"Между някогашните трудововъзпитателни училища и днешните превъзпитателни институции няма голяма разлика. Освен в това, че трудът вече не е превъзпитателна мярка", отбелязва Любен Георгиев, бивш финансист от банковия сектор, днес социален предприемач. Преди три години и половина той и приятелят му Георги Божинов създават велоработилница на територията на Възпитателно училище интернат "Ангел Узунов" (ВУИ) в град Ракитово. Институцията е наследник на първото ТВУ в страната ни, а настанените в нея момчета винаги са били чепати, с много дефицити и провинения пред обществото, натрупани за твърде кратък живот. Зад решетките се превъзпитават деца от 7 до 14-годишна възраст. Задачата на коригиращите институции е да окастрят недъзите им, да ги вкарат в правия път и общоприетия калъп. Ако момчетата се поддадат.

"Георги Божинов се занимава с велосипеди откакто се помни. Когато се запознахме, аз му разказах как ние, доброволците от сдружение "РЕ-Акт", се опитваме да помагаме на момчетата от интернатите - в ежедневието им, в тяхната промяна и ресоциализация. А Георги възкликна:



"Яко-о! Всички деца трябва да карат колелета!",



разказва Любен. Така през пролетта на 2013 г. двамата организират национална дарителска кампания за стари велосипеди. Акцията събира 30-ина возила, а повече от половината се оказват в движение. Момчетата от интерната ги яхват за първото си велосъстезание, превърнало се в общоградско. След един ден препускане вехтите велосипеди грохват, нуждаят се от сериозен ремонт. Затова с малко средства, но много желание, Любен и Георги създават велоработилничка, в която двама майстори и куп пречкащи се в ръцете им момчета пъхтят над счупени колелета. Работата изисква специфични умения, не само гол ентусиазъм. След първата година Любен и Георги коригират грешките си и създават няколко малки работни екипа. "Накрая си дадохме сметка, че няколко часа работа в месеца не са достатъчни утре тези момчета да изкарват хляба си като веломеханици", казва Любен Георгиев. Така двамата с Георги стигат до идеята за социално предприятие на територията на интерната. Социалното предприятие, чийто път днес са трасирали, ще отвори поне пет работни места за трудните момчета. Те ще произвеждат велосипеди и ще ги продават в цялата страна. Двамата предприемачи са измислили дори име на цехчето в синхрон със съдбата на бъдещите механици: Вагабонтски колела.

Доброволците от "Ре-Акт" са една от неправителствените организации, ангажирани през последните години с подпомагане на специализираните институции - Социално педагогически интернати (СПИ) и Възпитателни училища интернати (ВУИ). Децата в тях се настаняват принудително, по предложение на Местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и с решение на съд по наказателно дело.

Трудововъзпитателните училища бяха закрити през 1996 г. До този момент превъзпитанието в Ракитово минавало през производството на дървена дограма за прозорци, врати, метални огради, а момчетата излизали от училището с професия. Но на сбогуване с ТВУ-то хвърляли демонстративно камък по табелката и палели дипломата си. Скоро обаче се връщали - с молба за копие на тапията. Защото без нея трудно се почва работа.

Очуканата табелка до външната врата е сменена отдавна. Но през последните 60 години както в този интернат, така и в цялата система за детското правосъдие няма съществени промени. Също както преди двадесет години никой не може да каже каква е съдбата на превъзпитаните от държавата момчета. Не се знае какъв процент от тях отново пристъпват закона и влизат в затвора. Най-често вън, след като излязат от интерната, те се връщат в предишната си среда, към старите си привички. "За част от "лошите" момчета животът тръгва в по-добра посока, но други излизат от интерната със задълбочени проблеми. Много от момчетата в Ракитово в седми клас не могат да четат и пишат. Парадоксално е, че тези структури са на МОН, а в различните випуски процентът на неграмотност варира, но обикновено е между 25-30 на сто. В същото време по данни на МОН средният успех в СПИ и ВУИ е 3.02", отчита Любен Георгиев.

Заради лошата образованост и



стряскащата малограмотност



в специализираните интернати за борба с противообществените прояви неотдавна националният омбудсман Мая Манолова постави въпроса за закриването и преструктурирането им в друг тип. Образователният проблем не е единствен, трябва да прибавим и трагичната материално-техническа база (децата от Ракитово например се къпят само веднъж седмично, под строй) и абсолютно погрешната система за детско наказание...

В момента у нас има 6 интерната. Закритият последно интернат беше скандализирал обществото и с масовите побоища както между самите деца в него, така и от страна на възпитателите. Критиките от страна на европейските институции към България заради правораздаването ни спрямо децата са много, а реформата е наложителна. Министерството на правосъдието вече е подготвило мерки, но не всички страни, ангажирани с проблема, са оптимисти за ефективността на очакваните промени.

"Реформата в детското правосъдие е много закъсняла. Законът за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни е над 60-годишен. Повечето европейски страни промениха вътрешното си законодателство в тази сфера още през 80-те години на миналия век, вероятно във връзка с Конвенцията за защита на правата на детето на ООН. Европа отдавна се е отказала от този тип корекционни училища интернати, заменила ги е със специализирани центрове с добре подготвени специалисти, които изграждат с децата друг тип връзка, без насилие", подчертава проф. Нели Петрова - преподавател по социална педагогика и социална работа в СУ "Св. Климент Охридски" и председател на УС на Института по социални дейности и практики. Безкрайно овехтяла според нея е и концепцията ни за третиране на тези деца, родена още в средата на миналия век, както и цялата педагогическа доктрина за превъзпитание. Въпреки своята архаичност, тя и до днес е в основата на т.нар. система за детско правосъдие. За разлика от "полицейската педагогика" съвременната педагогическа наука гледа на тях като на



деца с трудности в развитието си,



в отношението си с възрастните.

"Преди време пред очите ми беше попаднало едно писмо от Държавната агенция за закрила на детето по повод малограмотността в затворените структури. От агенцията обясняваха, че децата са просто такива, с ниска концентрация на вниманието, затова и средният успех в интернатите е слаб. Да, това е така поради системното насилие, на което са били подлагани, много от тях са с познавателни затруднения. Точно затова в цивилизованите държави с тях работят най-добрите учители, психолози, психотерапевти, социални работници. У нас обаче малко от учителите и възпитателите в интернатите са допълнително обучени за специфичната работа. Дори затворът в Бойчиновци е доста по-добре обезпечен кадрово. Там допълнителната подготовка е задължителна. Ужасена съм от състоянието на т.нар. педагогическо мислене на институциите в България, което не може да надскочи дисциплината като ценност и наказанието като основно средство за постигането й", подчертава проф. Нели Петрова.



Как е в Европа?



Франция, Италия и други страни също имат места за принудително (в известна степен) настаняване на деца, но техният брой е малък. В същото време престоят на децата в тях е доста по-кратък, отколкото у нас. Малолетните и непълнолетните с провинения към обществото се настаняват и в специализирани приемни семейства. Работата с тях залага на индивидуални програми и наистина гарантиран достъп до образование. А в широко развитата мрежа от социални предприятия кривналите от пътя деца отглеждат зеленчуци, учат се да готвят и да сервират, но едновременно с това имат ментор - възпитател, лична психотерапия, посещават терапевтични арт ателиета, в които могат да преосмислят себе си и своята история.