Добре че Леонардо ди Каприо взе заветния "Оскар" и пренасочи интереса от клипчетата на тема "Ваканция и СПА Експо 2016" към видеото от холивудската церемония. Така българските "Фейсбук" потребители най-сетне укротиха ядния си присмех при споделянето на избрани моменти от международната туристическа борса с участието на министър Николина Ангелкова: как наблюдава нестинарски танц върху фототапет или драматизация по посрещането на ослепените Самуилови войници на фона на винил с надпис "Траянови врата".

Едноименната местност е известна с най-голямата победа на българския цар над византийския противник и с прескъпото "облагородяване" на тамошната късно антична и средновековна крепост със съвременни тротоарни плочки. За общинарите от Костенец, подгряващи интереса на посетителите към основната си забележителност с разиграване на най-голямото Самуилово поражение, и двата факта изглеждат без особено значение. Но поне на официалната им страница не се натрапват снимки от изложението - може би защото от "Господари на ефира" направиха достатъчно за популяризирането им в комичен контекст.

Общинарите от Царево обаче са качили видеото с министър Ангелкова и ерзац нестинарите, които пристъпват по снимани въглени. Голяма работа, че социалните мрежи кипят от подигравки - да не би за пръв път да се маркира стар обред за нова употреба?



Още "Балкантурист" поднасяше танци ала нестинарки



с мешаната скара в ресторантите по морето.

И в по-нови времена "Булфото" показа как подпийнали туристи пробват притичване по въглени в пицария на плажа Бутамята, където и пиците, и ритуалите се рекламират като забъркани по "оригинална рецепта". Дори възмутените зрителски коментари за "разходките по пепел" след премиерата на представлението "Огън и магия" в Летния театър на Бургас, рекламирано като възраждане на "уникалната българска традиция ходене по жарава", няма да променят това.

Всичко изброено дотук щеше да е забавно, ако не се оформяше като тенденция в подхода към фолклора, историята и археологията, разбирани като полезна за местната икономика бутафория. Веднага се сещаме за още няколко крепости, превърнати в "модерни атракции" чрез надграждане за милиони с бетон (проект "Яйлата - антична врата на Добруджа") или с полимерни плочки (горкият Кракра Пернишки, сигурно се върти в гроба!) Сещаме се и за един кмет, който мобилизира за туристически цели куп динозаври, неандерталци и рицари в кошмарния си Музей на сътворението и за друг, който се хвали с намерените на общинска територия мощи и вампири.

Докато кметът на Ново село Тодор Атанасов привлича доброволен труд и маломерни частни дарения, колегата му от Созопол Панайот Рейзи разчита на програми и подкрепа от друг мащаб. Разбира се,



има разлики в степените на проявения лош вкус,



но общото между двамата е в ентусиазма, с който модифицират науката в развлечение. В подкрепа ще цитираме част от забележителното интервю, качено на сайта на община Созопол. На въпроса: "Господин Рейзи, с откриването на мощите на Св. Йоан Кръстител влязохте в сериозна конкуренция с Ватикана, а със Созополския вампир затъмнихте славата на Граф Дракула. Какво още могат да видят туристите в Созопол?", кметът гордо отговаря: "Созопол притежава мощи на Св. Йоан Кръстител, които бяха открити на остров Св. Иван, мощи на Св. Андрей Първозвани, съхранява парченце от Светия кръст, на който е разпънат Исус, миро от мощите на Св. Николай Чудотворец и неотдавна бяха открити при археологически разкопки в центъра на града и мощи на светеца, покровител на рибари и моряци. Толкова важни за християните реликви, събрани на едно място, наистина е уникално... А по отношение на открития скелет на вампир дори и за мен бе изненада огромният интерес към това археологическо откритие."

Какво да се прави, голяма част от туристите са като децата - и щом обичат страшни приказки, местните власти са готови да им ги разказват. Вярно е, че надпреварата в усвояването на пари по разни програми, свързани с културно-историческото наследство, насърчава повърхностния подход, но това остава на втори план. Кой се интересува от истинската история и археология или от автентичния вид на старините, след като легендите са по-атрактивни и позволяват пълна свобода на тълкуванията, включително във възстановките?



Ах, тези възстановки!



Неусетно от невинни игри в маскарадни костюми по случай поредната годишнина от Априлското въстание те се превърнаха в универсално средство, приложимо в разнообразни сфери - от туризма до политиката. Ефектното драматизиране около историята редовно се използва за привличане на вниманието и за създаването на нагласи, полезни за увеличаването на екскурзионния наплив или на изборната активност.

Може би е дошло време да се ревизират речниците. Там под думата "атракция" все още е записано следното старомодно определение: "ефектен номер, обикновено в циркова или шоупрограма, който привлича вниманието на публиката". Няма нито дума за официалното причисляване на културно-историческите паметници към тази категория. А ето какво пише в новия проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма: "...Параграф 89. Създава се нова глава петнадесета "а" "Национален регистър на туристическите атракции", воден и поддържан от Министерството на туризма. В него влизат "недвижимо и движимо културно историческо наследство; природни забележителности; нематериално наследство, свързано с обичаи, обреди, празненства, ритуали и други, които са носители на историческа памет, национална идентичност, имащи научна или културна стойност; обекти, създадени с развлекателна цел, предоставящи услуги с познавателна цел и/или предлагащи възможности за отдих и забавление".

От една страна, няма лошо, че според § 97, чл. 179 (1) кметовете на общините ще бъдат задължени да контролират опазването и поддържането на "туристическите атракции, собственост или предоставени за управление на общината". Но от друга страна, заявеното намерение да бъдат увеличени източниците на приходи в общините за "целево финансиране на програмите им за развитие на туризма"



ни карат лееекичко да се притесняваме



Как ли ще се развихри местната власт?

Още повече че промените в Закона за туризма ще повлекат и промени в Закона за закрила и развитие на културата - "с цел синхронизиране" се предвижда включване на министъра на туризма в управителния съвет на Национален фонд "Култура", както и "възможност средствата от този фонд да се разходват и за туристически атракции по смисъла на Закона за туризма". Ще почакаме и ще видим чии принципи ще надделеят при разпределението на парите за културно-историческите паметници при тази тяхна двойствената битност на обекти на науката и на атракциони. Дали междувременно и думи като "съхраняване", "реставриране", "проучване" няма да си променят смисъла?

При всички случаи е добре да се знае предварително: ефектните заместители не са печеливша политика. Не само защото фабрикуват псевдонаследство, но и защото не водят до очаквания бум на туризма - въпреки харчовете за реклама и нови стратегии. А за потвърждение на последното е достатъчен и един поглед към цифрите: приходите от международен туризъм по данни на БНБ за януари-ноември 2015 г. възлизат на 2 766.91 млн. евро, което е с 3.8% по-малко в сравнение със същия период на 2014-а. През това време разходите на българските граждани за пътувания зад граница са стигнали 941.34 млн. евро,или са се покачили с 11.3% спрямо 2014 година.