В "Писма до римския приятел" Йосиф Бродски пише, "ако си роден в империя случайно, / по-добре живей в провинция крайбрежна."
Така че как империалист? Империята, съветската, го прокуди, а преди това го заточи, дори го вкара в лудница за известно време. После Бродски емигрира в САЩ и получи Нобелова награда за литература. Въпреки това мъртвият поет (почина през 1996 г.) днес, двайсет години след смъртта си и четвърт век след написването на стихотворението по-долу, буди яростни дискусии с въпросното стихотворение. Бях свидетел как някои не вярват то да е негово, други онемяват, щом го чуят. Благодарение на youtube вече може да се чуе, изпълнено на рецитал пред 1000 души през 1992 г. от Бродски - https://www.youtube.com/watch?v=grFRNnPePJw
Дадох си труд да го преведа, въпреки че е доста трудно, пълно с диалектни и жаргонни форми. Само така можех да се опитам да проумея от какво е предизвикан този скандален патос. Мнозина твърдят, че Бродски е обикновен руски империалист, други пък, че това е пародия - не той говорел и мислел така, а простият народ. Бродски един вид цитира и се подсмива. Тц, друго е, мисля аз. Съдейки по финала и изреченото за Тарас Шевченко, който инак е симпатичен народен поет, съм склонен да смятам, че Бродски не просто принизява Шевченко, когото май не е дори чел, а си представя нещо друго. И то не е как някой незнаен Микола или дори Иван си няма друга работа преди смъртта, а бърза да цитира Пушкин. Мисля, че Бродски си представя цивилизационното битие на планетата като сборище от общи народностни духове, където всеки заслужава висотите или паденията си съобразно своето отношение към великите образци. Е, империите в това отношение имат логично преимущество. И сякаш поетът пуща цял хор през себе си, само че и той самият се включва в хора - хем с рупор, захласнат от експресивните възможности на езика.
Та дали е империалист в обикновения смисъл на думата - не мисля. Но че в империята на руската поезия вижда себе си не в "провинцията крайбрежна", а в центъра, съдейки по това стихотворение, е сигурно. Бродски не е обикновен империалист. По-претенциозен е - иска да е до трона на императора направо.
КЪМ НЕЗАВИСИМОСТТА НА УКРАЙНА
Йосиф Бродски
Драги ми Карл Дванайсети*, в битката при Полтава
ти, слава богу, падна. Натам ще видим - разправяше
оня с френското "р"* - видов ден*, близко са
разни трупни радости, съсипни с украински привкус.
Вече не резедаво-морав*, прояден изотопно*,
а жолто-син* пряпор се вее над Конотоп, но
съшит от платнище, канадска направа,
и без кръст; то на хохолите* и не трябва.
Йох, карбованче везано, в кунката потна - семчици,
Че ний ли, кацапите*, ще ги пишем изменници?
Че не ний ли, рязанските, седемдесет годинки
като тарзани рипахме, от махмурлук синкави?
Айде, хохоли, вървете на майна си и оттатък,
по живо по здраво, с все бродериите и везмата,
с жупаните*, с униформите, бърже или агаля,
- добър ви път, гонете където щете Михаля.
В плетарките* нека вече ляхове, още фрицове
ви лашкат вкупом на задна... така де - тия мръсници.
Кога ни бесеха - заедно, а? - Дебел клон за всичките,
а мръвки от борша днеска ви се докуса самички?
Друм, хохоли, дотук. Беше ни много приятно.
Ако плюнеш в Днипро*, той дали наобратно
не би като влак потекъл, не би ни всинца отсвирил,
претъпкан с паланджосано* и обиди като съсиреци?
Недейте връзва гарез. И пепел да проядем,
ни житото, ни небето ви ще посегнем да приберем.
Защо да дерем ризи, да крещим, да се резилим -
късно е, либе, за китка, и да сме си били мили.
Защо с глагол да чоплим корена скъсан повече!
Вие сте земни рожби: съвсем черноземна почва сте.
Стига скачахте за права, стига неправди сочихте.
Тъкмо земята хич ви не дава покой, тиквочи.
Ой вази, степи, бостани, ой котле с борш, изгоро!
Все пак сме на минус май - не на пари: на хора.
Ще го преживеем някак. Дори сълза е възможно
да пророним, няма кой забрана да ни наложи.
Сбогом, орли, казаци, хетмани и пандури!
Само знайте - щом и вас умирачката прекатури,
ще драскате като котета и ще скимтите масово
стихове от Александър*; не брътвежа Тарасов.*
*Карл Дванайсти - шведски крал, воювал с Русия, разбит от Петър I при Полтава през 1709 г. Украинският хетман Мазепа се отмята от Петър и се присъединява към шведите, но по-голямата част от войската му не го подкрепя. Мазепа не преживява поражението.
*оня с френското "р" - Бродски има предвид Ленин, но бърка, като му приписва следващата фраза - тя е на Никита Хрушчов.
*видов ден - в оригинала кузькину мать - с тази фраза Хрушчов е заплашвал ООН, тропайки с обувка по катедрата.
*резедаво-морав - Бродски погрешно приписва тези цветове на украинския флаг от времето на СССР, всъщност с такива цветове е бил белоруският.
*прояден изотопно - авторът има предвид катастрофата с ядрения реактор в Чернобил.
*жолто-син пряпор - цветовете на новия украински флаг.
*хохоли - (хохлы) презрително название на украинците от руска страна.
*кацапи - презрително название на руснаците от украинска страна.
*жупани - дреха, разпространена в Украйна и Полша.
*плетарка - в оригинала "мазанка" - бедна селска къща със стени от измазан плет.
*Днипро - украинското име за река Днепър.
*паланджосано - откраднато, циг. В оригинала "отвернутые углы" - бандитски жаргон за задигнати куфари.
*Александър - Пушкин.
*Тарас - има се предвид Тарас Шевченко, класик на украинската литература, поет, художник, украински националист. (Бележки на преводача Б. Ламбовски).
Драги ми Карл Дванайсети*, в битката при Полтава
ти, слава богу, падна.
ти, слава богу, падна.
В битката при Полтава шведите са без артилерия.
Съотношението на живата сила е 60 600 руснаци срещу 17 000 шведи.
Нищо гениално от военна гледна точка.
Съвсем друго е положението в битката при Нарва, коги 8 500 шведи разбиват 37 000 москали , водени лично от Петър Велики...