- Г-н Василев, през 2015 г. лихвите по кредитите паднаха рекордно ниско. Защо това не насърчи бизнеса и гражданите да взимат заеми?

- Основателен въпрос. Факт е, че през декември ГПР (годишният процент на разходите) падна на 6.41% за ипотечните кредити в левове и 6.55 % в евро. И същевременно ипотечните заеми намаляват с повече от половин милиард лева - до 8.75 млрд. лева спрямо 9.3 млрд. лв. година по-рано. Същото е и при потребителските кредити - свиват се със 170 млн. лв. до 8.72 млрд. лв. При по-обстойно разглеждане на числата обаче се оказва, че голяма част от това намаление се дължи на отписване на лоши кредити или продаване на кредитни портфейли. Като се премахне ефектът на отписаните лоши кредити, излиза, че 2015 г. е била по-скоро нулева година, т.е. като сума новоотпуснатите кредити са почти колкото погасените стари.

Всъщност хората просто са станали по-предпазливи и се пазят да задлъжняват, а банките се конкурират за ограничен кръг нови клиенти. Да не забравяме също така, че конкуренцията се засилва, защото има и небанкови финансови институции, които отпускат т. нар. бързи кредити. Те са много напористи, бързи и гъвкави и макар да предлагат ресурс при ГПР, близо до горния законов таван от 50%, привличат доста клиенти, търсещи по-дребни суми.

- А как ще обясните, че средните лихви по депозитите вече са около 1-1.3%, а спестяванията в банките продължават да се увеличават?

- Наистина е феноменално, че влоговете в банки са нараснали с 3.4 млрд. лева през 2015 г. до 44.4 млрд. лв. спрямо декември 2014 г. Това представлява ръст от 8.3% на годишна основа въпреки двойния спад на лихвите по депозити - от средно 2.5% на 1.25% (като голяма част от банките предлагат лихви и под 0.5%). Този факт ясно показва както високото доверие на българите към банките и системата за гарантиране на депозитите, така и ниската финансова култура на домакинствата. Не се забелязва насочване на дългосрочните спестявания в установени пазарни инструменти като взаимни фондове в акции и облигации, животозастраховки със спестовен характер, както и към доброволно пенсионно осигуряване. Всички те, в средносрочен и дългосрочен план, са по-доходоносни от банковите влогове. Тук е и възможността на български мениджъри на фондове да спечелят доверие с безупречно прозрачно управление и добри резултати.

- Как ще се движат лихвените нива по кредити и депозити тази година и ще стигнем ли отрицателни лихви?

- С моите колеги - анализатори в "Моите пари", предвиждаме, че ще продължи спадът на лихвите по ипотечни и потребителски кредити, като не изключваме до края на 2016 г. да имаме средно ГПР от 5% по жилищните кредити и 10% по потребителските кредити. За сравнение, дори и в съседна Румъния отчитат нива от 3-4% за някои видове кредити, а в Чехия и Словакия по 2%. Неизбежно е и при нас, щом достигаме европейски лихви по депозитите, да се доближаваме и до сходни нива по кредитите. Що се отнася до лихвите по депозитите - има възможност за допълнително намаляване и трайното им заковаване под 1%, ако няма някакво шоково събитие. Основният лихвен процент на БНБ достигна нулева стойност. Но все пак не вярвам нивата за спестителите в българските банки да станат отрицателни.

- Как оценявате банковата ни система сега? На практика вече започнаха стрес тестовете. Забелязва се, че банките отписват лоши кредити, вдигат такси...

- Банковата система празнува рекордна печалба от 898 млн. лв. през 2015 г. спрямо 746 млн. лв. за 2014 г. Това се дължи най-вече на увеличения лихвен марж - рязко понижение на лихвите по депозитите спрямо плавното сваляне на лихвите по жилищните кредити. Освен това бяха увеличени таксите и комисионите за извършване на транзакции (теглене от банкомати, теглене на каса, банкови преводи, такса поддръжка на сметка и т.н.). Тази печалба идва въпреки отписването на кредити и увеличаването на провизиите предвид предстоящите стрес тестове. И макар разпределението между банките да е много неравномерно и първите 5 банки да образуват 90% от тази печалба, може да се каже, че банките в България са добре капитализирани и много ликвидни. Беше им позволено от БНБ да натрупат много адекватни буфери срещу лошите кредити. Време е да се помисли по-сериозно как част от тази печалба може да бъде реинвестирана в реалната икономика. Време е хората също така да подхождат с много разбиране спрямо банката, с която работят, и да управляват максимално ефективно парите си, включително да предоговарят лихвите по кредитите си и да търсят и допълнителни алтернативни форми на спестяване.

- Предстои приемането на нов закон за ипотечните кредити. Как ще повлияе той на жилищното кредитиране?

- Очаква се този закон да бъде приет до 21 март, за да спазим сроковете за въвеждане на съответната европейска директива в нашето законодателство. Законът за кредитите за недвижими имоти на потребителите, както е точното му име, цели да бъде предоставена още по-голяма прозрачност и информираност на кредитополучателите - пълно оповестяване на всички такси и комисиони, преди още да се сключи договорът, да се предостави окончателен проект на договор за кредити, както и двуседмичен срок за размисъл на клиента. Голяма част от мерките бяха приети още с измененията на Закона за потребителския кредит, като покриха и всички ипотечни кредити до 150 000 лв.

Важен нов елемент в закона е регулирането на дейността на кредитните посредници, които се очаква да заемат все по-голям пазарен дял. В едно развито общество е нормално, вместо да обикаля от банка на банка, клиентът да отиде на едно място и да получи обективна информация за офертите на 5, 10 или 15 банки едновременно. Все повече хора ще спестяват време, нерви и пари, като се консултират най-напред с лицензиран кредитен консултант.

Не вярвам с новия закон да се затрудни отпускането на кредити. Единствено банките ще бъдат задължени и документално да аргументират кредитоспособността на клиента и да избягват рисковано кредитиране. Това се случва и при сегашните условия след научените уроци от бума през 2005 - 2008 г.

- Възползват ли се българите от възможността да обединят кредитите си и в какви случаи това е изгодно?

- Практиката ни показва, че обединяването на кредити и рефинансирането на съществуващи кредити е постоянна практика и все повече хора се възползват от това. Най-често това се налага на хора, които са си позволили да теглят няколко бързи кредита. Имали сме случаи и на клиенти с 15 бързи кредита от различни институции. Обединяването на такива кредити в един потребителски заем с по-ниска лихва, по-дълъг срок и по-ниска месечна вноска е задължително условие за финансовото оцеляване на такъв тип клиент. Това е възможно, стига да не е изпаднал в текущи просрочия и да се е стигнало до съдия изпълнител - тогава никоя банка не би дала кредит на такъв клиент.

Рефинансирането или предоговарянето на жилищни кредити ще продължава, тъй като и през 2016 г. лихвите за нови клиенти ще намаляват. Така и старите клиенти, които са теглили или предоговаряли заеми преди 2-3 години, биха имали финансова изгода да се възползват от новите възможности.

- Много статистически изследвания показват, че средният размер на кредитите намалява значително в сравнение с преди няколко години. Каква е причината за това?

- Средният размер на жилищния кредит пада, защото и цените на жилищата паднаха с около 40% от 2009 г. насам. Част от хората използват покупката на недвижим имот като инвестиция (доколко е удачна тази инвестиция е друг въпрос), като насочват спестяванията си за по-високо самоучастие. При потребителските кредити има и много големи кредити за клиенти с добри заплати. По-скоро отчитаната тенденция за намаляване на средния размер на тези заеми се дължи на бума на бързите кредити, кредити до заплата и други продукти, при които много често отпуснатите суми са под 400 лв.