- Г-н Аврамов, новият курс в ЕС е безвъзмездното раздаване на пари по европрограмите да се замества все повече с "финансови инструменти". Защо се прави тази промяна?

- Финансовите инструменти значително ограничават възможността за отклоняване на евросредства, тъй като те следва да се върнат от ползвателя им, за разлика от безвъзмездното грантово финансиране, характерно досега. В България в периода 2007-2013 г. се натрупа известен опит с тях - имам предвид инициативите "Джереми" и "Джесика", които бяха част от програмите "Конкурентоспособност" и "Регионално развитие", и бяха относително успешни.

Равносметката по инициативата "Джереми" е противоречива. През 2012 г. от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) бяха одобрени пет фонда, от които Eleven и LAUNCHub бяха много успешни. Други два фонда обаче - "Аксес кепитъл" и "Мецанин фонд", не успяха да наберат необходимото съфинансиране от 30 млн. евро от банки или рискови фондове и така и не заработиха. Една от причините за неуспеха им бе, че България все още се смята за рискова страна - заради сложната геополитическа обстановка, заради лошата правораздавателна система у нас и икономическата несигурност, в т.ч. и в банковата ни сфера.

По "Джесика" се построиха доста полезни неща - спортни съоръжения, парк "Възраждане" в София, реконструираха се няколко пазара, вкл. Женския, и др. Но бяха финансирани и други обекти със спорна необходимост като магическия театър на Астор. Или втория стадион в Стара Загора - на футболен клуб "Верея". Да не говорим, че другият местен отбор - "Берое", се спонсорира от държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", а това се отразява на нашите сметки за ток. Странно е как не се намери правителство досега, което да спре това "кранче".

- Как ще се избегне финансирането на безсмислени проекти в новия програмен период?

- Със строг финансов контрол. В голяма степен по отношение на инициативите "Джесика" и "Джереми" управляващите органи към икономическото и регионалното министерство не упражняваха ефективен контрол. Финансовата инспекция и Сметната палата също. Сметната палата например е одитирала през 2014 г. програма "Конкурентоспособност", но в доклада й няма и ред за това за какво и как се харчат парите за финансови инструменти. Сякаш тях изобщо ги няма.

Фондове, подобни на "Джереми" и "Джесика", ще има и в настоящия програмен период. Те ще са повече и ще разполагат с двойно повече средства - общо за финансови инструменти са предвидени 707.2 млн. евро. Такива фондове ще има към програмата "Иновации и конкурентоспособност" - за банкови гаранции и рискови фондове са заделени общо 253 млн. евро. Има и една нова програма - "Инициатива за малки и средни предприятия", за която са заделени 102 млн. евро. Към програма "Околна среда" за финансови инструменти са предвидени 148.4 млн. евро. Социалното министерство ще разполага с ресурс от 20 млн. евро. Такива пари ще има и по програмата "Региони в растеж". Новите фондове обаче ще започнат да работят най-рано в края на 2016 г., което е сериозна загуба на време и "замразяване" на значителни финансови ресурси.

- А какво става с онзи мегафонд, Фонд на фондовете, който всъщност трябваше да е диспечер на европарите за т.нар. финансови инструменти?

- Той беше създаден през миналата година именно за да управлява фондовете към отделните програми и да разпределя ресурса за банкови гаранции. Назначаването на експерти в него е в ход и в момента. Но това трябваше да стане много по-рано - през есента на 2015 г. 7-8 месеца след учредяването му Фондът на фондовете още не е заработил.

- Значи се натрупват закъснения, както се случи и в предходния програмен период?

- Точно така. Мисля, че средствата от програмния период 2014-2020 г. ще започнат да се харчат ударно след 2017 г., а най-усилено към 2018 г. и дори в 2019 г. Това мащабно усвояване в последния момент е вече познато от изминалия програмен период. През 2015 г. в България наистина влязоха над пет милиарда лева наведнъж, тъй като се харчеше ресурс от двата програмни периода. Такава бляскава равносметка едва ли сме очаквали през 2007 г., когато България бе приета в ЕС. В резултат на това в края на декември ЕК в Брюксел ни възстанови над 1.5 млрд. лв. и бюджетът за 2015 г. не завърши с очаквания свръхдефицит от 3.3%, а с 2.4-2.5%.

Не е изключено след голямото харчене на евросредства през миналата година да последва известно "зацикляне" през тази година, което може да доведе до бюджетни рестрикции - предимно за капитално строителство. Дори това да не се случи, през 2016 г. ще се усвои ресурс най-вероятно наполовина, т.е. не повече от 2.5-3 млрд. лв., тъй като парите ще идват само от настоящия програмен период 2014-2020 г.

- А не Ви ли притеснява, че покрай всички фондове, които ще прилагат нови финансови инструменти, ще има и "бум" на нови чиновници?

- Практика за управление на парите за финансови инструменти чрез Фонд на фондовете към Министерството на финансите има и в други държави от ЕС. По-важното е защо се загуби толкова ценно време, защо още не са стартирали новите фондове и не е обявен конкурс за банки, които ще прилагат банкови гаранции. Тревожи ме и друго - дали ще се намерят достатъчно подготвени хора, които да управляват тези фондове. Подозирам, че може да се наложи да "внесем" по-подготвени експерти за фондмениджъри от други страни, които имат повече опит в рисковото финансиране.

- Не е ли по-лесно и по-икономично банките да одобряват проектите, които ще кандидатстват за еврофинансиране? За какво са всичките тези фондове?

- Да, проектите за грантово финансиране може да се разглеждат от банковите мениджъри. Това би спестило много време. В банките срокът за разглеждането на исканията за инвестиционни заеми обикновено е около месец. Иначе оценката често отнема три месеца, в най-добрия случай, а понякога 5-6 и дори повече месеци. Ако зависеше от мен, бих премахнал разглеждането на европроекти от министерствата, които са управляващи органи, т.е. от държавните чиновници. Но това означава министерствата и чиновниците да се лишат от властта да управляват огромни парични ресурси, а те трудно биха пуснали "кокала" на банкерите.

- И все пак, хората, които ще администрират тези фондове, ще "изяждат" част от европарите, предвидени за съответните финансови инструменти. Може би 5 или 10% от средствата ще са за издръжка на служителите?

- Разходите може да бъдат и 12-15%. Но в крайна сметка - останалите 85-90% от евросредствата ще се вложат в нещо смислено. Надявам се фирмите и общините да бъдат много активни и да кандидатстват за финансиране. Акцентирам на това, защото по плана "Юнкер" например от България досега няма нито един подаден инвестиционен проект. Други няколко държави от ЕС вече имат одобрени проекти за около 65.5 млрд. евро. Франция и Великобритания например вече получиха ресурс за изграждане на социални жилища и за саниране на стари блокове.

Българските предприемачи трябва да привикват да използват финансовите инструменти, тъй като занапред те ще преобладават. Тогава вероятно няма да има случаи като аферата за отклоняване на евросредства, както стана с аферата "Сапард", в която участваха наши и германски бизнесмени. Германските партньори вече "търкаха наровете" на затвора за по 3-4 г., а нашите "герои" - бяха оправдани след няколко годишно протакане на делата. Но какво да се прави - решенията на българския съд следва да се изпълняват - C'est la vie.