Обичайното поведение на политиците и министрите у нас е много да говорят и почти нищо да не правят. Има и такива, които мълчат и бездействат. Също и такива, които хем приказват, хем реформират. Само тихо работещи министри няма. Кой вариант е най-подходящ и приемлив е въпрос на личен вкус, макар че електоратът в България традиционно гласува доверие преимуществено на сладкодумните нищонеправци.

И кое е по-приемливо и по-безопасно - запазване на лошо статукво, от което се възползват олигарси, крадци и мошеници, или граничеща с патология хиперактивност, от която следват само хаос, трусове и почти несъвместими с реалността реформи?

Откакто е здравен министър, Петър Москов изговори тонове приказки, клетви, квалификации и лозунги. Голяма част от тях претвори и в нормативни актове и действия. Реалният резултат към момента е плачевен, и то при положение че огромната част от реформите му тепърва ще влизат в сила.

Едно от първите неща, които свърши този екип на МЗ, беше да промени наредбата за специализациите на лекарите и това беше единственото нещо, което успя да свърши като хората, защото има подобрение в безумния начин, по който младите лекари получават специалност. Всичко друго оттам нататък стига до съд или прокуратура - освен ако самият Москов не си го отложи сам. Хаосът тепърва предстои и предхождащите го събития



дават основание да се смята, че ще е епичен



Първото нещо, което Москов не успя да направи, бяха търговете за ваксини, за което обвини алчните фармацевтични компании, които му извивали ръцете. Съществува обаче и обратната гледна точка - търгът е така направен, че самите компании не могат да отговорят на условията му (в общи линии не можеш да искаш ваксини, които се произвеждат 9 месеца, да ти бъдат доставени утре, с огромен срок на годност, листовки на български и т.н.). Опитът на Москов да натрие носовете на алчните компании с доставки от Турция катастрофира грозно, стигна до прокуратурата и остави хиляди родители с подозрение, че децата им са имунизирани със съмнителен препарат.

В областта на лекарствата това не е единствената катастрофа. МЗ написа наредба, която да намали доплащането от страна на пациентите на частично поетите от здравната каса медикаменти. Това е т.нар. ценови коридор, при който НЗОК ще поема вече само лекарства, при които доплащането не е повече от 60% от цената на най-евтиния препарат в дадена група. Промяната би донесла голяма радост на пациентите, само че към настоящия момент влизането й в сила е отложено вече цели два пъти и сега се чака тя да е факт чак през септември. Причината е, че МЗ още не може да измисли начин, по който хем правилото да остане в сила, хем да не предизвика небивал хаос пред кабинетите на лекарите, тъй като то изисква смяна на терапии, които не са успели да се вместят в ценовия коридор - но кои лекарства са в него и кои не, ще е видно само за аптеките, но не и за личните лекари. Отлага се и изписването на 100% поетите от касата лекарства по международно непатентно име, а не по търговско - пак за септември. То най-малкото изисква промяна на рецептурни бланки, софтуер на лекари, аптеки и здравна каса, което е невъзможно да стане до 1 април, при това е и с неясна полза. Но явно



в МЗ първо се пишат наредби, а после се мисли



Като стана дума за софтуер - любопитно е как ще приключи напънът да се въведе пръстова идентификация за вход в болница и за получаване на лекарства. Там нещата за момента вървят почти по план и обявеното й от Москов влизане в сила засега закъснява само с около 6 месеца. Но пък изграждането и внедряването й тепърва предстоят.

Естествено, "венецът в академичната дейност" на Москов е реформата на болничната помощ. Като начало реалният старт на намислените от Москов и приети от парламента нови правила беше отложен от 1 януари за 1 април. След поредната катастрофа - решението на Конституционния съд, че текстът, с който пакетът на здравната каса се разделя на основен и допълнителен, противоречи на конституцията - стартът със сигурност ще се отложи още. При това КС няма проблем със самото разделяне на пакета, а с това, че в закона няма критерии, по които това да стане. Тоест всички важни решения за това кои болести да се финансират и кои не, за кои да се чака и колко и за кои не са оставени на наредба на здравното министерство. Което, като се има предвид то какви наредби пише, може да е фатално за гражданите. Следва обаче да се отбележи, че тук отговорността за калпавия закон не носи единствено Москов като вносител, а всички депутати, които са го гласували начело с ГЕРБ, които



приемат чинно всяко хрумване на любимеца на Борисов



Сред решението на КС не е ясно по какъв пакет работят в момента болници и лекари и законно ли е изобщо НЗОК да им плаща отчетената дейност. Не е ясно и по какъв пакет ще работят тепърва, нито откога. Хаос на квадрат.

А най-хубавото може би тепърва предстои. Конституционният съд е сезиран и за здравната карта, която също трябваше да е факт от 1 април. Дори и КС да не намери нищо противоконституционно в текстовете, според които НЗОК може да избира с кои болници да работи, а на места нови лечебни заведения да нямат право на финансиране от касата, самата карта още не е приета, а договорите, които се сключват с болниците, трябва да се базират на нея. Здравната карта е и във Върховния административен съд заради съмнения, че редът, по който е направена, противоречи на Закона за нормативните актове.

Въпросът дори не е за крайно съмнителните ползи от съществото на планираните от Москов реформи, а за това, че някой най-накрая трябва да му обясни, че опитите да се претворят лозунги в законови норми е чисто безумие. И то трябва да спре.