|
За целия род е характерна черта желанието, въпреки препятствията, да бъдат българи, да помагат на родния спорт и да останат в нашата спортна история. Именно българската действителност обаче вероятно ще ги направи изгнаници, а родът може да бъде продължен изцяло на италианска територия. Това няма да е свързано с някакъв комерсиализъм или криворазбрано чуждопоклонничество. Просто в последните години волейболната общественост в България направи много, за да ги загуби за каузата си, в която все още са убедени.
-----
Мнозина вероятно още помнят онзи знаменит финал на световното първенство по волейбол през 1970 година в София. Тогава България изпусна феноменалния си шанс да спечели титлата за първи път в историята си, след като губи с 2:3 от ГДР във финала. Тогава Димитър Златанов е във вихъра на събитията заедно с разпределителя Димитър Каров. Единият бе определен за най-добър нападател на първенството, а другият - за втория най-добър разпределител. Двамата и до днес остават в историята като първите наистина световни звезди на български волейбол. Признанието за това дойде през 2002 г., когато влязоха в 25-те най-големи волейболисти на изминалото столетие. За мнозина обаче Димитър Златанов - Злати остава най-голямото име в аналите на този спорт у нас.
Историята на
неговата кариера е много тривиална
и обикновена. Роден в Ихтиман, 18-годишен идва в София за преглед на спортната младост и веднага е привлечен в отбора на Софийски окръг. С ръста си от 195 см, което за онова време е истински гигантизъм, хваща окото на селекционерите в ЦСКА и минава по обичайната процедура за времето си - армейска школа "Чавдар" и професионален волейбол. В ЦСКА, който по това време се кичи с приставката "Септемврийско знаме", играе от 1967 г. и става 9 пъти шампион на страната. Още пред 1969 г. печели първата в историята на българския волейбол купа на европейските шампиони след две победи срещу шампиона на Румъния "Стяуа" (Букурещ). Той е едва на 21 години. Следващата година идва и световното признание на мондиала в София.
Кариерата му продължава сравнително дълго - играе на 4 европейски, 4 световни първенства и 3 олимпиади. През 1980 г., вече 32-годишен, е последният мохикан от предното голямо поколение и извежда тима до сребърните медали на олимпийските игри в Москва. В цялата си кариера играе само за ЦСКА, където след приключването с активния спорт се захваща с треньорство. През неговите ръце минава следващото голямо поколение български волейболисти, но размерите вече са други. Любо Ганев е гигантът със своите 210 см. Воденият от Златанов тим става основата на следващия голям успех на мъжкия ни волейбол - третото място на световното първенство през 1986 г. Националният отбор тогава се води от Богдан Кючуков, който по-късно ще изиграе решаваща роля в
кариерата на малкия Златанов
- Христо. В годините, когато италианският волейбол започва да се изгражда с кадри от водещите световни нации, Златанов, както и много други български специалисти, намира своето поприще на Апенините. Там той остава встрани от страстите в България, за да се върне през 1999 г. като кандидат-президент на волейболната ни федерация. Златанов става лицето на тогавашната опозиция, водена от елитните ни клубове ЦСКА, "Левски" и "Славия". На извънредно събрание е избран за наследник на Валентин Заяков, но президентската му кариера трае кратко. Поради неразбориите около свикването на събранието международната федерация налага провеждането на ново. Опозицията, далеч по-уверена от първия път и виждайки изключителната възможност да вземе за втори път властта, вече няма нужда от толкова популярно лице като легендата от 70-те. Той е изтикан на заден план, за да отстъпи място на амбициозни клубни президенти и чиновници.
Животът му в последните години е разкъсван между Италия и България. В Италия - където живее и играе синът му Христо, и в България - където е домът му. Но през цялото време встрани от българския волейбол, както между другото бяха принудени да направят мнозина известни специалисти. Последната година той отново бе въвлечен в активна битка - и този път на страната на опозицията срещу актуалното ръководство на волейболната федерация. Някои от хората обаче, които го използваха умело преди години, сега бяха от другата страна. Те, делегатите на общото събрание,
не го допуснаха дори като гост
в залата. Сред тях бе и неговият възпитаник Любо Ганев, а охраната го блъскаше заедно с други известни имена като Димо Тонев, Димитър Каров...
В последното десетилетие Димитър Златанов преживя много обиди от българската волейболна действителност. Само два месеца след последната неговият син Христо трябваше да играе за националния отбор на Италия срещу България във Варна. След победата на нашите национали, съпругата му Мария беше във възторг: "Смачкахме ги". Въпреки че синът й беше от другата страна...
Всъщност Христо можеше да бъде облечен в този ден с екипа на родината си, но типично по нашенски този шанс беше изпуснат. Христо - Малкия Злати, израства като състезател в школите из Италия, където баща му работи като треньор. Това му дава правото да играе в италианското първенство със статут на местен волейболист, което не е маловажно. По това време ограниченията за присъствието на чужденци във всеки елитен тим са много строги. Той можеше да изпадне от трансферната схема само заради това, че е играл за българския национален отбор. И въпреки това, той и родителите му тръгнаха на риск. През 1995 г., когато треньор на мъжкия национален отбор беше отново Богдан Кючуков, семейство Златанови се появиха вкупом на една тренировка на националите. За качествата на Христо вече се беше чуло, той премина през всичките нива на подготовка в отбора на "Милано" и вече имаше два сезона професионален волейбол зад гърба си. Христо обаче вече беше завършил средното си образование и трябваше да реши накъде да поеме.
С уредена военна служба в школата на ЦСКА, офертата на Златанови към селекционера Кючуков беше проста: "Искате ли Христо да играе за българския национален отбор?". Отговорът - отрицателен. Тази случка в зала "Универсиада" предопределя пътя на развитие на младия Златанов. Вместо по сложните български сокаци, свързани с редица административни проблеми и 2-годишна казарма, той поема по италианската автострада на развитие. Записва университет в Рим и продължава да се развива като професионален състезател. Днес, вече почти 30-годишен, Христо Златанов има зад гърба си 13 години кариера в най-силното първенство на света. Тъй като лесно взима италиански паспорт, съвсем естествено дойде и поканата да облече екипа на италианския национален отбор.
Покана, която не се отказва
През годините Христо премина през редица състави, за да се установи в последните две в "Пиаченца", където през тази година негов съотборник ще бъде друг италиански национал - Венцислав Симеонов.
"Мнозина знаят, че в моето семейство цари атмосфера на патриотизъм. Не беше моя вината, че трябваше да играя за Италия. Исках да бъда част от българския национален отбор, независимо от проблемите, които това можеше да ми създаде в италианското първенство. Аз исках да остана българин, но други не ми дадоха този шанс", споделя на много добър български Христо Златанов. Той успява да го практикува при ежегодните си ваканции у нас, които още в ученическите му години бяха свързани с лагерите в Равда.
Лека-полека обаче българската му връзка започва да се къса. Първо беше паспортът, след това участието с екипа на "адзурите", а наскоро се врече във вечна любов на дългогодишната си приятелка Киара. Засега той все още отклонява темата за появата на третото поколение Златанови, но поне един факт около наследството буди любопитство. Ръстът. Димитър Златанов бе истински исполин със своите 195 см през 70-те, а в мачовете от световната лига Христо бе един от най-високите в италианския състав с 201 см. Ами следващото поколение?
|
|