|
костюмите на чаушите (така в Разложко наричат кукерите), събира повече от четвърт век зам.- кметът на общината д-р Румен Кондев. Специалистът по вътрешни болести, който е и бивш военен лекар, се е запалил от дете по кукерските обичаи, игри и атрибути заради родовата традиция. Като младеж сам е надявал облеклата от кози кожи с тежки чанове по време на традиционните новогодишни маскаради. Едва ли ще издадем тайна, че конкуренти в това му занимание са бизнесменът Петър Манджуков и акад. Кирил Василев. Техните колекции обаче са само от един комплект от 21 чана - от най-големия до най-малкия.
---
Най-старите експонати в колекцията от чанове на д-р Румен Кондев са с двувековна история. Те са с изкован полумесец, а на рафта до тях се мъдри бъклицата, чиято дръжка е от ясеново дърво. Бъклицата е наследствена и колко поколения са пили от нея планинска вода докторът не знае. Дядо му бил овчар, но от него няма останали чанове. Предшествениците му се препитавали с кози, защото открай време е известно, че козата е кравичката на бедния човек - изисква по-малко грижи. Което пък за фамилията не е съвсем вярно - прапрадядовците на д-р Кондев се замогнали и станали съветници в конака още по турско време. Родовата традиция на животновъдството днес продължава единствено брат му Иван, а първата крава братята си купили заедно - да има мляко за децата. После Иван ги увеличил на 20. Взел и един бивш обор, върху който направил нова мандра. Днес пак се върнал към родовата традицията - сега има над 100 овце.
От всичките тези житейски превратности не са останали нито чанове, нито пари, а едно наследствено място горе на Предела, където някога е бил старият овчарник на фамилията. Там Румен прекарвал като дете цели месеци покрай дядо си и овцете. И се запалил по чановете и кукерството. "Добро да бъде, зло да забравим", заричали кукерите на първия ден след Нова година. Със страховити маски и странни костюми те пропъждали злото, мрака, студа и мързела. Вярвали, че колкото по-далеч се чуват хлопките им, толкова по-далеч бяга злото, и колкото по-високо скачат, толкова по-високо ще е житото.
Иначе славянската традиция повелява кукерите да гонят злото на Песий понеделник - първия понеделник на велики пости. През този ден се гонели кучетата и не се ядяло чесън, та да не ги хващат бяс. Всичко това си е минало. Днес е останал само изразът "останал на пес понеделник", който се употребява за някой, когото любовницата му го изоставила и се омъжила за друг.
Освен като неотменим
атрибут на кукерите за гонене на злото,
чанът се е връзвал повече на козите, отколкото на овцете.
"Когато са стадо, овцете вървят по-събрани, докато козите, като ги пуснеш по баира, се пръсват. Затова и по-големите чанове са връзвани на пръча, та да се чува надалеко и да събира изгорите му" - като истински познавач внася уточнение докторът колекционер. Най-малките чанове с тежина около 200 грама българинът слагал, за да си бележи хубавите овце.
Колекцията си Румен Кондев държи в механата и когато го налегнат тегобите на битието, се разтушава с нея - разлюлява я, та да се чуе дълбокият им глас. Докторът смята музиката им за приказна. Затова и от всичките ни филми най си харесва "Време разделно" и сцената със сватбата. В обикновени, безлични дни просто присяда под тях на дървената пейка и си ги гледа. Освен за музика и наслада за окото чановете му понякога служат и за други, човекоугодни неща. На годежа на най-малката му дъщеря Лиляна един от неговите приятели си
налял вино в най-големия чан
и си пил от него. Чанът тежи 12 килограма, но на въпроса колко вино събира докторът се усмихва - знае, но не казва.
Колекцията никога не е напускала къщата на Румен Кондев. Освен отделни екземпляри, и то за малки деца, които се обличат за първи път в кукерски одежди, но нямат чанове.
Д-р Кондев е започнал да ги събира още като първокурсник по медицина. Сега баща му се шегува: "Започна го от мъка, щото му се родиха три дъщери и нито един син." "Абе, освен традицията май и оттам има мерак за чанове", примирява се докторът. А и не само за син. Като всеки мъж поглежда и към футбола - президент е на футболния клуб в Разлог.
Макар мнозина да смятат чановете за родопско изобретение, Румен Кондев освен от гоцеделчевските и разложките села е събирал своята колекция и от Троянско. За голяма част от тях му казват негови приятели. Преди да тръгне по старите къщи, разпитва подробно кой ги пази и дали ще му ги даде. И започва пазарлъкът. Иначе няма чан от Разлог. Навремето в града е имало цяло улица "Званчарска", на която произвеждали хлопки и звънци. С организацията на кукерските фестивали пък преди години се занимавал Благо Татарски, който правел чанове, и посъбрал доста. Неговите били до 22 сантиметра. "Има и други, които имат доста чанове. Но такава колекция няма никой", с гордост реди Румен Кондев. Сега обаче над 150 човека в града са кукери и не дават звънците, които пазят по наследство.
Иначе - както във всяка колекция, която освен удоволствие си е и една приятна лудост, - не липсват и куриозните моменти.
С първите 4 чана се сдобил през 1978 г. като студент в София. Тогава бъдещият доктор често обличал карнавалните кукерски дрехи и си
търсел чанове, та да ги препаше на колана
Според обичая в Разложко всеки кукер закача с каиши и препаска за раменете и кръста върху костюма си по четири звънеца - по-тежките отпред, а по-леките отзад.
Негови земляци по това време правели в Драгалевци вилата на тогавашно партийно величие. Ходил често при тях, а те пък един ден тръгнали за Перник да си купуват чанове от всепризнатия не само в Югозападна България майстор бай Ангел. Избирали ги един по един. Румен две години държал чановете в жито, защото според традиционните вярвания така ставали по-здрави, а звукът им - по-хубав. Останалите ги набавял един по един според размерите, които му липсват за колекцията.
Навремето бил военен лекар и като ходел по наборните комисии, питал новобранците: "А че там по вашия край не знаете ли някой да има чанове?" Те, разбира се, хора под пагон, му казвали къде и в коя къща и докторът започвал дълги пазарлъци. Пак така, след като починал бай Ангел, станал приятел със сина му Георги, който и сега прави чанове. Той му обяснил, звукът на чана се прави от майстора по слух. Затова и чан с чан не си приличат. Навремето коването от желязо си е било цяла наука. Днес "науката" е станала по-практична - майсторът посъветвал доктора да намери гилзи от снаряд, защото
звукът на чан от бронз е най-добър
Речено - сторено. Скоро снарядите стигнали до Перник.
Въпреки тези военноколекционерски истории никой не е упреквал о. з. подполковника в злоупотреба със служебното положение. Имал си ядове относно несправяне с работата. Председателят на комисията - полковник, твърде често му се карал: "Айде, спри се, бе, ние войници избираме, той с чанове тръгнал да се занимава!"
Сега и трите дъщери - Лиляна, Милена и Росица - настояват баща им да увеличава колекцията. Той не бърза - продължава да издирва по села и паланки и да държи вкъщи само ценни неща. По се радва на факта, че и трите му дъщери обличат по празниците кукерски носии. Росица е задомена в Асевновград, но всяка година си идва за кукерския фестивал в Разлог. С нея е и синът й Йордан. Тази година му предстои за първи път да е кукер. Миналата отложил по болест, но сега няма мърдане, категоричен е щастливият дядо, който вече стяга кукерския костюм. Само обработката на кожите струва хилядарка, а иначе мисли да го шие сам.
Средната му дъщеря - Милена, пък миналата година била на турне с кукерски ансамбъл в Италия. Така с времето освен мерак за чанове у д-р Кондев се появил друг. Да се редуват с Перник в откриване на кукерските карнавали у нас и да ги популяризират по света. По негова инициатива Разлог стана член на Международен фестивал на градовете - организация, в която членуват 27 страни - от Европа, Щатите, че дори и остров Аруба. Миналата година нейни членове дошли в Разлог. Посрещнали ги в края на града - с шарените черги и с хляб и сол. И заместник-кметът е убеден: "Ще ги има кукерите тука."
|
|
|
|
|