:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 439,332,719
Активни 137
Страници 21,611
За един ден 1,302,066
Книги

Пустият Чудомир!

Събраха кореспонденцията на писателя
"Увлякох се, проучих на цялото село родовете, че на града 400 рода и после на всичките 52 села", четем в "Писма от Голо бърдо" на Чудомир (изд. "Синева"). В първото цялостно издание на Чудомировата кореспонденция са попаднали и абсолютно недостъпни досега неща, а горната изповед е за капиталното му изследване на родовете в Казанлък и околията, което е готово за печат, но събира прах в музея му вече 4 десетилетия.

И като стана веднага дума за дефицитите около Чудомир - тази книга се чете и като отсъстващата биография на писателя. В "Писма от Голо бърдо" - има той такова заглавие: "Консул на Голо бърдо", са и изпратените до него, добавена е колекция от пародиите му по наши поети и големият цикъл карикатури, печатани във в. "Зора" през 30-те. Да, няма си Чудомир биография, то кой ли има. Което пък подсеща за дефицита на този жанр в отечествената литература. Като отвори човек книгите на Унджиеви ("Левски", "Ботев", "Бенковски"), разбира за какво става дума. То е липсата на нещо като много тачения у нас Анри Троая - да четеш биографията с кеф. В единственото може би изключение "Романът на Яворов" Михаил Кремен не е успял и не го е искал - да се дистанцира достатъчно.

Има известна парадоксалност - биографиите са много четени по света и у нас. Те обаче с изключение на почти само Троая бяха изпуснати от разкрепостеното българско книгоиздаване, което пък е дефицит на издателската мисъл. А жанрът си струва не само заради въпроса "Кой беше тоя Чудомир?". Струва си заради трогателната сърдечност, с която Елин Пелин му благодари за килото изпратени в колет орехи, за ризата -да, риза, която му е връчена като новогодишен подарък 1962 от Съюза на българските писатели. Вижте това: "Аз получих писма - покани за сътрудничество във вестници и списания, но не бързам. Не бързам, защото не мога да бъда нито търгаш, нито приспособленец. Ще почна тогава, когато се справя най-напред със себе си, със собствената си съвест." Пише го през 1945 до Константин Щъркелов. Не се ли провиждат нравствени дефицити на днешните ни интелектуалци?... Та дефицитът на жанра биография не е от дефицит на биографии.
954
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД