Българското общество традиционно приема доброто образование като висша ценност и полага специални усилия децата му да го постигнат. Но всички български граждани са убедени също така в едно - училищното образование и обществено-икономическото развитие бягат по различни писти. Необходимостта от провеждане на последователна реформа налага важни промени в нормативната уредба на образователната система. Четейки Закона за предучилищното и училищното образование обаче, простосмъртният български гражданин не се ориентира в тези качествени промени. От закона например не става ясно дали в учебната програма по български език и литература ще се изучават емблематичните за българската народопсихология и история произведения "Пази боже сляпо да прогледа" и "Иде ли?", които днес отсъстват от учебниците. Не става ясно за турско робство ли ще му говорят в клас и по кой предмет ще учи "История славянобългарска".

На практика законодателят е свел закона до набор от дейности, като редът и условията за тяхното осъществяване са изнесени в подзаконови актове. С други думи, 43-ото НС е прехвърлило своята конституционална отговорност предимно на МОН. В закона са предвидени 19 стандарта, наредби, правилници, програми, планове, стратегии и пр. Налице са 238 препращащи норми, а с преходните и заключителни разпоредби прокламираните реформи се отлагат за 2016, 2017, 2018 и 2022 г. Съществува реална опасност законът да бъде "дописван" и променян посредством подзаконови актове и да се осигури нормативен хаос за години напред. Разбира се, законодателната практика изобилства от примери за



безконечно отлагане на реформите



Красноречив пример за това са държавните зрелостни изпити, въведени със закон през 1998 г., а реално проведени за пръв път десетилетие по-късно през учебната 2007/2008 г.

Практически новите идейни положения, като изключим новия понятиен апарат и чуждиците, се свеждат до:

- Нова образователна структура и преобразуване на досегашните училища;

- Въвежда се държавно финансиране за частните детски градини и училища;

- Създават се нови институции;

- Либерализира се образованието чрез въвеждане на "домашно образование" под формата на "самостоятелна форма" на обучение;

- Въвежда се училищна автономия, в обхвата на която попада разработване на учебни планове и програми за разширена и допълнителна подготовка, в т.ч. и утвърждаване на учебни програми в областта на гражданското образование от директора на училището;

- Закриват се помощните и оздравителните училища под егидата на приобщаването;

- Въвежда се абсурдна и уронваща престижа на учителя атестационна процедура, в която оценяващите нямат нищо общо с квалификацията и компетентността на самия учител;

- Премахната е 5-степенната квалификационна структура, 5-те кариерни длъжности, с което напълно се демотивира учителят да повишава личната си квалификация;

- Изоставена е идеята за мандатност на училищните директори, които на практика стават несменяеми;

- Премахнат е лимитът за одобряване на учебници.

Законът въвежда понятието автономия за средното образование, но в същото време увеличава образователната бюрокрация, а тя автоматично генерира институционална безотговорност. На практика ние, които работим в образователната система от зората на демокрацията, сме свидетели за пореден път на "реформа", основаваща се на изменение на действащите регулации и въвеждане на нови регулации, но не и на въвеждане на нови принципи. А като говорим за образователна реформа, нека помислим, дали МОН, което следва да осъществи реформата, не следва да се реформира, но не чрез създаване на паралелни административни структури с аналогични функционални задачи. Съпротивата за това обаче е огромна най-вече поради липсата на експертно начало, водещо до



войнстваща некомпетентност



и волунтаризъм в нормотворчеството.

Очакваните резултати са също толкова абстрактни и са по-скоро мерки - например "създаване на условия за мотивиране на учениците за учене през целия живот" или "задаване параметрите на гъвкава и адекватна система на предучилищното и училищното образование въз основа на новите очаквания и изисквания, която да позволява непрекъснато вътрешно развитие и усъвършенстване в отговор на обществените промени и потребности".

Мантрата "Образованието е национален приоритет" вече е записана в закона. Но какво от това? За да работи този закон, бюджетът за образованието трябва да стане 5% от БВП поне до 2018 г. - за когато всъщност се отлагат най-смелите идеи, а именно целодневна организация на учебния ден до VII клас, промяна в образователната структура, преобразуване на училища, промени в учебните планове и програми, финансиране на образованието в частните училища, и т.н. Бюджетът за средно образование е крайно недостатъчен за педагогическия персонал и основните дейности, като транспорт, храна, учебници, материална база и др. Да не говорим за другите специалисти, необходими на системата - психолози, логопеди, рехабилитатори, медиатори и т.н.

"Всяко забавяне на реформата в образованието е престъпление срещу децата на България", твърди председателката на парламентарната комисия по образование и бивш зам.-министър Милена Дамянова. В такъв случай моята и на стотици "педагогически специалисти" прогноза е, че реформиращите образованието не само че участват в това престъпление, но и го продължават с пълна сила, със или без умисъл. Успокоението идва от обстоятелството, че българското образование представлява една твърде консервативна и инерционна система, която трудно се поддава на необмислено и неосъзнато въздействие. Рискът обаче остава, и той е в повсеместната демотивация и деморализация в системата - основен стълб на националната ни сигурност.

-----------

БИСЕРИ

Що е то педагогическа ситуация и има ли производствена практика в спортните училища



Стилистиката на новия "модерен" закон е присъща за учебник или научна разработка, но не и за правни норми от основен устройствен закон, които съгласно Закона за нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. Ето някои недоразумения:

От разпоредбата на чл. 196, ал. 1 става ясно, че областният управител "организира разработването" на областна стратегия за подкрепа на личностно развитие, въз основа на анализ на потребностите, изготвен от общините, като стратегията щяла да включва описание на предизвикателствата. Този анализ на потребностите, както стана ясно, се разработва от общината, приема се с решение от общинския съвет, който пък, от своя страна, приема общинска стратегия за личностно развитие въз основа на областната стратегия за личностно развитие, която пък е въз основа на анализа на общината. И така стратегическият кръг се затваря.

От чл. 104, ал. 4 става ясно, че в спортните училища има "производствена практика".

Учебното време се организира в "педагогически ситуации" съгласно чл. 64, ал. 3, а броят и продължителността им ще ги търсим в държавен образователен стандарт за предучилищно образование.

Часът на класа според чл. 92, ал. 2 се използва за "последователно развитие на класа,.....".

От чл. 75, ал. 2 разбираме, че в специализираните училища се осигурява и придобиването на специализирана подготовка, а в чл. 86, ал. 1 се доуточнява, че специализираната подготовка се придобива в специализираните училища.

По силата на чл. 76, ал. 8 учебните програми по гражданско образование се утвърждават от директора на училището, ведно с хорариума. При това положение защо министърът преценява броя на учебните часове за изучаването им в учебния план?

От чл. 38, ал. 4 става ясно, че професионалните гимназии са неспециализирани. Училище, в което се придобива специалност, не е специализирано. Това класифициране на училищата не е подвластно на здравия разум.

Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 хвърля читателя в сериозен размисъл, като казва, че зрелостникът може по свое желание да положи до два допълнителни изпита, измежду които е и българският език и литература. Учудването идва от факта, че изпитът по български е задължителен, но просветлението се появява едва в ал. 4, която уточнява, че това може да стане само ако зрелостникът учи в идентичен профил.

Конкурсът за директори в държавните и общински институции съгласно чл. 217, ал. 5 ще се провежда с участието на представители на обществения съвет. Колко представители, как се избират, дали няма да се наруши балансът по отношение на критериите за професионална компетентност и подготвеност? Законът не дава отговор, а само препраща към Кодекса на труда, където е разписана правната характеристика на конкурса.

Съгласно чл. 252, ал. 4 районните управления по образование осъществявали методическа подкрепа за изпълнение на насоките, дадени от новия Национален инспекторат по образование. Какви са тези насоки? Друг е въпросът, че преименуването на регионалните инспекторати по образование в управления по своята същност не представлява реформа в тези институции. Докато работещите в тях експерти възприемат себе си като инспектори, тези административни структури ще си останат паразитни звена, които по-скоро пречат, а не помагат на училищното образование. Създаването на поредния инспекторат по образование ни кара да се замислим върху проблема с намаляването на учителите и учениците, което обаче води не до намаляване на броя на инспекторите, а тъкмо обратното - до тяхното увеличаване. Това е абсурд, за който няма логично обяснение.

От чл. 254, ал. 1 разбираме, че началниците са държавни служители и се назначават от министъра. Отсъствието на думата "конкурс" навежда на извод, че в този случай може да се използва добре разработената схема за "заобикаляне на конкурса".

В разрез със Закона за местно самоуправление и местна администрация и принципа за разделение на властите чл. 198, ал. 1 предвижда възможност кметът на една община да възлага дейност на кмета на друга община;

Съгласно чл. 200, ал. 2 самостоятелната форма на обучение е едновременно санкция и право на избор на родител;

А чл. 210, ал. 2 вменява на родителите, чиито деца се обучават в самостоятелна форма, задължение "да гарантират постигане на целите по чл. 5 от закона и да осигурят необходимите условия за обучение, познавателни книжки, учебници и учебни помагала" и пр. Резонен е въпросът: как се осъществява контролът?

Нормата на чл. 227, ал. 4 на практика закрепостява учителите, като указва, че при смяна на училището се загубва съответната степен (две на брой), която ти е присъдена от работодателя. Неясно защо се намалява броят на учителските длъжности. Учителят методист е изхвърлен концептуално от закона, което показва абсолютно непознаване на неговата значимост. Вменяването на тези функции на главния учител е безкрайно абсурдно решение. Тази философия за пореден път доказва, че законът не е писан за малките населени места, а за "жълтите павета". Необяснимо е защо законодателят в ал. 6 и 7 на чл. 227 говори за "бързо кариерно развитие". И досега 5-те професионално квалификационни степени се придобиваха без оглед на учителския стаж, както изрично се подчертава в ал. 6. Качественото образование е функция от квалифицирани учители, а за това са необходими финансов ресурс и мотивация. Самоцелното "бързо кариерно развитие" е поредната доза популизъм, която буди само "тъжен" смях в учителската общност.

Разпоредбата на чл. 205, ал. 5 кара адвокатите доволно да "потриват ръце", след като законодателят услужливо и изрично упоменава, че наказаните ученици могат да оспорват наказанията по реда на Административно-процесуалния кодекс. Наказания, чието действие е за съответната учебна година, вместо да се извадят от съдебния контрол при засилване на административния, чрез ясно разписани процедурни правила се препращат към и бездруго претоварения съд, който постановява решение, подлежащо на обжалване пред по-горна инстанция, и така до период, в който срокът на наказанието вече е изтекъл по давност.

----

Янита Димитрова е била учител, директор на училище, началник на Регионален инспекторат по образование. Занимава се с образование на законодателно ниво повече от 10 г. в парламентарните комисии по образование към 42-то и 41-то НС и в комисията по жалбите и петициите на гражданите в 39-то и 40-то НС. Участвала е в разработването на десетки проектозакони - за закрила на детето, за физическото възпитание и спорта, за висшето образование, Семеен кодекс и др.