В последния от дългите почивни дни около трети март започна разрушаването на един от тютюневите складове в Пловдив, част от цял комплекс, наричан "тютюневия град". При вида на вандалското действие граждани се организираха в социалните мрежи и започнаха протести. Вчера заместник-кметът по строителството на Община Пловдив Димитър Кацарски съобщи в преки телевизионни репортажи, че събарянето е спряно и работата няма да продължи, докато не бъде проверена цялата документация. Това стана на фона на протестите на десетки граждани, които направиха жива верига, за да предотвратят окончателното сриване на сградата.

От думите на заместник-кмета се разбра, че общината е реагирала на сигналите в първия възможен момент, в първия работен ден след празниците. Разбра се още, че той няма понятие какво става, защо става и изобщо какъв е статутът на тази сграда.

Така че: "Събаряйте в почивен ден" е логичният съвет към собствениците на десетки и стотици подобни сгради в цялата ни страна. (Извинявам се на Калин Донков за парафразата на заглавието на една от неговите книги - "Тъгувайте в почивен ден".)

Случаят в Пловдив не предизвиква и не навява тъга. По-скоро ярост срещу безхаберието на институциите. Срещу безразличието на общинските власти. Срещу очевидното съучастие на общината, все едно каква е цената на това съучастие. Няма как една сграда от един общ комплекс изведнъж да се окаже извън него, а общинските власти да не знаят. Още повече че



комплексът "Тютюневия град" бе един от емблематичните проекти,



с които Пловдив спечели правото да бъде Европейска столица на културата през 2019 г. и това още фигурира на официалната страница на инициативния комитет. Покрай удостояването на града с това важно признание се наслушахме на възвишени слова и хвалебствия.

Вчера се оказа, че много от тези слова са били може би фалшиви. След като протестиращи граждани издигнаха грамада от тухли от съборената сграда пред общината, кметът на Пловдив Иван Тотев свика специална пресконференция. На нея обяви, че сградата е частна, не е обявена за паметник на културата, нито е в зоната на груповия паметник на културата в тютюневия град. Каза още, че в документите на Националния институт за паметниците на културата фигурирала с друг номер. Грешката станала още в далечната 1980 г., доскоро тя фигурирала в документите на НИПК на друг номер. Сградата на този номер действително няма архитектурни достойнства. Грешката била забелязана едва преди месеци и вече е поправена, твърди арх. Виолета Раева, главен експерт в НИПК - филиал Пловдив. Главният архитект на Пловдив Румен Русев пък още в 2009 г. е издал разрешение за събарянето на тютюневия склад и го е презаверил през 2014 г. Има и разрешение за нов строеж. Вчера инспектори от Министерството на културата започнаха да обследват склада, а Окръжна прокуратура - Пловдив се самосезира и ще провери законността на разрешението за разрушаване на сградата.



Всичко това е вече без значение



Сградата видимо е унищожена и това няма как да се промени. В крайна сметка всичко ще се окаже законно и няма да има дори и санкции. Най-много строителни експерти да обяснят, че в този си вид "обектът" е опасен и трябва да бъде окончателно сринат. В случая няма дори значение кой е собственикът, нито какво ще се прави на оголения терен. Важно е, че става дума за поредния случай, в който сгради с културно или с историческо значение биват оставени да се рушат или просто биват разрушавани, за да се вдигне на тяхно място нещо ново и "модерно". И е много съмнително дали последните промени в Закона за културното наследство, които дават право на няколко големи общини сами да се разпореждат с подобни сгради вместо Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), ще доведат до истинска грижа за точно това наследство.

През последните десетилетия неведнъж сме били свидетели на умишлено разрушаване на култови сгради от техните нови собственици (има и обратни примери, но те като че ли се губят на фона на общата разсипия). В София примерите са десетки, но е достатъчно да се споменат само разрушаването на "Прошеково пиво" и оставената на пълна разруха Захарна фабрика. Понякога само гражданската инициатива успява да запази някоя сграда, но това е капка в морето. Да не говорим за провинцията, където средства не достигат дори за всекидневната работа на общините, а европейските пари често са само мираж.

Впрочем, пренебрежението към наследството от миналото не е нещо ново в страната ни. Вероятно мнозина биха могли да разкажат за съсипването на исторически центрове на градовете си в името на новото модерно строителство. Спомням си от юношеството си например как само в един почивен ден в Русе бе сринат един от най-красивите храмове - "Вси светии" и на негово място, в чест на 100-годишнината на Априлското въстание, вдигнаха Пантеона на възрожденците. Още тогава го кръстихме "турската баня". В този пантеон има кости и на мой предшественик...

Случката в Пловдив като че ли е поредно доказателство, че не злостни завоеватели или нашественици, а ние българите се грижим "да не остане камък върху камък" от историческото ни наследство. Комплекси като тютюневите складове или стари фабрики като Захарната



в други европейски страни са превърнати в културни центрове



В тях има музеи, галерии, художествени ателиета, театри, но и търговски обекти и заведения. Примерно зоната на старите складове на Хамбург. Или някогашният индустриален квартал на Осло. Впрочем, даже не е нужно да се изброява. Възраждането на подобни центрове е обща тенденция. По същия начин и сгради на повече от век се превръщат, с внимателно планиране, в съвременни жилища.

В случая с Пловдив има и нещо иронично. Градът спечели правото да е Европейска столица на културата през 2019 г. заедно с италианския Матера. "Каменният град", както го наричат, само преди няколко десетилетия е бил обявен за опасен за живеене, със специален закон са строени нови жилищни зони, а той е трябвало да бъде обезлюден. После влиза в списъка на ЮНЕСКО, в него са снимани много филми. Днес старата част на града е жива, привлича стотици хиляди туристи годишно. Старите къщи, вкопани една над друга в скалите, а и в пещерите, са превърнати в апартаменти и стаи за гости, ресторанти, галерии, занаятчийски работилници. В новата и в старата част на града се провеждат десетки културни фестивали годишно. Да, и там има "забранена зона", където изоставените къщи са опасни и до тях няма достъп, докато не им се намери ново предназначение. Вярно, за да видиш всичко, трябва да избягаш от групите туристи, които повтарят "Страстите Христови". Защото точно в Матера е сниман култовият филм и вероятно стотици групи туристи всеки ден повтарят пътя към Голгота. Но с малко планиране и добра логистика може да бъдат избегнати.

Ние, засега, не сме заплашени от подобно нашествие към исторически и културни паметници, освен по повод на някой национален или местен празник. Видимо и държавата ни не желае този вид туризъм да се развива. На нея й стига, както се оказа, едното Банско. А за собствениците на паметници на културата можем да повторим съвета - събаряйте в почивен ден. Тогава държавата със сигурност спи. Впрочем, тя трудно се отърсва от дрямката и в делник.