Чудовищна безпомощност демонстрира европейският "връх" в Брюксел. Лидерите на евросъюза бяха дотам объркани, че не знаеха за какво са там. Централна тема на срещата щеше да е защитата от мигрантската инвазия, но бе тихомълком избутана встрани, понеже не дойде най-важният участник в срещата - Турция, наемният спасител на Европа. От нашата делегация знаем, че темата все пак е обсъждана. Чухме как: всеки участник е питал каквото него го интересува, никой не е получил отговорите, които иска. Всеки е искал да привлече вниманието върху проблеми, които не са в дневния ред, но са му важни (като болезнената за нашата икономика блокада на границата). Но никой не е бил чут. И най-високата политическа сцена остана празна единствено за шумното



Брекзит шоу



с г-н Дейвид Камерън в главната роля и с очакван хепиенд. За съжаление бе толкова банално режисирано и бездарно отиграно, че не само публиката, но и поддържащите артисти се разбягаха, а изпълнителката на втората роля г-жа Меркел демонстративно ходи да яде френски картофки точно когато се предполагаше, че ще отбива британската атака. Толкова скучно, толкова плоско представление, още от дръзкото пришествие на г-н Камерън като същи Радамес ("тук съм да защитавам Родината"). После дълга битка цяла събота, среднощни преговори до ранни неделни зори - да не излезе, че британците лесно не са воювали до последно, нито пък да реши някой, че защитниците на европейското единство лесно са се дали. Накрая - триумфално отпътуване, победителят си тананика Celeste Aida ("tornar di lauri cinto...", "да се завърна в лаври увенчан"). С този сакат сценарий



замазаха най-важните икономически проблеми



пред Европейския съюз, които съвсем коректно поставяше британската позиция. Има ли полза една страна да членува в съюза или е по-изгодно да го напусне? Кой е оптималният предел на централизация на властта в Брюксел? Кой упражнява огромната икономическа власт, концентрирана в Комисията, кой го е избрал, в чие име, в чия полза управлява и пред кого се отчита? Докъде трябва да стига еврозоната и как са защитени правата на страните извън нея, но членове на съюза? Безусловни ли са прословутите "свободи на движение", може ли, трябва ли, кой и как да ги регулира? Докъде е разумно едни държави (и региони) да се огъват от свръхнаселение, докато други обезлюдяват? Докъде може и как да ограничи имиграцията отделната държава, ако се задъхва непосилен приток на европейци от другите страни? Кой внася в социалните фондове и кой може да тегли от тях? Кой ще плаща за мигрантите? Отговорите на тези въпроси определят бъдещето на Европейския съюз, на всеки гражданин и фирма в него. И бяха правилно поставени от британските консерватори в предизборната им кампания. Но



Брюкселският връх не отговаря



на нито един от тези принципни въпроси. И не само липсват очакваните отговори, но вече е очевидно, че както лидерите, така и чиновниците му дори идея нямат как да отговорят, нито как да търсят отговорите. Как тогава управляват? Всъщност не управляват. И не знаят къде отиват, т.е. всеки от водачите на общността, отива някъде другаде. А корабът Европа се носи като летящия холандец където го лашка световният океан. Десетките му лидери и хилядите чиновници нямат общ план и обща цел. Воден от собствения си егоизъм всеки се опитва да врътне руля в посоката, която той си мисли за правилна. Те си погаждат мръсни номера, упрекват се един друг и тайно се ритат под масата. В Европа



имаме най-бездарните владетели



от десетилетия насам. Препъват ги дори семпли проблеми, които и петокласник може да реши. Затрудни ги задачката на унгарския премиер г-н Орбан: кое е по-евтино: да построим една ограда около целия Евросъюз или да оградим всяка от 28-те държави зад своя ограда? Сила и воля да наложат очевидното общо решение в Европа няма. Затова ще си платим, всеки за своите огради (не само по границите, но и около лагерите за нежелани чужденци) и всеки ще гаси своята черга. Всички ще стягаме коланите, но ще плащаме на Турция да ни пази. Накрая ще наредят да се стреля по всеки, който опита да прескочи оградите - като другаря Хонекер, Бог да го прости. Години наред бе актуален спорът може ли ЕС да се движи на две скорости (макар че само дебил би решил да кара влак на две скорости, хем дава газ на локомотива, хем дърпа ръчните спирачки на вагоните). Е, надскочиха се. Сега съюзът се движи не с 2, а с 28 скорости, съвсем скоро ще започне да се движи и в 28 различни посоки. Т.е. всеки ще прави каквото ще. Днес папагалите повтарят, че като потвърдят членството си с референдума на 23 юни, британците щели да получат



особен статут в Европа.



Това е вярно изцяло, обаче е само половината истина. Всъщност от този момент всички страни, до една, ще получат всяка своя особен статут. Още отсега в Берлин си признаха, че ще приложат британския модел за орязване на достъпа на новоевропейци до социалните фондове. С идеята за интеграция и "повече Европа" е свършено за дълго време напред. Днес великите сили в ЕС предпочитат да следват друга стратегия, древната "разделяй и владей". Да разделят всички успяха, дори България разделиха от Румъния. Обаче не могат да овладеят ситуацията. А ако разделяш, но не успееш да владееш, създаваш само хаос. За нас в България моделът на хлабава Европа е икономически по-ефективен, но доказателството на този извод е дълго и обширно.