Домъчня ми за генералния директор на БНР Радослав Янкулов. Миналия четвъртък той изплака болката си в Народното събрание, където пред две парламентарни комисии и стотина представители на медии и сродни структури разобличи СЕМ, че "пропусна да се впечатли от досадното вече повторение на едни и същи две песни". Вероятно се е надявал надзорникът да ги спре, но той не бил на равнището на очакванията му.

Слушателите сигурно вече са научили наизуст "Лет ит би" на "Битълс" и "Вдигни очи" на Валди Тотев. Двете песни се използват от години като запазена марка на журналистите в националното радио, когато протестират срещу своите началници, и затова имат свойството да изнервят само тях, но не и аудиторията. Сега се очертава перспектива "досадните" песни да преминат и в ефира на телевизията, защото властта е замислила да слее БНР и БНТ, без да казва на журналистите защо е необходимо и какви ще бъдат последиците. В тъмни ъгли депутати и медийни консултанти са съчинили закон, който да постави



под пълна държавна регулация всички медии,



но истината се разкрива пред обществото на малки порции, за да бъде преглътната по-лесно. Осветяването започна с дискусия "Ролята и мястото на регулаторните органи и обществените медии и възможността за промяна на тяхната дейност в обществен интерес", която мина под формата на съвместно заседание на парламентарните комисии по медиите и културата и по транспорта. Председателката на комисията по култура и медии Полина Карастоянова от Патриотичния фронт обяви, че още тази седмица ще сформира работна група, която да съчини текста. Само че някои от съчинителите нямаха търпение и издадоха четата още в увертюрата. Собственичката на "Медийна група България", която притежава вестниците "24 часа", "168 часа" и "България днес", Венелина Гочева каза, че работната група се е събирала неведнъж, а бившият депутат от БСП Мартин Захариев (сега сътрудник на медийната комисия) разкри и темите, "които витаят в пространството" - обединяване на БНТ и БНР в "медиен холдинг", сливане на СЕМ и КРС (Комисията за регулиране на съобщенията) и разширяване на регулацията от радиото и телевизията върху всички интернет издания, защото и те са електронни. Трети източник от списъка на лицата, които по сценарий получиха право да се изкажат на дискусията, но пожела анонимност пред УС на СБЖ, заяви, че



"законът вече е готов".



Сменящите се власти, каквито и да са партийните им цветове, от дълго кроят планове как да вмъкнат под държавен контрол и медиите, които по принцип не се лицензират - вестници, списания и интернет издания. Кройката им се оказваше все крива, но изглежда този път са решили, че са взели мярката на всички медии. Под предлог че ще ремонтират Закона за радио и телевизия, защото бил от 15 години и вече бил остарял, а освен това имал много поправки, щели да приемат нов Закон за медиите. Уж ще сливат БНР и БНТ под една шапка, но целта е да наденат шапка и на онези, които няма защо да бъдат обект на държавна регулация. По принцип радиото и телевизията се лицензират и регулират в цял свят, защото се разпространяват ефирно, а ефирът е ограничен ресурс и трябва да се разпределя централизирано. В ерата на цифровата, сателитната и кабелната телевизия това техническо ограничение до голяма степен е отпаднало, но традицията на лицензиране се запазва. Нищо обаче не налага да се лицензират вестници и интернет издания, освен ако държавата не иска ясно да заяви, че има амбицията да ги контролира.

Хитрината, която се използва в момента, е, че всички медии са електронни, защото и вестниците имат онлайн издания. На практика в интернет медиите си приличат, защото се превръщат в мултимедии, като ползват техническите предимства и на вестници (писан текст), и на радио (озвучаване), и на телевизия (визуализация). Освен това всички имат предимствата на мрежовите връзки, които придават трето измерение на тяхната продукция чрез хиперлинкове в интернет. Когато полето на закона се разшири върху електронните медии, това означава, че ще важи както за радиото и телевизията, така и за всичко друго в медийния сектор.

Председателят на СЕМ в оставка Георги Лозанов, който не крие, че е един от конструкторите на нов закон, каза вчера пред БНТ, че категориите "радио" и "телевизия" вече не са актуални от гледна точка на регулацията, и трябва да се мисли



как и онлайн базираните медии да влязат в регулация



За да прикрие неудобството от тази претенция, уточни, че "става дума само за онлайн медиите, а не за интернет или "Фейсбук" - сякаш онлайн медиите са извън интернет. Интересно как ентусиастите на свръхрегулацията си представят контрола над всички издания в интернет? СЕМ и сега се оплаква, че има недостатъчни ресурси да следи радио- и телевизионните предавания. А председателят му театрално подаде оставка, уж възмутен от словото на омразата в една медия, на която нямал власт да откаже регистрация за телевизионно разпространение. Смята ли, че ако под шапката му бе вкарана същата медия само със сайта си, щеше да я научи на благоприличен език? За свръхрегулацията ще е необходим някой СуперГого, но въпреки многото желаещи да се отъркат о властта, едва ли



ще се намери Главен Цензор със способности като сторъкия Шива.



По-логично е амбициите на властта да са фокусирани в по-тесен сектор, който обаче й създава най-много неприятности. През последните 10 години тя успя да вкара 90% от нерегулираните национални медии в медиен монопол, който финансира задкулисно или публично с държавни и европейски средства. Той произвежда всевъзможен инфобоклук, предназначен за оглупяване на потребителите, за да се дезориентират откъде им идват бедите. Останали са няколко издания, които въпреки властовия натиск от всички страни и усилията за финансовото им изтощаване, продължават да вършат работата си като защитници на основното човешко право на информация. Медийният монопол опита да ги задуши чрез системата на разпространение, която контролира. Но тъй като хартиените издания имат все по-малко търсене, а читателите се концентрират в интернет, номерът не мина. Сега целта е да се завладее интернет пространството, за да няма мърдане. Медийният империализъм има амбицията да премине към медиен тоталитаризъм. Сливането между олигархия и държава ще бъде пълно.

Дискусията в Народното събрание толкова се увлече по блянове за регулация, че



съвсем забрави думата "саморегулация",



докато не бе произнесена от представител на СБЖ. През 2004 г. държавата се обяви за гарант на саморегулацията, когато над 200 медийни шефове подписаха Етичния кодекс на българските медии в присъствието на президента, премиера и председателя на парламента. Народното събрание дори стана депозитар (пазител) на кодекса, а с една от поправките на Закона за радиото и телевизията го инкорпорира в неговия чл. 76, с което му придаде юридическа сила поне по отношение на радиото и телевизията. Тогава България бе на 36-о място по свобода на словото според класацията на "Репортери без граници" и се нареждаше далеч преди Румъния, поставена на 70-о място. През 2006 г., когато започна подготовката за изграждане на медийния монопол, България бе подобрила образа си още повече и заемаше 35-о място заедно с Австрия и Франция. После настъпи срив, обратно пропорционален на растежа на монопола, за да стигне до 106-о място през миналата година. За сравнение Румъния е на 58-о място. Медийният монопол обяви, че за него не важи общият Етичен кодекс на българските медии, и си написа свой, колкото да излезе от контрол на другите журналисти, но да си запази достъпа до европейски фондове, разпределяни му през министерства и други ведомства за "комуникационни кампании".

Ако България наистина се осмели да приеме тоталитарен медиен закон, ще се устреми към Северна Корея и Еритрея, с които завършва световната класация по свобода на словото. Тогава критиките в ЕС срещу Унгария и Полша заради натиска им върху медиите ще звучат като похвали в сравнение с гнева, който ще се надигне срещу нея.

_________

* Председател на Комисията по професионални стандарти към Управителния съвет на Съюза на българските журналисти