На всеки гражданин в тази територия отдавна му е ясно, че ако иска справедливост от държавата, трябва да чака поне колкото Леонардо ди Каприо "Оскара". Разликата е, че при награждаването от академията давностни срокове няма, докато в наказателното преследване текат неумолимо. Разследващите органи, за разлика от пострадалия, могат да чакат и са търпеливи. Нищо не им струва да се мотаят, защото никой няма да им потърси сметка. И работят само ако ги натискат, и то сериозно.
Хубаво е, че дори главният прокурор Сотир Цацаров стигна до тези истини, които в България са със силата на природен закон. Държавните органи не се задействат в съответствие с правомощията си, както самите обичат да се изразяват, а само когато някой ги шамароса в лицето с грозната истина. Kaтo в случая с Околовръстния път, където Васко Наумов и Мария Димитрова бяха нападнати и бити от охранители на Ивайло Борисов-Ториното.
Единствената причина те да са в ареста е видеото,
разпространено в интернет. Иначе този случай щеше да бъде съобщен на широката публика чрез скучноватия тон в бюлетина на МВР и щеше да звучи горе-долу така: "При възникнал инцидент на Околовръстния път на София е пострадал мъж, след като е бил ударен няколко пъти с палка. На пострадалия е оказана медицинска помощ. По случая е образувано досъдебно производство и е уведомена прокуратурата".
И тъй като наистина полезните ходове са малко, Цацаров реши този път да каже истината: "За съжаление, нашата реакция е винаги последваща. За съжаление, тази последваща реакция, освен всичко друго, не е и системна. Винаги е по някакъв конкретен повод, който повод при всички случаи е недобър и става обществено достояние именно благодарение на вас (медиите - бел. ред.)".
След тези признания, гарнирани с популизъм,
той даде примери - така е "когато възникнат проблеми с държане на огнестрелно оръжие, когато възникне конкретно ПТП, такава е ситуацията и в конкретния случай". И на финала призна, че държавните органи вървят "след пожара или след реакцията на медиите".
От "късането на ризата му" се разбра, че ако в днешно време нещо не е заснето и пуснато във "Фейсбук", то не съществува в правния мир за разследващите и правоохранителните органи. А социалната мрежа се оказа доста по-добър разследващ от полицията. За часове бяха разкрити нападателите, бяха написани имената им, показани бяха снимките им. На фона на тази активност хвалбите на главния секретар на МВР Георги Костов, че полицията е разкрила извършителите за 9 часа, звучат нелепо. Да, разкрила ги е, разполагайки с видео, в което се виждат номерът на колата и лицата им, с огромната си база данни, където въвеждането на регистрационен номер стига, за да се открие собственикът. Във "Фейсбук" хората свършиха всичко това, без полицейските ресурси, струващи над 1 млрд. лв. годишно на данъкоплатците. Държавното разследване е скъпо, че и действащо само ако си му дал всички доказателства в ръцете. Иначе този случай щеше да потъне, както потъват стотиците хиляди престъпления, за да се пъчи МВР, че е разкрило 1/3 от кражбите. Нали всички осъзнаваме какво значи това - от трима окрадени един може и да получи справедливост.
Именно форумите в интернет, които са далече по-адекватни от разследващите, дават решение на проблема. "Камера за автомобил, която може да заснеме нарушителите и биячи на пътя, нека да ги заснемем и пуснем в интернет тези наглеци! Вземете си камера и споделяйте в социалните мрежи нахалниците на пътя." Тази реклама се появява, илюстрирана с кадър от онова видео. Камерата е далеч по-евтина от полицая, заповядайте на камерите.
На крачка сме от реклами на сгъваеми палки,
лесни за употреба електрошокове на достъпни цени, а може и бронежилетки. Защото охранителите на ВИП-овете по всяка вероятност са въоръжени. Ще пуснем на пазара и каски, от същия материал като на щатските морски тюлени, в случай че се опитат да ви застрелят в главата, защото си ползвате клаксона. А като се прибавят и станалите вече традиция протести, когато има престъпление, картинката става пълна. Съд и прокуратура се оплакват, че под натиск не може да се правораздава, но още една капка и ще гледаме разярени тълпи по улицата, които реват "Смърт!!!".
На този фон МВР започна мащабна проверка, за да установи кой ползва лична охрана и кортежи от луксозни автомобили, пречещи на нормалния пътен трафик. Досега нарушения не са открити. Естествено. А по кой закон биха могли да ги санкционират тези охранители и за какво? Най-много за превишена скорост.
И затова решението остава в ръцете на самите застрашени - нормалните хора, доколкото са останали такива на територията. Да си купят камери - една, две, три. Да ги монтират, така че да е покрита колата и в радиус от 10 метра да имат всички гледни точки и да снимат непрекъснато. Или да се въоръжат. Колкото и да е далеч от всякаква нормалност тази мисъл, тя минава през главите на много хора.
Самият факт, че със случай като този на Околовръстното трябва да се занимават главният прокурор и главният секретар на МВР,
показва колко е зле работата
Само премиерът още не се е изказал, но като знаем начина му на действие, нищо чудно да се разпореди да бъдат осъдени бързо и тежко, нищо че съдът по закон е независим.
Но сред всички лоши новини и критики към българските институции има и светъл лъч надежда. Това е заявеното намерение от страна на Украйна да поиска екстрадиция за един от обвинените за побоя - Георги Близнаков. Според официалните изявления на украинските власти това ще се случи заради подозрението, че той е участвал в проруския отряд "Тайфун" и се е сражавал на страната на Донецката народна република. Ако това се случи, българските власти могат да си решат проблемите много бързо, изпращайки го в Украйна. Ако това се случи и се окаже, че властите в страна, раздирана от военен конфликт, се държат по-адекватно от затъналите в родното корупционно блато, ще бъде последният пирон в ковчега на т.нар. държава. Но поне няма да й се налага да дава обяснения за бездействието си.
И повтарят ли повтарят че видеозаписът не е доказателство.
Видеозаписът си е доказателство като всяко друго. Съдът може да го "кредитира"(т.е. да му вярва) или не по своя преценка, също може и да назначи експертиза която да установи дали е автентично или фалшиво. И това е единствената разлика между обикновен запис и СРС - на СРС няма нужда да му се назначава експертиза, то се приема за автентично по определение.
А грамотният човек може силно да улесни експертизата.