|
Не е пресилено определението за главния град на областта - Дижон, като "перлата на Бургундия". Той е основан през IV век пр. н. е. от келтски племена, които по-късно попадат под властта на Римската империя. В началото на VI век там преминават германските племена - вестготи, франки и бургунди, като последните се установяват за постоянно. Бургундите завладяват по времето на династията на Капетингите обширни територии във Фландрия, в земите на днешна Швейцария и Германия, обединявайки ги в Кралство Бургундия, и провъзгласяват Дижон за своя столица. Капетингите са сменени на престола от династията Валоа през ХIV век и с течение на годините в резултат на вътрешни междуособици кралството се трансформира в херцогство, но въпреки всичко устоява относителна независимост и самостоятелност.
------
През 1477 година, след кончината на бургундския херцог Шарл, крал Луи ХI съумява да наложи властта си над Бургундия и херцогството е подчинено на френската корона.
Богатото историческо минало на Бургундия е оставило отпечатък в Дижон, чиито жители са съхранили почти непокътнати вековни катедрали, дворци и паметници на културата. Центърът на
града прилича на филмов декор
на фона на впечатляващия Дворец на херцозите, който е строен 400 години. В комплекса са гробниците на владетелите, управлявали Бургундия през ХIV и ХV век. В огромния дворец е разположен Музей на изкуствата, където са изложени изключително ценни експонати - богата колекция от гоблени, живопис и скулптура, като за някои от творбите се твърди, че са уникати, изработени за херцозите. Тук се намира Музеят на виното и подземните галерии, в които се съхраняват милиони бутилки от различни реколти.
Катедралите "Сен Бенин" и "Нотр Дам" със строгите си фасади, оформени в типичния архитектурен стил на бургундската готика от ХI-ХIII век, и ренесансовата "Сен Мишел" са също сред многобройните забележителности, около които се тълпят туристически групи, основно от Холандия, Белгия и Германия. Из тесните каменни улички на Стария град местни гидове припкат пъргаво пред чужденците, желаещи да се докоснат до каменната скулптура на Совата, която е един от символите на Дижон. Според преданието, който се докосне до нея, ще бъде озарен свише не само от мъдростта, но и от късмета. За онези, които без чужда помощ искат да открият каменната птица, градските власти са поставили по маршрутите към нея малки триъгълни месингови плочки, които показват вярната посока.
Жителите твърдят, че Дижон притежава почти
всичко, което има и Париж
- река, Триумфална арка, катедрала "Нотр Дам", музеи, прекрасни зелени паркове, широки булеварди и неповторима артистична атмосфера. Липсва им само Айфелова кула. Но те напомнят, че "жартиерът" е бил издигнат във френската столица именно от техния съгражданин, инженера Гюстав Айфел. Той е напуснал твърде млад Дижон, иначе несъмнено шедьовърът му е щял да бъде местна забележителност.
Но Бургундия е прочута не толкова с история, култура и архитектура, колкото с превъзходните си вина. Във всичките четири департамента на региона - Кот д'Ор, Сона-Лоара, Ниевр и Йон - лозовите масиви се простират, докъдето око види. Гроздоберът започва всяка година през втората половина на септември и приключва в първите дни на октомври с традиционния празник на виното. На него обаче се предлагат и дегустират вина, отлежали най-малко две години, а разнообразието от вкусове и аромати е зашеметяващо.
За информация на ценителите тук на особена почит са известните сортове червени вина: "Пино ноар", "Гаме", "Жевре-Шамбертен", "Шамбол-Мюзини", "Нюи сен Жорж", "Божоле" ,"Кот дьо Бруйи", белите от "Шардоне" и още десетки други, за чиято дегустация са необходими няколко седмици.
Виното във Франция, и особено в Бургундия, присъства неизменно на трапезата във всеки дом независимо от годишните времена. И понеже потомците на галите се славят като ревностни гастрономи, е редно да се спомене за един типичен
специалитет от местната кухня - охлювите
Те се приготвят по стара рецепта. Три дни пълзящите твари се киснат в специална марината, след като предварително са извадени от черупките. Изчистени, те се сваряват и напълват със смес от няколко вида сирена и розмарин. Запичат се в чеснов сос, към който се прибавя бяло вино и кориандър. Така приготвени, охлювите отново се поставят в черупките и се поднасят като предястие към златистото говеждо печено по бургундски или петел, задушен в червено вино. На масата освен виното присъства и дижонска горчица.
1390 г. е рождената дата на пикантната подправка. Керамични гърненца с надпис "Дижонска горчица" са били изпращани до августейшите владетели в Рим, Ватикана, Лондон, та дори и до падишаха на Османската империя. През 1634 г. производителите създават корпорация и разработват повече от 24 вида горчица. През 1747 г. дижонската фирма "Май" регистрира търговската марка и успява да стане придворен доставчик на френската корона и парижката аристокрация.
Конкуренцията обаче не спи и предприемчивият търговец Александър Борнибус пробива на пазара. Той променя дизайна, опаковката и отчасти рецептурата. Вместо в керамични гърненца Борнибус предлагат горчицата в съдове от фин порцелан, върху които е изписано, че изисканият външен вид на опаковката напълно съответства на съдържанието. Естествено, че при такава реклама търсенето се увеличава. По въпроса за технологията и съставките обаче се пази пълно мълчание. В Музея на горчицата, защото в Дижон има и такъв, при добро желание и малко повече комуникативност може да се изкопчи някоя и друга рецепта за част от съставките
(чесън, естрагон, босилек, кориандър, орехи, горски ягоди и пр.), които придават особения й вкус.
Вината и горчицата далеч не са единственото, с което може да се похвалят в Дижон, но местните жители предпочитат всеки посетител Бургундия да се убеди в истинността на кредото им -"L'art et le plaisire de vivre" ("Умението и удоволствието да се живее").
|
|
|
|