Пълната блокада на българо-гръцката граница в неделя спря, макар и под условие, и засега не е ясно дали няма да се поднови. Но тя за пореден път показа, че българската държава трудно се справя с кризи или реагира със закъснение. Показа още, че напук на хвалбите за масово строителство на пътища алтернативни маршрути няма. А когато ги има, те не могат да понесат засилен трафик, нито пък навреме да се създаде организация за неговото пропускане. Показа и още нещо - че непрекъснатата смяна на мнения и изказвания, така типична за премиера, е заразила и неговия екип.

След като седмици наред гръцки фермери затваряха периодично основния пункт при Кулата и частично някои от другите пунктове, през миналата седмица българските превозвачи затвориха всички гранични преходи от наша страна. Докато при гръцката блокада се пропускаха леки коли и автобуси, както камиони в определени интервали от време, за няколко дни блокадата стана пълна, със заканата да е безсрочна. В последните й два дни имаше закани да се спират дори пешеходците.

Едва тогава българските власти заговориха на висок глас за проблема - колкото хаотично, толкова и противоречиво. Непремерени и напълно неподходящи за държавници от висок ранг изказвания срещу гърците и гръцката държава



отключиха патриотично-шовинистична вълна,



която с времето ще отшуми, но последиците от нея могат да бъдат много неприятни. Приказките на премиер и на транспортен министър за група пияни фермери, заради които цяла България страда, също не могат да бъдат определени като приемливи.

Вярно, реакцията на българските превозвачи в някаква степен би могла да бъде оправдана. От дълги години, точно в неактивния за земеделска работа сезон, фермери от Северна Гърция периодично блокират границата с едни или други искания. В случая протестът бе най-вече срещу пенсионната реформа, която трябва да проведе южната ни съседка. Но никога досега това не се е случвало за толкова дълъг период. Управниците ни лансираха подозрения, че протестите са толерирани от гръцката държава и едва ли не има някакво съглашение с фермерите. Може и да е основателно.



Но нека видим и другата страна



Министърът на транспорта Ивайло Московски стигна до границата седмици след като там започнаха блокадите. След което изрази пълна солидарност с българските превозвачи за пълната блокада. При поредния опит за преговори в събота се оказало, че няма с кого да се преговаря. Имало само един-двама фермери, които просто пазят паркираната край магистралата техника. Добре, но отговорните за ситуацията в гръцкото правителство не са на границата при Кулата. Гръцкото правителство все пак е в Атина. Така че министър Московски просто няма какво да прави и с кого да преговаря там, освен ако не иска да си говори с "някакви овчари", които от своя страна имат проблем не с него, а със своето си правителство. И като капак на всичко да обяснява, че подкрепя протестите на българските превозвачи и те ще продължат до неясно какво решение.

Точно заради това Московски стигна до крайно емоционални изказвания - едва ли не да прекратим всякакви връзки с Гърция. В последните дни на миналата седмица той дори заяви, че ще остане с нашите шофьори колкото трябва, взел си е дори и дрехи. След което замина за Бургас, а в неделя обяви спирането на блокадата. Вчера в интервю за в. "24 часа" министърът вече твърди, че може да е разбран превратно и че не иска да се нарушат добрите българо-гръцки отношения, има нещо против само византийските номера.

И не е само Московски. Подкрепа за блокадата от българска страна изрази и премиерът Борисов. Първо той се изказа остро срещу гръцките протестиращи, после смекчи тона, в събота отново заговори за скари и сиртаки отвъд границата. От времето на вдигането на блокадата до вчера още не се бе изказвал.

Българският парламент пък прие в петък декларация Европейската комисия да започне наказателна процедура срещу Гърция заради блокирането на границата и протестира срещу честите блокади.



Това упражнение на парламента е безсмислено



През миналата седмица от Европейската комисия на няколко пъти бяха получени отговори, че "положението се наблюдава внимателно". Да има наказателна процедура срещу Гърция е почти невероятно. Дори и да се стигне дотам, тя трае дълги години и няма да доведе до санкции, камо ли до компенсации. Още повече че в събота и неделя границата от гръцка страна бе реално отворена, а блокирана от наша страна. И това няма как да не бъде отчетено. Какво да очакваме - някой да призове Брюксел да започне процедура и срещу България? Впрочем, думите на транспортния министър, че отваряме границата в знак на хуманност, водят до извода, че между събота и неделя някой е осъзнал, или е бил "осъзнат", че отива твърде далеч. От гръцка страна нещата също бяха изиграни "по византийски" - границата е отворена, те българите са я затворили...

Поведението на гръцките фермери може да се определи като самоуправство, нарушаващо европейските правила, толерирано от гръцките власти. Но пълното блокиране на границата от българска страна с подкрепата и насърчението на българските власти също нарушава европейските правила, и то по-драстично. Премиерът Борисов може да говори, че е имал разговори с гръцкия премиер Алексис Ципрас, че колегата му отговорил как няма контрол на ситуацията, че не пращал полиция и жандармерия. Но как да определим затварянето от наша страна на гранични пунктове, отвъд които няма протести и блокади? Как да определим ситуация, в която не се отваря дори хуманитарен коридор? Като война?



Или като "зъб за зъб, око за око"?



Подобно поведение е само "блокада на инат" независимо от последиците.

Последиците досега са опашки от десетки километри от няколко хиляди тежки камиони от двете страни на границата. Изнервени шофьори. При толкова дълга и тежка блокада тя се превръща в криза - и хуманитарна, а и екологична. Българските превозвачи поставиха ултиматум да има споразумение на държавно ниво за свободен път. Правят се закани границата да бъде блокирана по Великден, когато традиционно стотици хиляди българи пътуват към Гърция, както и в разгара на летния сезон, за да се провали летният сезон. Превозвачите получиха подкрепа и от земеделски организации. Плодове и зеленчуци, голяма част от които в този сезон идват от Гърция, поскъпнаха, а някои от борсите останаха напълно празни. Фирмите и от двете страни на границата търпят сериозни загуби. Засега българските транспортни фирми пресмятат само преките щети от престои, командировъчни, горива за около 15 милиона евро. Но на границата над половината камиони не бяха български.... Конкретните загуби ще се броят по-късно. И те ще бъдат многократно по-големи - от развалена стока, от пропаднали договори за доставка в определен срок. Появиха се дори кадри на шивачки от цехове от българска страна, които с ръчни колички прекарват топове плат през границата. Хвърчат информации за отказани туристически резервации и от двете страни на границата. Адвокат от Петрич, който работи с гръцки фирми у нас, заведе дело в Гърция заради бездействието на институциите. Българските превозвачи се готвят за дела, управляващите обясняват, че трябва да сметнат загубите си и че могат да си търсят парите и в български съдилища. Досегашният опит сочи, че при предишни подобни случаи никакви компенсации не е имало.

След пълното затваряне на подходите към Гърция тежки камиони се насочиха да преминат от Гърция през Македония към България. Образува се опашка от около 4 км, а едва след това от българска страна започнаха някакви мерки да се пратят допълнителни екипи и да се ускори преминаването на тировете.

Има и друг въпрос. Защо въпреки блокадата на гръцката граница родните транспортни фирми не са пренасочили автомобилите си? Ако искат, ще отговорят в идните дни. Непонятно е как въпреки предупрежденията, че трасето е затворено напълно от българска страна, там продължи да се трупа опашка от тирове. И тук може да се подозира известно съглашение между превозвачите и властите. Но е факт, че страната ни няма алтернативни маршрути. И никога не е имала амбиция да ги направи. Само че това е тема от десетилетия, не от вчера.