Тези дни се навършват 3 години от смъртта на Пламен Горанов. Запали се на 20 февруари 2013 г., издъхна на 3 март от раните си.

Обстоятелствата сочат, че Пламен не е искал да се убива. Когато на 20-и сутринта отива пред сградата на община Варна с настояване за оставка на кмета и общинските съветници, е планирал още дълги години живот. Но нещастието му бе прието от хората като саможертва. И символ. Четвърт век България бе безнаказано грабена, насилвана, народът й прокуден. Един млад човек изгоря, протестирайки. Има такива моменти в историята на народите - нещо става, някой нещо прави, случва се.... Събитието се превръща в символ.

Варна и страната преживяха драматични моменти след това. Хвърчаха оставки, по улиците шестваха хора с бесило, искайки линч, едни политици си тръгваха, други идваха, повечето - и тръгваха, и идваха. Пред сградата на община Варна започна да расте грамада. Граждани трупаха камъни спонтанно, като



израз на страдание, мъка, гняв,



протест, надежда... Една женица се грижеше свещите никога да не загасват, цветята, положени от хора, да не увяхват.

През есента на 2013 г. Варна вече живееше своя позабравен нормален живот - старият кмет си бе тръгнал (Кирил Йорданов), нов дойде след избори (Иван Портних), продължаваше да управлява същото мнозинство в общинския съвет (ГЕРБ +). Усещаше се, че грамадата страшно много дразни политици от различни цветове, буквално им бърка в червата (забележително психосоматично състояние, понеже тя не е вдигната срещу някого конкретно, а те конкретно се дразнеха). Но не смееха да възроптаят. През 2014 г. вече се престрашиха - представители на БСП искаха да я махнат, на ДСБ също...Загрозявала гледката, плашела туристите, противоречала на Наредбата за обществения ред. През пролетта на същата година общинският съвет задължи кмета Портних да я махне и замени с паметена плоча. Решението не бе изпълнено. Някъде тогава обаче, мистериозно, тайно, назнайно от кого, грамадата бе почистена завинаги от всички цветя, снимки, свещи, надписи, които хората оставяха и напомняха за Пламен и протеста.

Пак някъде тогава във варненските медии се заговори за конкурс за паметник на Горанов. Имаше състезание, гласуване, жури... Спечели проект, в който мемориалът представлява прозрачно сърце със събрани камъните в него. Инициативата бързо потъна в небитието, както и се появи. С днешната дата се оказа, че това въобще не е било конкурс за паметник на Горанов, а конкурс за "повишаване на качеството на живота" - чрез архитектурна промяна на няколко градски пространства (Шишкова градинка и др.). И понеже едно от пространствата е площадчето пред общината, участниците са умували какво да се направи с грамадата. А можело и да не умуват - тяхна воля. По-важното е, че в конкурса, организиран от Съюза на архитектите, община Варна няма абсолютно никакви ангажименти да реализира която и да е от идеите. Победителят печели пари и грамота - толкова.

Колкото повече времето минаваше, толкова повече общинари роптаеха все по-открито срещу грамадата. Появи се информация, че бащата на Горанов не я желае. Писмото му не бе показано публично, пък и да беше, казусът е болезнен и спорен - не я е вдигал той. Малко преди местните избори през 2015 г. въпросът бе поставен отново, кметът Портних заяви, че ще се реши от следващия общински съвет. И така до последния уикенд на януари 2016 г., когато грамадата... изчезна. Факт - просто я няма. Без обяснения, обсъждане, решение на съвета...



Няма я и това е!



Оказа се, че работниците, които подменят плочките пред общината (тече ремонт там) вдигнали камъните, съхранили ги в "общинско предприятие", а съдбата им щяла да стане ясна след "обсъждане на всички проекти и предложения" - това обясни общината. Без преместване на грамадата ремонтът нямало как да бъде извършен.

Месец по-късно няма нито предложение, нито проект в общинския съвет за съдбата на грамадата. Няма от съветници, няма от кмета. Няма грамада, няма плоча, няма паметник. И обсъждане няма. Малцината журналисти, които питат, не получават отговор. Въпросът все по-демонстративно предизвиква досада. Дори и подмятания - "Бе, кой я иска тая купчина!". Няма и нови плочки (точно там, където бяха камъните, е празно). Понеже 3-годишнината е сега, а наскоро имаше и рехав протест пред общината, граждани са сложили 2-3 камъка в съседната тревичка - в ъгъла, забутани, срамежливи, като натрапени гости - да не пречат на величавите ремонти, общинари, журналисти, туристи...Тихо, Пламен Горанов може да ядоса някого!

А какво стана с прочутите варненски "граждански движения", ще попитате. Нали протестът роди будни граждани, лидери, групи? Парадоксално е, но е факт, че в общинския съвет няма нито едно предложение на гражданска организация за съдбата на грамадата. Политиците нехаят, но и т.нар. граждански лидери нехаят. Нехаят и в момента, когато все пак се появиха 2-3 публикации, питащи защо мълчат "съратниците" на Горанов. Всъщност по време и след протестите "будните граждани" се разделиха, раздробиха и предано се "зачислиха" към партии и политици. Едни няколко пъти на изборите подкрепят активно ГЕРБ и Портних, други се навъртат край БСП, трети на местния вот влязоха в листа на партия "Отечество", работила най-плътно с Кирил Йорданов през годините. Четвърти директно се настаниха в предизборния му щаб миналата година. И няма нищо тайно - всичко си е официално. Това не е филм "Така свършва протестът". Това е филм "Такива бяха протестът и водачите му".

А иначе Варна смело крачи напред. В града се извършват ремонти за милиони и, без майтап, се разхубавява. Общинският съвет се събира един път в месеца, гласува нужните решения, а през ден кметът Портних рапортува във "Фейсбук" за поредната първа копка. Срещите с медии ги намали драстично,



но то има ли медии



- почти всички местни вестници отдавна затвориха, станаха сайтове, чисто варненската публицистика се брои на пръсти, оцелелите са на политическа или корпоративна хранилка. Общинският съвет смело се грижи за демокрацията - всяка година отпуска единодушно стотина хиляди лева към остатъчните медии. През тази - 144 000 лв. По линия на "публичността" на европейските проекти текат още пари. Първите копки срещат радушен медиен прием, а идилията се претворява в 62% за Портних и ГЕРБ по избори.

В ъгълчето на тази хармония, отделно, невписвайки се в дневния ред, върху бордюра на градинката пред община Варна, сврени до стълб, 2-3 камъка стоят и стеснително с "грозотата си" ни напомнят за пламналия младеж. Дори се извиняват - "Съжаляваме, простете...все пак имаше тук един Пламен Горанов". Това всъщност не бе някаква варненска история.