|
Направили веднъж цивилизационния избор, нас ни устройва Европа и Америка да са едно цяло. Днес обаче е спорно дали те продължават да бъдат една цивилизация. Във всеки случай при Клинтън Европа и Америка все още бяха едно цяло. Оттогава се случиха няколко неща. Първо, американците избраха Буш (всъщност избраха ли го?). Второ, случи се 11 септември. Изгря звездата на ястребите. Вашингтон, който традиционно се обявяваше в подкрепа на силна Европа и на разширяването, ревизира позициите си. Сред дошлите на власт неоконсерватори има такива като Ричард Пърл, които открито заявяват, че САЩ имат интерес от слаба Европа. Когато Буш реши да покани в НАТО 7-те недотам подготвени кандидатки, той вече беше пресметнал, че по този начин ще подобри съотношението на силите в алианса в полза на проамерикански настроените държави.
Лапсусите обикновено са много красноречиви
Министърът на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд се изпусна за "стара" и "нова" Европа. Но мисленето на неоконсерваторите е точно такова. Освен това става дума за типично американско манихейство - новите са добрите, лошите са в лагера на старите.
Лапсусът на Ширак също разкри начина на мислене на някои европейски лидери. Те нямат нагласа за равноправна интеграция на кандидатките и променят в движение правилата в Евросъюза, за да запазят господството на това, което Ръмсфелд нарече стара Европа.
В Европа също се случиха няколко важни неща. Първо, еврото се оказа успешен експеримент. До такава степен, че
измести долара
като резервна валута на територията на цели държави. Една от тях, свидетели сме на това, е България. Второ, Евросъюзът е на път да се разшири и освен ако нашата страна престане да се развива, имаме реална възможност да станем част от него през 2007 г. Не е вярно, че датата е пожелателна, тя е също толкова твърда като датата 2004 г., обещана на 10-те в Лакен. Още по-смело беше решението да бъде открехната вратата за Турция.
Европа си постави амбициозни цели. Според решенията от Лисабон Евросъюзът трябва да се превърне в най-конкурентоспособната икономика в света, като освен това изкорени безработицата. И преди това беше добре известно, че Европа търси благополучието на основата на много стриктни стандарти за опазване на околната среда, грижи се за консуматорите, за добра социална и здравна защита и пр.
В същото време Буш, който впрочем като губернатор на Тексас нито веднъж не замени смъртна присъда с доживотен затвор, обяви за мъртъв договора от Киото и даде зелена улица на противоракетния щит, де факто откъсвайки се от европейските си атлантически съюзници. На срещата за устойчивото развитие в Йоханесбург през септември м. г. Европа и Америка бяха в противоположни лагери.
Нарекоха Европа и Америка "Венера и Марс"
Скандалите около Международния наказателен съд бяха първият симптом, че отношенията между Европа и Америка скърцат. В него бяха набъркани именно страните-кандидатки. Румъния си заслужи гнева на европейските столици, след като освободи от отговорност пред съда гражданите на САЩ. България успя сравнително успешно да лавира по тази тема, но в Съвета за сигурност на ООН подразни европейците, като гласува различно от тях за Близкия изток и даде да се разбере, че ще бъде в лагера на САЩ по всички въпроси, свързани с кризата в Ирак.
В Америка твърдят, че европейците не разбират как се чувстват американците след 11 септември и че на нашия континент още не са проумели заплахата от световния тероризъм. В европейските общества пък е много силно развито убеждението, че Америка не си дава сметка, че удряйки Ирак, само ще радикализира терористите и ислямистите и положението ще се усложни. Европа подозира Америка, че ще води война не заради предполагаеми оръжия за масово унищожение, а заради петрола. Именно Франция се чувства особено засегната, защото се очертава да бъде изхвърлена от удобния за нея иракски пазар. И обратното - ако няма война (което е много малко вероятно), Франция ще направи страхотен бизнес в региона.
В Европа обвиняват Америка, че залита към тоталитаризъм и че
антивоенните мнения вече не са толерирани
в иначе свободния печат. Американците на свой ред подозират Франция, Германия и Белгия, че позициите им не почиват на морална основа, а се основават на страх от значителните мюсюлмански малцинства на тяхна територия.
В този контекст България наистина попада между шамарите. Още през 1999 г. се разбра, че сме ценни със стратегическото си положение. Сега сме още по-ценни. Американският натиск върху България е изключително силен и ратификацията на членството ни в НАТО в американския Конгрес е залог за поведението на София. Привикването на Симеон от Буш е симптоматично. Която и политическа сила да е на власт у нас, никоя не би направила дори опит да му се противопостави. Сега наричат това "реалполитик". В този смисъл всякаква политизация на кризата около Ирак рискува да изглежда като популизъм и сериозните политически сили би следвало да се въздържат от лъскане на саби.
Най-голямата грешка на правителството на Сакскобургготски досега е, че негови представители непрекъснато говориха за "ползите" от конфликта, когато на всички днес е ясно (Ширак ни помогна за това прозрение), че става дума не да спечелим, а да ограничим загубите.
Народното събрание гласува решение, според което ще окажем съдействие на САЩ дори при липса на решение на Съвета за сигурност. Ако войната бъде избегната или се проведе с благословията на ООН, ще можем да лавираме. Ако ли не, България ще помрачи отношенията си с Париж и Берлин. Единствената надежда е, че Ширак и Шрьодер в крайна сметка ще разберат положението, в което се намираме, и
ще ни "простят"
Прошка от Америка, в случай че не изпълним съюзническите си задължения, няма да има.
Да, Франция може да блокира преговорите, може и да ни наложи визи. Но няма ли да измени на самата себе си, ако го направи?
Може ли да бъде избегната войната в Ирак? Малко е вероятно и нека не се заблуждаваме, че общата позиция на ЕС, приета в Брюксел, означава, че Великобритания ще започне да гласува като Франция в Съвета за сигурност. Право, постигнато след една световна война, не се отстъпва заради един Европейски съвет.
Две цивилизации ли са Европа и Америка? Рано е да се каже. Но има две Америки. Едната е много слаба, почти незабележима, почти виртуална. Мартин Шийн, оглавил мирните протести, е един виртуален президент в двойния смисъл на думата - защото игра президент в "Западното крило" и защото има американци, които го припознават като възможен водач на другата Америка. Но ако Буш бъде преизбран, другата Америка може и да изчезне. А той очевидно е преценил, че войната е удобна за него и в предизборен план.
|