Откакто ГЕРБ съществува като партия (а вече станаха повече от осем години), свикнахме да гледаме на Бойко Борисов и Цветан Цветанов като на скачени съдове. Двама души, които не могат да бъдат отделени един от друг, защото работят в такава близост, че направо са се сраснали. Нещо като Иван и Андрей в политиката. Практиката обаче показва, че подобни партньорства винаги са до време. В даден момент единият решава, че е по-добре да преследва собствените си цели, дори да е за сметка на другия.

А Цветанов вече има свободата да го направи, при това в буквалния смисъл. Близо три години партийният заместник на Борисов живееше под заплахата да влезе в затвора. Трите дела, които бяха образувани срещу него през 2013 г., му тежаха като камък на шията.



Правеха го открит и уязвим



за постоянни атаки от страна на политическите му опоненти. Хвърляха черно петно върху и без това неособено лъскавия му образ. И поставяха ГЕРБ в адски неприятното положение на партията, чийто зам.-председател е редовен посетител на Съдебната палата в София като обвиняем (само БСП е по-зле заради делото срещу бившия й лидер Сергей Станишев, но пък него никой не го следи). В края на януари съдът оправда окончателно бившия шеф на МВР и по последното обвинение. И сега Цветанов с пресни сили и изчистено от съдебната власт име съсредоточава цялото си внимание върху политиката.

Резултатите се видяха веднага. По-малко от месец след като се отърва и от последното висящо дело, зам.-председателят на ГЕРБ беше избран за шеф на парламентарната вътрешна комисия. Постът беше вакантен цели три месеца - от декември м.г., когато депутатът от Реформаторския блок Атанас Атанасов го напусна. А бързината, с която Цветанов го пое, както и почти пълният парламентарен консенсус около неговата кандидатура (подкрепиха го дори БСП и ДПС), недвусмислено подсказват, че е пазен специално за него. Новата позиция му осигурява значително влияние - комисията контролира всички министерства и ведомства, попадащи в обхвата на изключително широката сфера на вътрешната сигурност и обществения ред. В политически план това вещае тежки дни за настоящия шеф на МВР Румяна Бъчварова, която вече по силата на конституцията ще е задължена да се отчита за всяка своя стъпка пред Цветанов. А той неведнъж демонстрира неласкавото си отношение към нея, откакто Борисов я избра за наследник на отишлия си след страхотен скандал м.г. Веселин Вучков. Поводи все се намираха - дали заради полицейските протести и бюджета на ведомството, или нескопосаните предупреждения на Бъчварова, че ще разглежда всяка критика към МВР като атака срещу националната сигурност. Сигурно е, че такива ще има и в бъдеще, тъй като Цветанов очевидно си е заплюл сектора за сигурност като своя територия.



А там битката няма да е само между него и Бъчварова,



а между него и Борисов. Настоящият министър заема поста си единствено заради лоялността си към премиера. Както и поради безсилието на Борисов да открие човек в системата на МВР и в банката кадри на ГЕРБ, който да не е близък до Цветанов. Вярно, премиерът разполага с личен контрол върху ДАНС и новосъздадената Държавна агенция "Разузнаване" благодарение на приетите м.г. закони, които регламентират дейността на спецслужбите. Съвсем наскоро преразпредели и ресорите вътре в правителството, вземайки под крилото си и Държавна агенция "Технически операции", която отговаря за подслушването. Тези ведомства обаче също подлежат на контрол от страна на ресорната комисия на Народното събрание. Която пък се държи от парламентарната група на ГЕРБ. А групата - това е Цветанов.

Това е и основният лост на зам.-шефа на ГЕРБ в битката му за влияние във властта. Да, Цветанов е свършил много работа за изграждането на структурата на партията. Нароилите се коментари, че ГЕРБ се готви за предсрочни избори, когато той тръгна на обиколка из местните структури в началото на годината, са достатъчно показателни за тежестта му. Но политиката у нас се прави в парламента. Затова и Цветанов не иска отново да бъде министър. "При толкова пъстър парламент изключително важна е организацията относно подкрепата за една или друга политика или приемането на даден закон", обясни той в интервю в края на 2015 г. Именно тук



Цветанов е разчел новата си роля



- на посредника, който ще координира от името на ГЕРБ различните парламентарни фракции. Това е работа, извършвана повече или по-малко досега от самия Борисов, който обичаше да се изживява като помирител на враждуващите политици. Сега Цветанов поема тази функция. Резултатът вече се видя в новосъздадената анкетна комисия, която ще проучва влиянието на Турция и Русия в българския политически живот. Едно общо взето безсмислено упражнение от практическа гледна точка, под което обаче Цветанов първи се подписа. Защото така прави неоценима услуга на авторите на тази инициатива от ДПС, която Догановата партия ще трябва да върне. Но в края на миналата седмица задуха друг вятър. Борисов разкритикува наличието на тази комисия и тази седмица ГЕРБ ще трябва да направи някакъв парламентарен фокус и да разпусне комисията.

При всички случаи Цветанов няма да рискува да влезе в открит конфликт с Борисов. Това стана ясно още при оставката на Вучков, когато неотклонно отхвърляше атаките, че прави втори властови център в ГЕРБ. Оттогава насам публично демонстрира безпрекословна вярност към шефа си. Но междувременно скришом ще води личната си битка за овладяването на ключовия сектор за сигурност посредством властовата база, която си е изградил в парламента. И ще чака сгодния момент за следващата си стъпка нагоре - председател на ГЕРБ. Който като нищо ще настъпи, ако Борисов все пак стане партийният кандидат за президент на изборите през октомври.