|
- Случиха се много важни неща за Европейския съюз. Не искам да го деля на страни-кандидатки и страни-членки, защото поуките бяха и за двете страни. Оценката е, че кризата около Ирак наистина постави на изпитание международната общност и най-вече способността й да реагира адекватно и солидарно. Заключенията, приети от Европейския съвет на 17-и, дадоха съществен принос за възприемането на такъв подход. Като бъдещ член на ЕС България безрезервно се присъедини към тези решения.
За нас една от поуките от трудностите около формулирането на общ отговор е необходимостта от утвърждаването на нови форми и механизми на диалог между държавите-членки и държавите-кандидатки. Този диалог трябва да обхване всички етапи от търсенето на решения на възникващите проблеми, за да постигнем едно реално партньорство. В Копенхаген беше очертан статутът на наблюдатели, но той не се изпълни със съдържание. Затова събитията около кризата в Ирак трябва не само да стимулират дискусиите, но и решенията. Още повече че имаме много добрата възможност за това в момента - в Конвента за бъдещето на Европа.
- Вярвахте ли, че обща позиция може да бъде постигната?
- Когато след срещата в Брюксел мислено се върнах към всичко, случило се след началото на годината, ме порази колко малко самите страни-членки са вярвали, че може да бъде постигната такава обща позиция. Това личи прекрасно от публикациите в специализираните издания. До самото навечерие на срещата се твърдеше, че няма да може да се постигне консенсус, че страните-членки са твърде разделени...
- Нещо в кухнята се е случило. Какво?
- Оказа се, че има много по-голям рефлекс към диалог. Оказа се, че всичко това, което е било подготвено на заседания на външните министри, подготовката от страна на гръцкото председателство, позицията на Конвента, а също на Европейския парламент - всичко това е послужило. Оказа се, че отделни зрънца на съгласие е имало, но просто трябва да има механизъм, по който те трябва да бъдат потърсени, събрани и изразени. Европа показа, че може да излиза от ситуации и че трябва да бъдем последователни в усилията си за търсене на консенсус. Знаете как се избира папа - докато не се намери решение, този проблем не престава да съществува. Всички стоят убедени, че трябва да бъде намерено едно общо решение, докато то бъде постигнато...
На следващия ден, когато беше заседанието със страните-кандидатки, почти всяка страна, включително и българският премиер, направи тази уговорка, че кандидатките трябва да участват - на този етап не във вземането на решения, а в оформянето на решения. Това е напълно възможно.
- Защо страните-кандидатки не бяха поканени на самия съвет?
- Този въпрос не беше заобиколен. Гръцкото председателство започна с това, като обясни, че във всички предишни разширявания не е имало случай, преди страната да стане член, да участва в тези заседания.
- Но и такъв съвет не е имало досега. В нашия вестник го нарекохме "военен съвет"...
- Така е. Не бива да има догма. Трябва да има правила, но те трябва да бъдат гъвкави, според обстановката.
- Френският президент Ширак спомена за референдумите в някои страни-членки като възможно препятствие за разширяването. Само по себе си това не е нещо ново. Но има ли опасност да се променят правилата и за присъединяването на България и Румъния да се потърси одобрението на европейските общества?
- Формално не мисля, че това може да се осъществи и да се промени процедурата, която в момента важи за 10-те. Но съвсем ясно е, че всяко правителство е чувствително към общественото мнение. Въпросът е в комуникациите и изводът е, че ни трябва по-добра комуникация - както от страна на европейските институции, така и отделно на правителствата. Европа трябва да продължава да убеждава своите граждани, че разширяването е големият европейски проект.
- В контактите си в чужбина поставяте ли въпроса, че западните общества трябва да бъдат предпазени от непрекъснато налаганите негативни стереотипи за нас?
- Почти при всички срещи и особено когато мине формалната част, свързана с конкретните задачи, този разговор за общественото мнение присъства. Почти не е имало случай да не ме попитат каква е обществената подкрепа за евроинтеграцията и аз да не отвърна със същия въпрос.
- Но тук не става дума да регистрираме настроения, а да работим за тяхната промяна...
- Точно така, трябва да се работи активно на едно институционално, много целенасочено ниво. Мисля, че всички страни-членки отчитат, че това, което се прави, не е достатъчно.
- Иска ли Америка да раздели Европа?
- Не, не мисля. Първо, не виждам никакви причини за това и ако говорим за кризата около Ирак, мисля, че става дума за един много сложен дипломатически казус, който, бидейки такъв, неизбежно ще има някакви различия във вижданията. Ако говорим за отношенията между САЩ и Европа, трябва все пак да си припомним ролята на САЩ през Втората световна война, в следвоенното възстановяване, както и самото основаване на Европейските общности. Трябва да сме наясно - да, търкания е възможно да има, но те са преодолими и не трябва да се преувеличават. Мисля, че има съвсем ясно изявена позиция от страна на САЩ, че те са силно заинтересувани от силна и просперираща Европа.
- Когато проследихте реакцията в другите източноевропейски страни на тежките думи на Жак Ширак, как оценихте българската реакция? Не е ли тя най-меката, най-сдържаната?
- Политиката не е въпрос на емоции. Давам си сметка, че е много изкушаващо да има лична реакция в този момент, но както в администрацията, така и в дипломацията има йерархия. Ако се прецени, такава реакция трябва да дойде от съответното институционално ниво. Не може да се говори безразборно от институциите.
- Президентът имаше среща с френския посланик...
- Тогава нека да спрем дотам, докъдето президентът е преценил за достатъчно. Нека не забравяме, че Франция беше една от държавите, които настояваше най-силно България да получи датата 2007 г. Действително това трябва да бъде също част от елементите, които формират нашата реакция. На мен ми се струва, че една такава откровеност, каквато се демонстрира - откровеност без задръжки, - може би означава, че сме достигнали фаза, в която можем да говорим ясно и открито за проблемите си. И пак повтарям, това беше по-скоро проблем, свързан с желанието да се разбере по-дълбоко българската позиция и комуникацията вътре в ЕС и страните-кандидатки и страните-членки, поука, която според мен си извадиха всички - че такава комуникация липсваше.
|