Вярно ли е, че пътят към Европа минава през Босфора, както твърдеше във Великото народно събрание през 1990 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган? Вярно е, отговаря с четвърт век закъснение авторитетният парижки всекидневник "Монд" и обяснява защо в редакционна статия след срещата на високо равнище ЕС-Турция: "Европа сменя курса и обявява открито своята нова политика - да затвори портата си и да повери част от ключовете на Турция, която отново се превръща във... Високата порта".

Едва ли някога Европа е била толкова жалка по отношение на Турция, която за първи път пъхна крак във вратата й през 1963 г., като стана асоцииран член на тогавашния Общ пазар. Анкара показа забележително търпение и настойчивост, за да дочака с повече от половин век закъснение своя звезден час, когато тя, а не Брюксел



ще диктува условията за членството си в ЕС



На 7 март 2016 г. турският премиер Ахмет Давутоглу бе най-широко усмихнатият европейски лидер въпреки главоболната тема, която обсъждаше с ръководителите на 28-те държави от ЕС. Бежанците ли? Някакви почти три милиона? - Анкара е насреща, но и Европа трябва да отговори на нейните повишени очаквания. "Исторически парадокс: Тази Турция, която г-жа (Ангела) Меркел не желае в ЕС, се свързва все повече с оцеляването на съюза. Решението на кризата с бежанците вече не може да се намери от 28 (държави), а от 28+1. Иначе казано, от 29", констатира "Монд".

Следващият Европейски съвет в края на идната седмица ще продължи да осмисля какво всъщност отстъпи на Турция на извънредната среща на високо равнище и отново Анкара ще бъде централен фактор в дискусията, дори без присъствието на нейния премиер. Сякаш ЕС наистина започва да функционира във формат 29. Като се има предвид, че мигрантският натиск няма да изчезне с години, а може би и с десетилетия, перспективата Турция да се намърда в ЕС заради ролята си на първа европейска порта пред бежанците е повече от видима. Нещо повече, с безпринципната си политика ЕС подготвя условия да приеме Турция заедно с бежанците, от които си мисли, че ще се отърве с нейна помощ. Всичко договорено по-рано бе преработено от Анкара по такъв начин, че



няма повече шикалкавене



На 29 ноември 2015 г. ЕС все още си мислеше, че е в силна позиция, и даваше на Турция мъгляви обещания от сорта: Вие първо вземете обратно нежеланите от нас имигранти, смятано от юни 2016 г., а ние после ще ви махнем шенгенските визи - примерно от октомври с.г. Или пък: Сега ще ви обещаем 3 млрд. евро за бежанците, но ще започнем да ги плащаме, когато ги намерим. Както и: Ще активизираме процеса на присъединяване на Турция към ЕС, като ще отворим още една преговорна глава от 35 и така отворените глави ще станат 15 при само една затворена временно. Председателят на Европейския съвет - полякът Доналд Туск, заявяваше гордо: "Ние не очакваме някой друг да пази нашите граници вместо нас. (...) Очакваме обаче важна стъпка към промяна на правилата, когато говорим за овладяване на миграционния поток, идващ в ЕС през Турция."

Само три месеца по-късно заедно със започналото затопляне и ново раздвижване на бежанците европейската гордост се изпари.



Под турска диктовка



сделката придоби следния вид: премахване на визовите изисквания за турски граждани най-късно до края на юни 2016 г. (вместо октомври); ускоряване на изплащането на първоначално отпуснатите 3 милиарда евро и добавяне на още 3 милиарда; отваряне на нови глави (а не само една!) от преговорите за присъединяване във възможно най-кратък срок. Турция дори предложи да играе ролята на въртяща се врата за Европа - колкото нови нелегални имигранти бъдат заловени в ЕС и върнати по споразумението за реадмисия, толкова ще трябва да бъдат взети от лагерите в Турция и закарани в Европа, но вече законно. Европейските лидери, сред които и нашият премиер Бойко Борисов, можеха само да мигат и да се съгласяват. "Много са недоволните, но нищо по-добро към момента не може да се направи", коментира мъдро той след срещата в Брюксел.

Още по-дълбокомъдрено звучи решението в заключителната декларация: "Трябва да прекъснем връзката между това да се качиш на лодка и това да се установиш в Европа". За тази цел се прекратява "масовото пропускане" на бежанци и се обявява, че "потоците от незаконни мигранти по маршрута през Западните Балкани вече са спрени". Не се уточнява, че масовото пропускане стана след покана от Германия към бежанците да заповядат в Централна Европа, както и че спирането на техните потоци през т.нар. Балкански коридор бе постигнато чрез национални (гранични мрежи), а не чрез колективни европейски мерки.



Бежанският Ориент експрес отива в музея,



но никой не се заблуждава, че вместо него ще тръгнат теснолинейки с много по-неясни разписания за превоз на мигранти. В момента трафикантският бизнес на хора е по-печеливш от трафика на дрога и затова по изчисления на Европол в него са въвлечени около 40 000 престъпници от всякакви национални и международни криминални мрежи. Данните не са тайна за никого, защото бяха изнесени на конференцията "Бежанската криза в ЕС - гласове от Балканите", организирана в началото на месеца в Брюксел от българската група на социалистите в Европарламента. При такава експлозивно разрастваща се организирана престъпност в ЕС възниква въпросът защо България продължава да бъде единствената държава сред 28-те, наблюдавана специално за организирана престъпност (освен за корупция). Моментът е подходящ за нея да запита само тя ли е лоша. Вярно е, че нашите бандити по някакви чудни причини все остават неуловими за властите, но в Европа шетат цели дивизии от същата порода и не се чува нищо за масови арести. Вместо да засили полицейското сътрудничество, ЕС прие оригинално турско предложение. То прилича на методите за изкореняване на проституцията, при които се наказват клиентите, без да се смущава работата на проститутките. За целта



няма да се гонят трафикантите, а ще се наказват техните клиенти,



т.е. бежанците, които им плащат. Всеки заловен незаконен мигрант ще бъде връщан в лагерите в Турция и ще бъде записван най-отзад на опашката от чакащи за легално разселване в ЕС. Така сирийците сами ще се убедят, че няма смисъл да харчат последните си пари за услуги на трафиканти, и престъпниците лека-полека ще умрат от глад или ще си сменят професията. Европейските лидери се очароваха и записаха в заключението си, че това е път към "разрушаване на модела на контрабандистите за извличане на печалби". И щедро обещаха "връщане на всички нови незаконни мигранти, преминаващи от Турция към гръцките острови, като разходите се поемат от ЕС".

Но това не е всичко. Анкара успя да пробута на Европейския съвет и любимата си тема за "зони за сигурност" в Сирия. В заключението на съвета бе записан ангажимент за подобряване на "хуманитарните условия в Сирия, което да даде възможност на местното население и на бежанците да живеят в по-безопасни зони". Не се казва как едни държави си представят да правят "по-безопасни зони" на територията на друга държава, без да я питат, но поне по европейска линия се развързват ръцете на Анкара да продължи да работи по темата, която впрочем никак не се одобрява от САЩ и Русия.

В готовността си



да плати на Турция данък "спокойствие"



(от бежански наплив) ЕС замете под килима дори Копенхагенските критерии, по които оценява всяка държава - кандидатка за членство. В декларацията след срещата се казва само в едно изречение, че "държавните и правителствените ръководители от ЕС обсъдиха с турския министър-председател и положението на медиите в Турция". И какво от това? Очакването, че следващо изречение ще изрази някаква оценка, не се оправдава. От обсъждането на трагичното положение на турските медии не следва нищо. Което означава, че президентът Реджеп Ердоган е оставен да прави каквото си пожелае с тъй свидната на Европа свобода на словото. Първият от Копенхагенските критерии за функционираща демокрация явно няма да се прилага спрямо Турция, щом е възможно при такива условия да се ускоряват преговорите с нея. Интересно как по-нататък Брюксел ще си позволява да критикува Полша, Унгария, България или дори Русия, която не е член на ЕС, че газят свободата на словото? Следващата стъпка е да се провъзгласи Турция за привилегирован член на ЕС, който сам ще решава кои европейски правила ще спазва.

За Европа е важно, че в резултат на всички тези компромиси ще може до края на годината да възстанови свободното движение в Шенгенското пространство без вътрешни граници. Щом Турция ще се грижи за спокойствието на ЕС като фактическа външна граница, шенгенците ще си отдъхнат. България обаче не е в Шенген и не бива да разчита Турция да й пази границата. Тя и досега отбелязва като национален празник отделянето си с граница от Турция и няма защо да го променя.