|
------------------------------
"Никога не съм се приемал като директор на лудница по простата причина, че съм си невролог. А някак си неврологията все пак е малко по-встрани от лудницата", дава още едно обяснение на себе си Миланов. Той хем повече прилича на професор от западен тип, хем у него има известна доза енциклопедичност. Освен директор на университетска болница по психиатрия и неврология, той е и известен учен с над 50 публикации в чужбина, зам.-ректор на Медицинския университет. Член и на различни комисии с изкушаваща дейност като например тази към Министерския съвет, която прави позитивната лекарствена листа на държавата, от която зависи кои медикаменти ще плаща здравната каса.
"Как издържам ли?
Всичко е въпрос на организация и издръжливост. Като учен се изявявам вечер, пиша, като се прибера вкъщи, а през деня разпределям всичко останало. В болницата съм успял да създам хубав екип", обяснява проф. Миланов. И това е видно - клиниките на "Св. Наум" са ремонтирани и спретнати. "Има и язви, но с малко пари - толкова", казва директорът. Факт е обаче, че подопечната му болница е една от малкото, които не са натрупали така актуалните напоследък дългове.
Проф. Иван Миланов е роден през 1954 г. в Стара Загора. Завършил е гимназия с профил философия, медицина е учил в София. Работил е като участъков лекар в Своге, след това е асистент в ИСУЛ, от 1996 г. е в "Св. Наум". Най-голяма част от лекарския му стаж е минала в клиниката по двигателни нарушения и множествена склероза на 4-и километър. Директор е на болницата от 2000 г. На следващата година става професор.
"Като бях в Своге, ме натискаше партийното бюро да ставам главен лекар в местната болница. Защо да ставам главен лекар? И им казах - как ще ме натискате, като не съм партиен член? Така че ако ми е било мечта да съм началник, още тогава щях да стана", пояснява административния си поход нагоре професорът. "Естествено не съжалявам, че станах директор на болницата. Понякога животът поднася на човек по-хубави неща, отколкото той би си ги и планирал. Понякога съдбата планира вместо него", разсъждава Миланов.
Той е специализирал по-дългосрочно два пъти в чужбина - в САЩ и Италия. "Когато бях в САЩ, ми предложиха да остана, но отказах. Допада ми България, но за съжаление - една част от българите - не. Все още шества простотията, но това ще се изживее. Като изключим нея, манталитетът на българина ми харесва много", казва професорът. Като другата крайност той сочи манталитета на американеца. "Не мога да го понеса. Това са коне с капаци, за които всичко е работа. А аз може да работя много, но самото съзнание, че ако довечера в 22 ч. ми се прииска да се забавлявам, мога да го направя, е достатъчно. В Америка не може. Тук мога да седна с приятели и да си говорим само глупости. В Америка не може", обяснява той.
Според Миланов нашият манталитет е много близък не само до този на балканските народи, но и до италианците и испанците. Той дори смята, че може да се говори за средиземноморски манталитет, нищо че ние не сме в този район. "В Италия все едно си в България - същите интриги, клюки, само на едно ниво по-високо", пояснява той.
Академичните висоти
Пред кабинета на директора на "Св. Наум" има витрина с книги, като Миланов е автор или съавтор на доста от тях - за главоболието, умората, множествената склероза. "Той и другарят Живков така чете, чете, пък като почна да пише, 30 тома написа", шегува се професорът. Иначе Миланов се е занимавал най-много с пациенти с паркинсон и множествена склероза и с различни видове треперения на ръцете.
"Но това, което ми даде популярността на учен, е фактът, че знам английски, което е много важно в чужбина. А знам добре езика, защото майка ми е учителка по английски и ме тормозеше от дете. Преди 10 ноември всички публикации за чужбина трябваше да минават през комисия за държавна тайна, което практически правеше невъзможно изпращането им. Когато това изискване падна, започнах да публикувам навън. А за това освен всичко друго, трябва да знаеш и английски. Започна да ми доставя все по-голямо удоволствие, защото хората ми приемаха статиите", дава тайната на академичния успех проф. Миланов. Той има около 50 публикации в престижни западни списания.
"Откакто станах директор, ми остава по-малко време за писане. А и човек, като навлезе в един етап от живота, започва да обобщава, да издава мемоари - пак се шегува професорът. - Все пак някой трябва да ги пише и тези книги. Някои наши професори по неврология - бяха известни, и като попиташ какво е написал, се оказва, че нищо не оставил след себе си", разсъждава ученият.
А любовта на пациентите и студентите?
"Лекарят трябва да остави след себе си любовта на пациента. Професорът - любовта на учениците. Но трябва и да напише нещо, защото другите трябва да се учат. Той затова е професор, иначе ще бъде лекар и ще си лекува пациентите", става сериозен Миланов. Факт е обаче, че част от преподавателите и хабилитираните лица у нас, а вероятно и по света, не желаят да споделят всички тънкости на професията. "Това си остава за тяхна сметка. Когато никого не си научил, каква слава ще имаш и кой ще те харесва и уважава?", разсъждава професорът.
За хора извън лекарската професия заниманията с неврология звучат много интересно - изследвания на болката, на умората, на треморите на ръцете... За част от лекарите пък е точно обратното - те гледат на тези специалност с леко пренебрежение, защото тя е по-скоро диагностика, апаратура и медикаменти и по-малко реално лечение. "Поначало в медицината има специалности, които са слаби в диагностиката и силни в лечението - например хирургията. Там отварят корема, намират проблема, режат го и проблемът е дефинитивно решен. Всички останали - вътрешни болести, неврология и т. н., са силни в диагностиката и малко по-слаби в лечението. Допреди 10 г. бяхме силни само в диагностиката, слагахме диагнозата и бяхме дотам. Оттогава обаче нещата се промениха, защото се появиха много нови лекарства. Например започна да има лечение на множествена склероза, което преди беше немислимо", обяснява Иван Миланов. А на напомнянето, че и в момента множествената склероза не се лекува, отвръща: "Кое се лекува напълно? Всички заболявания на този етап на развитие на медицината се лекуват, но не се излекуват. Излекуване има само в хирургията и донякъде в инфекциозните болести. При всичко останало въпросът е да имаш лекарства, с които да поддържаш живота на пациента".
Лекарствата
Винаги където има скъпи лекарства, има и съмнения за корупция. "Какво е корупция? В цял свят фармацевтичната индустрия, която е много могъща, движи напред науката. И никой не го нарича корупция, макар че вероятно има някакви подобни елементи. Ако на Запад компания не отпусне пари за дадено проучване, то просто няма да се състои. А ние тук се мъчим като роби без такива пари да правим проучвания. Не виждам проблем да се работи с компаниите, ако на човек му е чиста съвестта. Моята съвест, която - повярвайте - е много добре развита, е чиста. Никога не съм направил нещо за някого, защото той щял да направи нещо за мен. Фармацевтичните компании даряват на болницата, но не за да купуваме после ние от техните лекарства", казва професорът. В замяна Миланов не отказва на компаниите да изнася лекции за техни медикаменти по различни форуми. "И давам най-доброто от себе си. Но днес изнасям лекция за един медикамент, а утре - за конкурента му. В това няма нищо лошо, защото представям само обективната същност на нещата", обяснява неврологът.
С толкова много ангажименти не му остава време за личен живот. "Хоби нямам - не ми остана време. Ама не се оплаквам. От ранна възраст толкова работя, че вече възприемам за хоби четенето на неврология и писането на книги. За мен е голямо удоволствие да напиша книга или публикация за чужбина, дори и да прегледам пациент и да му сложа диагноза", казва директорът на 4-и километър. Това май е деформация и отклонение от нормата.
Никога не съм твърдял, че съм нормален,
отвръща Миланов. "Повечето хора се прибират вечер, искат да пият една ракия и да гледат телевизия. Аз не мога. И да нямам работа - ще си намеря", казва той. Обича да ходи на море, да пътува в чужбина, да посещава конгреси. "Много обичам да контактувам с всякакви хора. Страхотно удоволствие ми доставя и една вечер с приятели", допълва професорът. Той е ерген. Не защото не обича жените или заради многото работа. "Просто съм много свободолюбив. Това ми е проблемът", обяснява професорът.
|
|
