|
Те принудиха Великобритания, Италия и Испания да възприемат известно тактическо отстъпление: Блеър, който отдавна си спечели прозвището Пудела на Буш с усърдното роднинско
подлагане на рамо на братовчедите отвъд океана,
заяви, че не е зле да се дадат още две седмици на оръжейните инспектори. Неговият външен министър Джак Стро бе по-открит, като каза, че войната срещу Багдад може да бъде "много трудна" при тази обществена съпротива. Това, разбира се, не попречи на Лондон да изпрати в петък нови 10 хиляди британски войници към Персийския залив от базите на НАТО в Германия като част от 42-хилядния контингент, с който Великобритания предвижда да участва в операцията.
В Италия популистът Берлускони, който не желае да разваля съюзническите си отношения със САЩ, но и не иска сблъсък с Франция и Германия, смотолеви, че подкрепя някакво "търсене на мирно решение до последната минута", и се опита отново
да спечели "средния италианец",
от чието име обикновено говори, със съживяването на смехотворния план за изгнание на диктатора Саддам. Преди това Рим не закъсня да разреши на Пентагона да използва неговите пристанища, магистрали и друга инфраструктура за предстоящата война. На италианска територия има няколко стратегически бази на НАТО и САЩ, между които военновъздушната "Авиано" в северната част на страната и "Камп Дарби" в Тоскана.
Само консерваторът Хосе Мария Аснар остана непоклатим на натиска на общественото мнение. Евентуалното
засилване на инспекциите ще е признак на слабост,
заяви на 14 февруари пред Съвета за сигурност испанската министърка на външните работи Ана де Паласио. Мадрид дори обяви, че не се съмнява във връзките на Багдад с тероризма. Наградата за твърдата позиция на испанския премиер бе поканата за уикенд в тексаското ранчо на Буш. В същото време испанската преса обвини кабинета, че крие дадено разрешение за изграждане на жилища за американски военнослужещи и за разполагане на 25 американски самолети-цистерни в базите "Рота" и "Морон". Въпреки че 90% от испанците са против войната, християндемократическото правителство на Аснар стои плътно до САЩ. Аснар се чувства недооценен от Ширак и Шрьодер. Освен това разчита, че американската му награда ще е включване на Испания в Г-8.
Триъгълникът БАБ, както го нарича френската преса (Блеър-Аснар-Берлускони), самообявил се за либерална и атлантическа алтернатива на избрания от Франция и Германия мирен вариант, може да се разглежда и като
опит за реванш за неуспехите на трите страни
да се наложат в рамките на ЕС по много от вземаните решение. Например за борбата с нелегалната имиграция или по реформата в селското стопанство.
Триъгълникът обаче не е равностранен. Докато Берлускони обвърза по-нататъшната поддръжка на Рим за военната интервенция с нова резолюция на световната организация, Блеър и Аснар не отстъпиха и на йота от позицията си, че ще подкрепят Щатите дори в случай на едностранна интервенция. След това се концентрираха върху изработването - съвместно с Вашингтон - на така желания ултиматум, който да развърже ръцете на "твърдата" коалиция.
Политическите последици за тримата правителствени лидери вероятно ще бъдат различни, коментират наблюдатели. Аснар, който не възнамерява да се състезава за нов мандат и който със здрава ръка контролира своята партия, може да си позволи да е неустрашим. Що се отнася до Берлускони, неговият прагматизъм и опортюнизъм вероятно отново ще му позволят да избегне сериозен обществен сблъсък. Още повече че Италия не е членка на Съвета за сигурност и не трябва да участва във вземането на болезнени решения.
За разлика от двамата си съюзници главният стратег на проамериканската коалиция в Европа Тони Блеър е дестабилизиран не само от липсата на подкрепа от сънародниците си, но и от силна съпротива вътре в Лейбъристката партия. Тази враждебност заразява и колебаещи се депутати и може, както пресата единодушно отбелязва, да коства политическата кариера на британския премиер.
"Позицията на Лондон бе оформена без каквито и да било сериозни дебати, в разрез със съветите на висши дипломати и военни експерти, в момент, когато парламентът бе в почивка", писа в. "Обзървър", питайки: "Как е възможно британците да бъдат толкова верни на американската външна политика в Близкия изток, където те имат по-отдавнашен и горчив опит, когато това е толкова безразсъдно, опасно и в противоречие с британските интереси?"