:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,136,438
Активни 90
Страници 8,797
За един ден 1,302,066
Хоби

Бивш военен лекар къта чанове на два века

Румен Кондев събира колекцията си 40 г., днес дрънкалата са най-голямата атракция на кукерските празници
Снимки: Велислав Николов
Колекция от близо 40 чана, които са неизменна част от

костюмите на чаушите (така в Разложко наричат кукерите), събира повече от четвърт век зам.- кметът на общината д-р Румен Кондев. Специалистът по вътрешни болести, който е и бивш военен лекар, се е запалил от дете по кукерските обичаи, игри и атрибути заради родовата традиция. Като младеж сам е надявал облеклата от кози кожи с тежки чанове по време на традиционните новогодишни маскаради. Едва ли ще издадем тайна, че конкуренти в това му занимание са бизнесменът Петър Манджуков и акад. Кирил Василев. Техните колекции обаче са само от един комплект от 21 чана - от най-големия до най-малкия.

---

Най-старите експонати в колекцията от чанове на д-р Румен Кондев са с двувековна история. Те са с изкован полумесец, а на рафта до тях се мъдри бъклицата, чиято дръжка е от ясеново дърво. Бъклицата е наследствена и колко поколения са пили от нея планинска вода докторът не знае. Дядо му бил овчар, но от него няма останали чанове. Предшествениците му се препитавали с кози, защото открай време е известно, че козата е кравичката на бедния човек - изисква по-малко грижи. Което пък за фамилията не е съвсем вярно - прапрадядовците на д-р Кондев се замогнали и станали съветници в конака още по турско време. Родовата традиция на животновъдството днес продължава единствено брат му Иван, а първата крава братята си купили заедно - да има мляко за децата. После Иван ги увеличил на 20. Взел и един бивш обор, върху който направил нова мандра. Днес пак се върнал към родовата традицията - сега има над 100 овце.

От всичките тези житейски превратности не са останали нито чанове, нито пари, а едно наследствено място горе на Предела, където някога е бил старият овчарник на фамилията. Там Румен прекарвал като дете цели месеци покрай дядо си и овцете. И се запалил по чановете и кукерството. "Добро да бъде, зло да забравим", заричали кукерите на първия ден след Нова година. Със страховити маски и странни костюми те пропъждали злото, мрака, студа и мързела. Вярвали, че колкото по-далеч се чуват хлопките им, толкова по-далеч бяга злото, и колкото по-високо скачат, толкова по-високо ще е житото.

Иначе славянската традиция повелява кукерите да гонят злото на Песий понеделник - първия понеделник на велики пости. През този ден се гонели кучетата и не се ядяло чесън, та да не ги хващат бяс. Всичко това си е минало. Днес е останал само изразът "останал на пес понеделник", който се употребява за някой, когото любовницата му го изоставила и се омъжила за друг.

Освен като неотменим



атрибут на кукерите за гонене на злото,



чанът се е връзвал повече на козите, отколкото на овцете.

"Когато са стадо, овцете вървят по-събрани, докато козите, като ги пуснеш по баира, се пръсват. Затова и по-големите чанове са връзвани на пръча, та да се чува надалеко и да събира изгорите му" - като истински познавач внася уточнение докторът колекционер. Най-малките чанове с тежина около 200 грама българинът слагал, за да си бележи хубавите овце.

Колекцията си Румен Кондев държи в механата и когато го налегнат тегобите на битието, се разтушава с нея - разлюлява я, та да се чуе дълбокият им глас. Докторът смята музиката им за приказна. Затова и от всичките ни филми най си харесва "Време разделно" и сцената със сватбата. В обикновени, безлични дни просто присяда под тях на дървената пейка и си ги гледа. Освен за музика и наслада за окото чановете му понякога служат и за други, човекоугодни неща. На годежа на най-малката му дъщеря Лиляна един от неговите приятели си



налял вино в най-големия чан



и си пил от него. Чанът тежи 12 килограма, но на въпроса колко вино събира докторът се усмихва - знае, но не казва.

Колекцията никога не е напускала къщата на Румен Кондев. Освен отделни екземпляри, и то за малки деца, които се обличат за първи път в кукерски одежди, но нямат чанове.

Д-р Кондев е започнал да ги събира още като първокурсник по медицина. Сега баща му се шегува: "Започна го от мъка, щото му се родиха три дъщери и нито един син." "Абе, освен традицията май и оттам има мерак за чанове", примирява се докторът. А и не само за син. Като всеки мъж поглежда и към футбола - президент е на футболния клуб в Разлог.

Макар мнозина да смятат чановете за родопско изобретение, Румен Кондев освен от гоцеделчевските и разложките села е събирал своята колекция и от Троянско. За голяма част от тях му казват негови приятели. Преди да тръгне по старите къщи, разпитва подробно кой ги пази и дали ще му ги даде. И започва пазарлъкът. Иначе няма чан от Разлог. Навремето в града е имало цяло улица "Званчарска", на която произвеждали хлопки и звънци. С организацията на кукерските фестивали пък преди години се занимавал Благо Татарски, който правел чанове, и посъбрал доста. Неговите били до 22 сантиметра. "Има и други, които имат доста чанове. Но такава колекция няма никой", с гордост реди Румен Кондев. Сега обаче над 150 човека в града са кукери и не дават звънците, които пазят по наследство.

Иначе - както във всяка колекция, която освен удоволствие си е и една приятна лудост, - не липсват и куриозните моменти.

С първите 4 чана се сдобил през 1978 г. като студент в София. Тогава бъдещият доктор често обличал карнавалните кукерски дрехи и си



търсел чанове, та да ги препаше на колана



Според обичая в Разложко всеки кукер закача с каиши и препаска за раменете и кръста върху костюма си по четири звънеца - по-тежките отпред, а по-леките отзад.

Негови земляци по това време правели в Драгалевци вилата на тогавашно партийно величие. Ходил често при тях, а те пък един ден тръгнали за Перник да си купуват чанове от всепризнатия не само в Югозападна България майстор бай Ангел. Избирали ги един по един. Румен две години държал чановете в жито, защото според традиционните вярвания така ставали по-здрави, а звукът им - по-хубав. Останалите ги набавял един по един според размерите, които му липсват за колекцията.

Навремето бил военен лекар и като ходел по наборните комисии, питал новобранците: "А че там по вашия край не знаете ли някой да има чанове?" Те, разбира се, хора под пагон, му казвали къде и в коя къща и докторът започвал дълги пазарлъци. Пак така, след като починал бай Ангел, станал приятел със сина му Георги, който и сега прави чанове. Той му обяснил, звукът на чана се прави от майстора по слух. Затова и чан с чан не си приличат. Навремето коването от желязо си е било цяла наука. Днес "науката" е станала по-практична - майсторът посъветвал доктора да намери гилзи от снаряд, защото



звукът на чан от бронз е най-добър



Речено - сторено. Скоро снарядите стигнали до Перник.

Въпреки тези военноколекционерски истории никой не е упреквал о. з. подполковника в злоупотреба със служебното положение. Имал си ядове относно несправяне с работата. Председателят на комисията - полковник, твърде често му се карал: "Айде, спри се, бе, ние войници избираме, той с чанове тръгнал да се занимава!"

Сега и трите дъщери - Лиляна, Милена и Росица - настояват баща им да увеличава колекцията. Той не бърза - продължава да издирва по села и паланки и да държи вкъщи само ценни неща. По се радва на факта, че и трите му дъщери обличат по празниците кукерски носии. Росица е задомена в Асевновград, но всяка година си идва за кукерския фестивал в Разлог. С нея е и синът й Йордан. Тази година му предстои за първи път да е кукер. Миналата отложил по болест, но сега няма мърдане, категоричен е щастливият дядо, който вече стяга кукерския костюм. Само обработката на кожите струва хилядарка, а иначе мисли да го шие сам.

Средната му дъщеря - Милена, пък миналата година била на турне с кукерски ансамбъл в Италия. Така с времето освен мерак за чанове у д-р Кондев се появил друг. Да се редуват с Перник в откриване на кукерските карнавали у нас и да ги популяризират по света. По негова инициатива Разлог стана член на Международен фестивал на градовете - организация, в която членуват 27 страни - от Европа, Щатите, че дори и остров Аруба. Миналата година нейни членове дошли в Разлог. Посрещнали ги в края на града - с шарените черги и с хляб и сол. И заместник-кметът е убеден: "Ще ги има кукерите тука."
 
Предназначени са да сбират козите - кравичките на бедния човек.
 
С такива чанове са звънели овце.
 
Тия пък са от гилзи на снаряди.
 
Чанове на два века.
 
Бащата: "Събира ги от мъка, защото не му се роди син."
2
11689
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
17 Септември 2005 03:25
POZDRAVIAVAM ABTORA ZA DOBRE NAPISANATA STATIA.TEMATA E OTRAZENA MNOGO TOCHNO. "STARCHEVATA"KAKTO SE NARICHA V GRAD RAZLOG PRAZNIKA NA 1-VI JANUARI NIMA ANALOG.PRAVIAT SE OPITI V DRUGI GRADOVE , NO LIPSVA NECHOTO OTVATRE OT DUSHATA I SARDZETO, KOETO GO IMA V PAZLOGJANI I TO V KORENIATZITE RAZLOJENI.POJELAVAM MNOGO ZDRAVE NA TZIALATA FAMILIA KONDEVI I SPETZIALNO NA BACHATA NA PUMEN BAI BORIS,

WASHINGTON
U S A

PARTEN
09 Октомври 2010 19:47
здравейте чановете са хубави но не са на два века изработени са в Перник и най-големият тежи не 12кг а 7 кг същите двувековни се правят от единственият майстор в Перник наследил занаята от баща си
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД