|
Въпросните десет - Албания, България, Естония, Латвия, Литва, Македония, Румъния, Словения, Словакия и Хърватия - станаха заложници на своите закърмени под дебелата тоталитарна сянка политически върхушки, които явно не виждат друга перспектива за държавите си освен ролята на верни сателити. И затова цялата им драма бе в това как изборът да се присламчат към близките и понятни с юмручния си кодекс американци да се представи пред претенциозните европейци като морален ход.
Тук съветите на вдъхновителя на Вилнюската декларация - шефа на американския комитет по разширяването на НАТО Брус Джаксън, явно са били неоценими. Според "Интернешънъл хералд трибюн" именно негова била идеята в текста да се вмъкне покъртителният пасаж: "Нашите страни разбират опасностите, които представляват тираничните режими, и особената отговорност на демокрациите да защитават нашите споделени ценности."
Цялата тази холивудска реторика обаче прозвуча крайно фалшиво за Европа, където изборът на Вилнюската група бе схванат като избор на елементарни търгаши - "десетте се солидаризираха със САЩ, за да си осигурят по-бързо приемане в НАТО", писа германският в. "Зюддойче цайтунг". Изводът, че всичко се свежда не до морал, а до сметки и търсене на конкретна изгода, бе подкрепен от дискусиите, които се подхванаха в бившите соцстрани и конкретно в България - какво ще спечелим и какво ще загубим от войната? Не морално ли е, не как да помогнем за мирно решение, не какво мислят другите народи, а просто, по търговски - какво ще спечелим и какво ще загубим?
Политици и политолози развиха тезата, че правителствата от бившия соцлагер не са имали шанс за избор поради липсата на единна позиция по иракската криза в самия ЕС, където има и "гълъби", но и "ястреби". И затова Източна Европа подкрепила единственото ясно становище - американското.
Този подход издава все същия атавизъм от соцерата - черно-белия поглед върху света, принципа "или-или". И понеже така гледа на нещата и Буш, затова източноевропейските правителства се оказаха тъй подготвени и пригодни за американския боен строй. Но неспособни да се впишат в европейския, а и общочовешкия многогласов хор. Да погледнат не близката бакалска сметка, а по-далечната, стратегическата перспектива - в свят на насилие или в свят на разбирателство искаме да живеем?
Особено ярко това пролича при България - защото е представител на групата на източноевропейските страни в Съвета за сигурност на ООН и защото положи огромни усилия да я забележат като най-добрия ученик в щатското школо.
А най-голямата драма в предизвикания от Вилнюската декларация кипеж на страсти е в драстичното разминаване между нагласите на правителствата и на обществата в Източна Европа. Дори известните с най-силния си в бившия соцлагер проамериканизъм поляци изпаднаха в смут заради задаващата се война, която папата поляк открито заклейми. "Кого да слушаме?" - пишеше на плаката с портретите на Буш и на Йоан-Павел Втори, издигнат пред посолството на САЩ във Варшава в Световния ден на протеста срещу войната на 15 февруари.
Отговорът в български вариант прозвуча от устата на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов: "Между гълъбите и ястребите ние не трябва да бъдем папагали."