Може да си изпаднал в немилост бивш министър. Може да си президент, който няма шанс да бъде преизбран, или свален от власт премиер, нетърпелив да разкаже какво можеш да правиш и какво не, докато заемаш поста... Във Франция, ако искате да продължите напред в политиката, първо трябва да издадете книга.

Политическата кариера не може да се приеме на сериозно без една, а за предпочитане и няколко книги. Целта е да се покаже на избирателите истинският човек - образован и изтънчен ум, - който винаги се крие зад протоколни изказвания. Зад цялото политическо позьорство читателите със сигурност ще видят, че бие чувствителното сърце на автора.

Писането на книги от френските политици е



датираща от доста време традиция,



а сега предшества кандидатпрезидентската кампания за изборите, които трябва да се проведат през 2017 г. Тази стратегия е доказано печеливша, особено за издателския бизнес.

Най-новата книга, написана от френски политик, се превърна в сензация в страната. Книгата на бившия президент Никола Саркози, озаглавена "Франция за цял живот", беше публикувана в края на януари и бързо зае челно място в класациите на бестселърите.

В последните шест месеца всичките потенциални кандидати за президентската номинация на консерваторите през 2017 г. пуснаха свои книги и някои от тях се продават добре. Ален Жупе, бивш премиер и външен министър, написа две книги от лятото на 2014 г. насам. Той има намерение да пусне още две книги до края на годината. Франсоа Фийон, който беше премиер по времето на Саркози в периода между 2007 г. и 2012 г., също се отчете с книга в края на миналата година.

Преподавателят по история във Версайския университет Кристиян Делпорт смята, че има две причини, поради които френските политици искат да покажат литературните си умения. "Първата е, че френските политически лидери винаги са писали много - тази традиция може да се проследи от ХVIII и ХIХ век... Втората причина е, че френските политици никога не умират", казва Делпорт, който наскоро също написа книга, озаглавена "Изкуството да се завърнеш в политиката". Винаги настъпва момент, когато



държавниците изпитват потребност да преосмислят поведението си



или да разкрият как виждат бъдещето.

Написването на книга доближава политиците до модела на държавниците интелектуалци, който според много от тях ще им помогне да се издигнат в кариерата. Книгата е и възможност за пряк контакт с читателите/избирателите, чрез който авторът може да изрази съжаление за нещо, което е направил или пък не е направил; да обясни какво е тръгнало в неправилна посока и, разбира се, да обещае да се справи по-добре следващия път. Дори и книга, замислена като скучна политическа платформа ("нека да ви обясня подробно какво трябва да направим"), очевидно не може да бъде написана, без да се добави нещо лично от автора, както и неговите размисли. "Книгата винаги е имала силно символично значение във Франция", казва Бруно Кутрес, който е политолог в Института по политически науки в Париж. "В кариерата на един политик умението да мисли и анализира означава, че е сериозен човек."

Написването на книга е и възможност старите грешки да бъдат разгледани в нов контекст. "В стратегията за завръщането на политическата сцена целта е да се покаже, че авторът може да избяга от мисленето в краткосрочен план, налагало му ограничения в миналото", казва Кутрес. "Много често политик, изпаднал в немилост, свален от власт или оттеглил се след скандал,



поднася чрез книгата си извинения към обществото



- нямал "време", за да провери подчинените си или да се поинтересува от детайлите за възникнал проблем или ситуация".

"Книгата е обект на културата. Издаването й означава, че имаш идеи. Да имаш идея значи, че мислиш за проблемите. Това пък ти дава власт", обяснява Делпорт.

В зависимост от автора на книгата тя може да има различни цели. Най-често срещаните в момента във Франция - където политическият театър се играе в последните 20 години със същите артисти, но с разменени роли - са книгите, чиито основен лайтмотив е "Промених се".

Последната книга на Никола Саркози обаче не може напълно да бъде включена към този поджанр. В много интервюта той се противопоставя на твърденията, че не се извинява за направеното по време на президентския си мандат, но в по-голяма част от книгата бившият президент обяснява на читателите, че политическото му поражение го "е научило" на много неща. "Това ми даде много от човешка гледна точка", казва той.

Съперникът на Саркози за кандидатпрезидентската номинация на консерваторите Ален Жупе тази година не е писал книга, в която да обяснява, че се е променил. Вероятно това се дължи на факта, че той пусна подобно издание преди десетилетие - докато преподаваше в университета в Квебек и чакаше да изтече присъдата му за корупция, тъй като съдът му забрани да заема изборни длъжности за определен период от време. Сега Жупе е избрал друг вид литературен политически жанр: книга платформа, разделена на няколко части според засегнатите теми. Жупе публикува идеите си по образователни въпроси (миналата година) и за сигурността (тази година). Следват икономическите проблеми. Известен от доста време с арогантния си и технократски стил, той никога не пропуска възможност да каже на света, че прекарва времето си, като "слуша" проблемите на всички французи.

Когато книгите платформи са написани от политици, които вече са заемали доста високи позиции - бивши президенти или премиери, - те често влизат и в друга подкатегория - "извинение за това, което не съм направил". Томчето на бившия премиер Фийон е пълно с обяснения, че дълбоко в себе си той имал добри намерения, но Сакрози му въздействал негативно. Франсоа Фийон споделя с читателите - винаги е знаел, че "голяма част от френските проблеми имат просто решение", но Саркози не се е съгласявал с мнението му.

В определен момент от кариерата си френските политици трябва да напишат и книга, за да покажат на света другата си страна. Това може да бъде от биография на известна историческа личност до манифест, свързан с нова кауза.

Впечатляващи са темите, които политиците засягат в книгите си. Преди 20 години Саркози написа биографична книга за Жорж Мандел - френски политик с еврейски корени от времето на Втората световна война и лидер на Съпротивата. Миналата година Ален Жупе написа биография на Монтескьо - мислител от епохата на Просвещението и теоритик на идеята за разделението на властите, който е родом от Бордо - града, чийто кмет в момента е Жупе. Бившият социалистически културен министър Жак Ланг написа биография на ренесансовия крал Франсоа Първи; бившият консервативен образователен министър Франсоа Байру написа книга за Анри IV. Повечето от тези книги нямат голям успех сред критиката и читателите, но според Делпорт основната цел е чрез тях "политиците да напомнят за някаква връзка със значима личност и да се правят сравнения между тях".

Научният жанр не е толкова популярен сред политиците във времена, когато почти непрекъснато се появява по някоя криза. "Тази категория остана на заден план", казва Бруно Кутрес, тъй като



френските политици запазват литературните си амбиции



на по-прагматично ниво. "В контекста на икономическата криза и на общата липса на доверие в политиците те предпочитат да се придържат към темата "как да се справим с проблемите на Франция".

Настоящият френски държавен глава Франсоа Оланд в последната година отстъпва от политико-литературния фронт. Той никога не е бил привърженик на самостоятелното писане на книги. Повечето му книги от миналото, отдавна забравени, са в съавторство, обикновено с журналист, чиято задача е да задава въпроси. Оланд направи изключение за кандидатпрезидентската си кампания през 2012 г., като пусна "Да променим съдбата си", но тя не е основната причина за влизането му в Елисейския дворец. Използваният от Оланд модел на съавторство му позволява да избегне подозренията, витаещи около всичките книги на политици - наистина ли сами са ги написали.

Преди няколко години двама френски политици участваха в тв предаване, за да представят написаните от тях биографични книги на исторически личности. Оказа се, че нито един от тях не е прочел собствената си книга. След този куриоз политиците не спират да повтарят при представянето на книгите си "Сам съм я написал".