ - бях получил предложение от Oracle-САЩ. В този момент обаче Теодор Милев напусна и се премести в Майкрософт. Тогава можех да избирам дали да съм един от хилядите служители отвъд океана, или да остана в България и да развия бизнеса. Трябваше добре да помисля. Семейството ми предпочете да дойдем тук, защото е близко. Аз всеки уикенд съм в Белград. Жена ми каза: "Какви Щати? Няма да те видим повече!". И така аз останах да работя в България.

3. Джакпотът в Лас Вегас

Стартирахме бизнеса тук, всичко тръгна добре. И централният офис на Oracle оцени това. Накрая на всяка финансова година Oracle отличава най-добрите си служители за изключителните им постижения и с колеги от различни офиси се събираме на някое хубаво място по света. Провежда се тийм билдинг и гала вечеря. По време на тази официална вечеря от централния офис на Oracle връчват награда за постижения в работата. През 2002 г. се събирахме в Лас Вегас. Естествено, когато си в Лас Вегас, най-малкото, което ще те интересува, е конференцията на Oracle. И аз, разбира се, реших да поиграя малко хазарт. Как ще разберат, че точно мен ме няма? Аз представа си нямам, че трябва да получа награда. Съвсем случайно покрай игралната маса мина моята директорка и ме попита какво правя тук. Искам веднага да идеш в стаята, да си облечеш костюм и да дойдеш на моята маса, ми казва госпожа директорката. Тичам аз, обличам се и влизам в залата. И чувам, че предстои награждаването на служители за постижения и принос към бизнеса. Говорителят започва да описва бъдещия призьор. И аз си казвам, бре, този човек е правил това, което аз съм направил. В този момент той обявява моето име - Клод Коларо. Представете си - да получавам награда и мен да ме няма. Отличен бях с приза "Sales Manager of the Year за Oracle EMEA". Тази година, в края на септември, ще сме в Канкун, Мексико. Ще видим какво ни очаква там. Във всеки случай, този път ще бъда в залата!

4. Дъщеря ми София - като град София

Имам дъщеря - София на 2 г. и 6 м. Знаете винаги, когато започвате бизнес, сте под голямо напрежение и остава много малко време за семейството. Когато започвах да развивам бизнеса на компанията в България, това съвпадна с периода, когато аз и моята съпруга Наташа решихме да имаме деца. Обикновено младите все чакат подходящия момент - да имат апартамент, кола, да са финансово осигурени. И в един момент, когато се решиш на тази важна стъпка, е възможно да не се получи съвсем лесно. Преди 3-4 години бяхме на почивка в една много красива планина - Тара, и после на море. На морето Наташа ми каза, че може да е бременна и решихме, че ако е дъщеря, ще се казва Тара-като планината. За съжаление, беше фалшив сигнал. Когато се върнахме в София и разбрахме, че съпругата ми е бременна, казах, като не е Тара, ще е София. В Сърбия женското име София се пише "Sofija", не по начина, по който името на града Sofia се изписва на латински. И вкъщи всички ме питаха къде е "j". Обясних им, че ако беше с "j", извън Сърбия щяха да бъркат произношението и нямаше да е същото.

5. Да си грабнеш шанса

За тези 5 години в България ми се случиха прекрасни неща. И в бизнес, и в личен план. Почти всички приятели, които имам тук, са българи. В работата постигнахме добри резултати, спечелихме награди. Обикновено когато съм в добро настроение, сядам в колата и тръгвам към Белград. Той е много красив град, с красиви хора. Там знаят как да живеят. Даже през седмицата всички хора са на улицата и се забавляват. Градът живее на улицата. Има място, където в събота обичам да пия кафе и да си чета вестника. Веднъж, тъкмо ставах от кафенето на път за вкъщи, и виждам стар приятел, с когото не бяхме се виждали от 20 години (сега съм на 38). Едва го познах... Казах му, че бързам, че имам малко работа. Помислих си, едва ли имаме какво да си кажем след всичките тези години, въпреки че по онова време бяхме много близки. Съгласих се обаче и останах да пием кафе. Странното бе, че той ми говори неща, каквито сме говорили преди 20 години! За него нищо не се е променило, живее по същия начин. Няма кариера, няма бизнес, абсолютно на същото ниво е, а пък и той изглежда доволен. А моят живот толкова се промени! Това беше много странно усещане. Не сте се виждали 20 г., а той говори за нещата, все едно, че вчера сте се разделили. Излиза на същите места, вижда се със същите хора, мисли по същия начин. Това от една страна ме зарадва, защото ме върна в миналото, когато съм бил на 18. Кара те да прецениш откъде си тръгнал, през какво си минал и къде си в момента. Като се разделихме, се замислих дали всеки човек получава шанс. Аз много работя. Няма ден, в който да бездействам и да не чета. Имал съм шанс и съм го използвал. Дали този мой приятел също е имал шанс. Или този шанс е дошъл, но той не го е грабнал. Това ме накара да се замисля. Всеки получава шанс, но трябва да го проумее и да го грабне.
---
Записа: Десислава Янкова
 
Малката София е най-доволна, когато е в прегръдките на татко си.
 
Когато мама Наташа я гушка...
 
Светът на София е все още приказка.
3
3476
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
17 Септември 2005 09:12
Ех каква мама Наташа има София......
17 Септември 2005 09:51
Ако имаше такава мама наташа и за софия града.
Еехххх как щях да псувам град софия на майка
17 Септември 2005 18:07
коларов е известна фамиля в бг и сред комунистическя интернацйонал жалко че го няма мазолея на работническата класа
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД