Този път вотът на недоверие бе толкова нелеп, че опозицията, като се погледна в огледалото..., видя единствено себе си. Против кабинета гласуваха само депутатите на БСП, ДПС и "Атака" (плюс трима независими), което показва, че този политически акт е бил напълно безсмислен. Ясно бе, че вотът няма да мине. Но щеше да има смисъл, ако от парламентарната трибуна се бе чул поне един факт или идея за здравеопазването, която ние не знаем. Не стана. Щеше да има смисъл, ако поне един глас от иначе разноликото мнозинство на гербери, реформатори, полуреформатори, фронтоваци и прокурорски запасняци (АБВ) бе "поддал". И това не се случи.

Може би си мислите, че при наличието на внушително мнозинство вотът на недоверие задължително е една дребна досада. Още повече че в такава я превърна "парламентарната практика". Не сте прави!



Всичко зависи от багажа, който носи



инициаторът - багаж и в главата, и в джоба. Първият те прави далновиден или не, вторият, според характера му, те прави свободен или зависим.

Че в здравеопазването цари огромен батак, е факт неоспорим. Че има хиляди поводи да се иска оставката на Петър Москов - също. Вярно е обаче, че батак цари в почти всяка друга сфера, а оставка с основание може да се иска на всеки министър. БСП и ДПС избраха да атакуват Москов по две причини - надяваха се на чуваемост в обществото по най-болезнената сфера и искаха да дискредитират "новата опозиция" - Радан Кънев и ДСБ, на които щеше да се наложи да гласуват за съпартиеца си. Над тези цели, разбира се, бе главната - да "откъртят" поне 1-2 гласа от мнозинството, та да се завърти колелото "Управлението се срива".

Да се мъчиш обаче да докажеш, че ДСБ не е опозиция чрез атака на собствения им министър, е като да вкараш гол от тъч - невъзможно и крайно нелепо. Също и несъстоятелно като идея - разбира се, че Кънев ще подкрепи Москов, той все пак е негов човек, предложен е от ДСБ. Логично, естествено и правилно е да го подкрепи! А сега си представете, че вотът бе поискан за несправяване в областта на образованието. Където на "моралните" десебари щеше да се наложи да гласуват за припознаваната наново от тях като "кукувица" Меглена Кунева? Или за Танев (ако не бе отстранен), нежелан както от среди в ДСБ, така и в "България на гражданите". Имаше ли мотиви за недоверие в образованието? Разбира се. Дори скандалът "махат робството" гръмна няколко дни преди внасянето на вота. БСП и ДПС не отиграха тази топка. Вот в областта на образованието след приемането на спорен просветен закон, при наличието на, меко казано, дискусионни учебни програми, измислени още при първия мандат на ГЕРБ, поставяше в значително по-неловка ситуация ДСБ. Също и Патриотичния фронт ("робството"!). Увеличаваше шансовете мнозинството да се пропука. За самата Кунева щеше да е крайно дискредитиращо от парламентарната трибуна да се изявява в материя, която изведнъж "по целесъобразност" й се налага да разбира.

А сега си представете, че вотът бе в областта на правосъдието. Та не бяха ли там най-големите скандали? Не е ли там най-голямата драма? Нали такъв вот



директно щеше да бъде изстрел от упор



към "новата опозиция" - или-или. Позицията на Радан Кънев тогава наистина щеше да е интересна. Щеше да е и на Христо Иванов, на западните посланиците, на гражданските групи, недоволни от неслучилите се промени - ако са принципни, следваше да подкрепят опозицията. Но БСП и ДПС не пожелаха да сритат управлящите в кокалчетата, защото това значеше да сритат и статуквото в съдебната власт - а зависимостите им не го позволяват (сритването всъщност е утопия - нали те, досущ като АБВ, са негов запас, военен резерв; специално в социалистическата партия пасивността по съдебните проблеми се поставя открито, например от Георги Пирински). Заради всичко това БСП и ДПС се изхитриха да поискат вот по "най-консенсусната" тема. И получиха такъв резултат, какъвто заслужаваха - никакъв.

А иначе гласуването по вота показа и друго - с всичките си проблеми Бойко Борисов продължава да кара влака, уж големите скандали вътре в управлението са като сцена от "Бай Ганьо пътува". Помните вагона, нали - един си проси винце, друг - круши, мляскат, ядат, оригват се, от време на време се посбутват, но все намират как да се сместят; тази дребна селска идилия пътува във влака за Европа. Даже има една парламентарна група - БДЦ, която гласува "въздържал се" и показа, че



няма против да се качи в движение



Но има и нещо интересно в цялата тази работа - в един момент ще почнат да слизат. Може и сам машинистът да ги (се) свали. Кога - не е ясно, моментът очевидно не е назрял. Ганьо знае, че тая работа не узрява покрай вотове в българския парламент. Знае го и другият Ганьо, опозиционният. Поиграха си на вот на недоверие и се ослушват - да не би телефонът да звънне "международно". Властта в България пада само тогава.