През изминалите няколко дни по неизвестни причини, но по едно и също време, бяха публикувани резултати от три социологически изследвания, проведени на терен в периода от 29 януари до края на февруари 2016 г. Данните на агенцията Gallup International, които са валидни към началото на февруари, се появиха едновременно в публичното пространство с изследване на Екзакта рисърч груп, насочено към отношението към корупцията (проведено в средата на февруари), и регулярното изследване на Alpha Research, актуално към края на февруари 2016 г.

Както посочват изследователите от Екзакта и Alpha, въпросите за корупцията и състоянието на съдебната власт ще определят общата рамка на политически нагласи, в която ще се реализират партийните стратегии. Малко повече от седем месеца преди президентските избори резултатите очертават изходното състояние на политическия процес, който ще се променя в хода на кампанията.

Преди всичко



нарастват критичните оценки към управлението,



без това да се отразява съществено върху подкрепата на партиите от управляващото мнозинство. Нещо повече - увеличаването на дела на онези, които изразяват негативна оценка към отделни министри или политики на правителството, не се отразява върху подкрепата за опозиционните политически партии.

Подкрепата за ГЕРБ като доминираща в управляващата коалиция партия остава стабилна. Тя увеличава ролята си в определянето на общата политика през всяко разколебаване или загуба на инициатива сред нейните партньори. ГЕРБ поема все по-съществена отговорност както по отношение на удовлетворяването на амбициите на своите партньори, така и при неутрализирането на политическото противопоставяне. Въпреки това или именно по този начин ГЕРБ запазва устойчивата подкрепа на своите избиратели.

Налице е промяна в подкрепата за ДПС. Ако данните на Gallup потвърждават досегашната подкрепа за движението в рамките на около 7%, то в данните на Alpha Research тя е чувствително по-ниска - 4.9%. Въпреки очевидните аргументи за подобна разлика има основания да се твърди, че е налице хипотеза, която трябва да бъде проверена през следващите месеци.

Въпросът не е в това, че според данните на Alpha ДПС вече е четвърта политическа сила след Реформаторския блок. Ако регистрираната разлика отразява реален спад на подкрепата за ДПС, то единственото обяснение на този процес би могло да бъде свързано с развитието на проекта ДОСТ. В навечерието на висшия форум на движението, който трябва да избере нов председател, подобна тенденция може да има съществено значение за перспективите на ДПС.

Резултатите от проведените изследвания отразяват



динамичната промяна в Реформаторския блок



След решението на ДСБ да заеме ролята на вътрешна опозиция в рамките на РБ и предстоящите промени в устава на партията налице са възможности за преразпределение на политическото доверие както в рамките на РБ, така и спрямо други партии, подкрепящи управляващото мнозинство.

При запазване на общото равнище на подкрепа за Патриотичния фронт избирателите на ВМРО и НФСБ остават лоялни по-скоро към собствените си представители. Колебанията и взаимното дистанциране в отношенията между двете партии като че ли са успокоени, но изглежда, че са възможни размествания, които ще придобият своя окончателен вид в навечерието на президентските избори или веднага след това. През следващите месеци различията между двете партии ще придобиват все по-видими очертания, като водеща роля в този процес има ВМРО.

Независимо от тактиката си на ултиматуми и предоговаряне на позиции АБВ не успява да преодолее риска от загуба на представителство в следващия състав на парламента. Партията не увеличава своята разпознаваемост сред избирателите с леви политически предпочитания заради участието си в управляващото мнозинство и правителството. В същото време АБВ не формира свой електорален потенциал извън периферията от избиратели на БСП.

Запазването на пропорцията 2:1 между подкрепата за ГЕРБ и БСП Лява България изглежда неопровержима оценка за новия политически курс на ръководството на БСП. Предстоящият партиен форум не би могъл да доведе до съществена промяна в тази тенденция. Ако бъде запазен сегашният ляв курс, подкрепата за социалистите ще продължи да се свива, докато трайно се установи в рамките на до 10%. Ако бъде направена значима промяна, тя не би могла да доведе до бързо разширяване на електоралната подкрепа за БСП преди президентските избори.

Подкрепата за "Атака" се стабилизира в рамките на 2%, но това няма определящо значение за електоралните й резултати на парламентарни избори.

Процесът на вътрешна фрагментация и препозициониране на политическите групи в рамките на БДЦ не е приключил и регистрираните в момента равнища на подкрепа няма да се запазят.

Основните линии на политическа конкуренция



ще определят развитието на политическите нагласи



през следващите месеци. Ясно изявената проруска позиция на БСП, АБВ и "Атака" не води до увеличаване на електоралната подкрепа за тези партии. Резултатите от последните избори за Европейски парламент, Народно събрание и местни избори доказват убедително това. В същото време от конкуренцията между "Атака" и ПФ, както и отчасти на БСП на терена на националистическия вот поне засега изглежда, че печелят по-скоро партиите от фронта.

Зараждащата се конкуренция между ДПС и ДОСТ няма да се развие по сценария на досегашните опити за разколебаване на подкрепата за движението. Въпросът за отношението спрямо Турция ще продължи да има значение при разграничението между двете формации, но истинският терен на тяхното противопоставяне поне засега изглежда свързан с електоралната подкрепа в малките населени места. Условията, в които се реализираха предишните опити за преодоляване на монопола на ДПС, не могат да бъдат сравнявани със сегашното развитие на политическите нагласи. Подобно на БСП, ДПС също трайно губи възможностите си за удържане на досегашното си влияние върху политическия живот.

Вътрешното напрежение в проекта "Реформаторски блок" ще продължи да



се развива отвъд традиционното деление



в дясното политическо пространство, което дълго време бе определяно чрез фигурите на СДС и ДСБ. Определящо значение за тези процеси отново ще има въпросът за властта. Фактът, че ГЕРБ във все по-голяма степен заема ролята на народна партия, отслабва позициите на политиката, олицетворявана от СДС. В същото време промените в ДСБ биха могли да доведат до трайно дистанциране спрямо коалицията РБ, а с това и до ново преразпределение на подкрепата за блока.

В навечерието на президентските избори ще бъдем свидетели на нова вълна от политически проекти, които ще търсят възможност за позициониране в политическото пространство. Ако в данните на Gallup традиционно около 2% от анкетираните посочват друга политическа партия, то при данните на Alpha този дял е около 6.7%. Движение 21 изглежда като един от политическите проекти, които ще постигнат конкретни резултати от продължителната си подготовка. Останалите политически проекти ще продължат да търсят място сред негласуващите, но преди всичко - сред разколебаните бивши избиратели на парламентарно представените партии. Фрагментираната политическа среда не предполага появата на крупен нов субект, а по-скоро на поне десетина нови формации, които ще тестват свои кандидати и ще се опитат да се възползват от задълбочаващата се загуба на ориентири сред политическите предпочитания на българските граждани.