|
| Лекият миноносен катер "Шутка" в атака срещу турската параходна фрегата "Ерекли"; 8 юни 1977 г.; р. Дунав, западно от Гюргево; сп. "Иллюстрированная хроника войны", бр. 20 и 23, приложение към "Всемирная иллюстрация", бр. 443 и 445 от юни-юли 1877 г. Руският катер е командван (на малката снимка горе вляво) от лейтенант Николай Скридлов (1844-1918), бъдещ адмирал (1909 г.), който при обявяването на Освободителната руско-турска война е командир на яхтата "Никса", принадлежаща на престолонаследника великият княз Александър Александрович, бъдещият император Александър III (1881-1894), но пръв се записва за изпращане в Дунавската флотилия. Там е назначен за командир на минния катер "Шутка"; при героичната атака е ранен тежко в двата крака. В този случай за първи път е извършена дневна атака с мини и торпеда. "Шутка" е построена в John I. Thornycroft & Cо през 1875 г. за 9753 рубли; дължината на катера е 53 фута (16, 15 м). |
Историята на противопоставянето на руската и турската флота по време на Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. напомня митологичния разказ за Давид и Голиат (вж. Извори по-долу и Свързани текстове), за разлика от сухоземните битки; вместо "прашка" руският Черноморски флот използва редица нововъведения, включителни и такива, които са спешно изобретявани дори в хода на бойните действия. Срещу използваните от турските кораби мини и торпеда руските кораби са предварително снабдени с т. нар. "морски кринолини" - несложно съчетание от железни мрежи с кубична форма и платнища, провесени на известно разстояние по по цялото протежение на двата борда на корабите; морските кринолини се използват в Черноморския флот през 70-те години на ХIХ в. Използват се и най-съвременни, за времето си, торпеда, привеждани в движение от сгъстен въздух, който е достатъчен да запрати торпедото на 182 м със скорост 17 мили в час; освен достатъчно успешни, руските торпеда се отличават с крайно ниска цена, което помага за липсата на ограничения в използването им - докато се постигне задоволителен краен резултат. През май-юли 1877 г. командирът на канонерката "Великият княз Николай", лейтенант Фьодор Дубасов, изобретява особено съоръжение за разминиране на Дунав от турските мини; благодарение на това безхитростно устройство още в началото на лятото е открито свободното корабоплаване от Рени до Силистра. В бойните действия се включва дори руската императорска яхта "Ливадия", чийто екипаж унищожава с наличните на яхтата съоръжения случайно срещнат турски стражеви кораб при Варна.
В броя си от 15 юни 1877 г. лондонският Times съобщава за една военна хитрост, прилагана от руската дунавска флотилия. Собственият пратеник на вестника в Букурещ твърди, че е видял как при Мачин, обитаван предимно от българи по това време, впрочем, малките руски миноносни катери, произведени от Yarrow & Co, внимателно обстрелват два турски броненосеца от Дунавската флотилия, натикани в Мачинския ръкав, защото "руските моряци искат да ги вземат в плен, при това, по възможност, цели и невредими". Нека набързо да припомним, че в деня на това съобщение руската войска преминава Дунав при Зимница за да навлезе на българска земя и да започне мощното си настъпление по суша.
Там, където несложните технически нововъведения и военните хитрости не помагат, масовият героизъм на моряците, мичманите и офицерите замества липсата на достатъчно и пълноценни бойни кораби по р. Дунав и в Черно море. Така, в крайна сметка, малкият морски Давид успява да срази тромавия Голиат.
Руският Черноморски флот успява да противостои на турския флот - чрез умели действия е предотвратено всякакво турско противодействие на преминаването на руските войски през Дунав и изкачването им на десния бряг на реката, както и бързото превземането на всички български дунавски пристанища; в крайна сметка е прекъсната успешно и турската контраатака по бреговете на Кавказ и в Крим. Въпреки недостигът на бойни и транспортни кораби, руският флот прави и невъзможното за да неутрализира многократно по-мощния турски черноморски флот, допълнен при това с редица кораби от Марморно и Средиземно море.
Единствено напълно невъзможното руският Черноморски флот не може да направи - да противостои още и на навлизането на мощната английска ескадра в Мраморно море на 24 февруари 1878 г., която се установява едва на 50-тина морски мили от Цариград. Така Русия е принудена да прекрати войната и да се откаже от затвърдяване на бойните си успехи. Нещо, което наблюдаваме и в наши дни; неспирно ли се повтаря историята или на нас така само ни се струва . . .
* * *
В нарочната грамота, която император Александър III връчва през 1883 г. на Черноморския флот по повод 100-годишнината от създаването му, се чете: ". . . Разпростирането на границите на Империята по бреговете на Черно и на Азовско море бе дело на целия руски народ, но мирните успехи на новите заселници и тяхното благосъстояние не би било възможно без покровителството на защитаваща ги мореходна сила . . . Радостни са за всинца ни доблестните дела на нашите моряци във водите на Средиземно и Черно море, по Дунав, под стените на Варна, при твърдините на Кавказ . . . [Това изведе Черноморският ни флот] на присъщото за него поприще на честта, ползата и славата . . . заедно с признателната [му] Русия . . ."
* * *
Усърдно се разпространява виждането, че ако не беше загиването на руския Черноморски флот при обсадата на Севастопол през 1855 г., а клаузите на Парижкия мирен договор не ограничаваха Черноморския й флот, то Русия нямаше да се притесни особено от появата на английската флотилия в Мраморно море на 24 февруари 1878 г., а следователно нямаше да започнат мирните преговори същия ден; настъплението на руската войска щеше да продължи, а Цариград - превзет със сигурност. Макар да е известно, че в историята не съществува "ако", а и въпросът за руското превземане на Цариград, както и за задържането му, далеч не е стои толкова еднопластово, то поне е сигурно, че националният ни празник в никакъв случай нямаше да е на 3 март, а доста по-късно.
Понеже строителството на кораби, особено на военните, изначално е твърде продължително, възстановяването на руския Черноморски флот след унищожаването му при Севастопол и след подписването на Парижкия мирен договор, се проточва доста, чак до 1896 г.; тогава той достига до равнище, което го прави пълноценен, както е и преди Кримската война. В следващите десетилетия флотът расте неудържимо и след някои сериозни задръжки във времето след 1991 г., този растеж не спира. Днес руският Черноморски флот нараства и се обновява със страшна скорост и е по-силен от всякога; появата на нова вражеска ескадра в Мраморно море, както на 24 февруари 1878 г., този път няма да доведе до промени във вероятните бъдещи планове на Русия.
--------
Извори
"Като следствие от собствената си бездейност, както и поради умението на противника, [през юни 1877 г.] турският флот в Дунав се разпадна на [две] напълно откъснати една от друга части. Долната флотилия, състояща се предимно от морски съдове, беше до последно време разположена между [Сулина (в Дунавското устие)] и . . . Исакча; по-нагоре тя не можеше да се придвижи поради поставените от неприятеля [от руската войска] [артилерийски] батареи и [минни] заграждения. Тази част от дунавската флотилия . . . се състои от два казематирани броненосеца "Фет-и-буленд" и "Мукадемеи хаир", въоръжени с 6 армстронгови оръдия с най-голям калибър, броненосецът "Иджлалие", с 8 армстронгови оръдия, и дървената канонерка "Картал" с 6 оръдия, [намиращи се в Сулина]. Още 2 казематирани броненосеца "Мунизафер" и "Авни Илах", съответно с 4 и с 6 армстронгови оръдия, и два дървени бойни кораба - "Ерекли" и "Хаджа", стоят на рейд в Тулча; накрая, 1 броненосец първи ранг, с 5 тежки армстронгови оръдия, се намира в Исакча. Между него и Мачин се простира . . . "мъртва зона" от изкусно построени заграждения, която резделя двете половина на [турската] Дунавска флотилия. Едва след Мачин нагоре до Видин се намира обсегът на плаване на [втората част от] дунавската флотилия . . . [След първоначално унищожените от руската флотилия турски кораби] в Мачин остават само 2 военно-транспортни кораба "Митхад" и "Нувие" . . ., а също и стражевия кораб "Зияре". Ескадрата в Хърсово се състои от 2 казематирани канонерки "Фет-юл-ислям" и "Семендрия" . . ., дървената канонерка "Акка" (4 оръдия) и траспортните параходи "Аркадион" (6 оръдия) и "Калъч Али" (4 оръдия). В Силистра се намира дървената канонерка "Варна", в Тутракан - "Шевкет нума", въоръжени с по 5 оръдия. Преди Русчук (дн. Русе) стоят на котва броненосецът "Хизбер", с 4 армстронгови оръдия и военният траспортен кораб "Ислахат"; освен това там са и стражевите параходи "София" и "Ниш". В Систово [дн. Силистра] се намира дървената канонерка "Сунна" с 5 оръдия, а в Никопол - бронираната лодка "Шкодра" . . . При Оряхово са бронираната канонерка "Подгорица" и дървената лодка "Русчук"; във Видин - бронираната канонерка "Бугуртлен", дървената - "Тулча" и дървеният стражеви кораб "Видин". Общо горната част от [турската] дунавска флотилия се състои от 22 бойни кораба, включително 6 бронирани, съоръжени общо с 78 оръдия."
Из дописка на австрийския Wiener Fremdenblatt, юни 1877 г.
---
Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=793790
(Българският летник или неочакван спомен за освобождението)
и посочените там други свързани текстове
