Всички палаткаджии, които познавам, са потискащо акуратни хора. Аз не съм такъв - не съм палаткаджия тоест. (За акуратността си не ща да се разпростирам, без това е често обсъждана вкъщи.) По-долу ще допълня някои неща по тези си наблюдения, но сега искам да кажа, че готвените промени в Закона за туризма, който така възбуди къмпингарите, не са само от грижа за екокомфорта ни. Един от мотивите за предвижданите солени глоби в проектозакона спрямо тези, които са си позволили да вдигнат палатка в "непредназначено за това място", е, че "увреждат природата". Други възможни мотиви, за които не пише, а само съм чувал или се досещам, са: 1) Така е по целия цивилизован свят. 2) Ще се избегне хаотичното брожение - дори на съмнителни елементи, из разни пущинаци. Я да си представим, че бандити или нелегални имигранти си живеят в палатки, където щат и творят безобразия наоколо под алибито, че са туристи... 3) Ще накарат тоя хитроумен и стиснат палаткаджийски народ, от който туристическият бизнес у нас не вижда почти никаква печалба, да се бърка повече - я за място в къмпинга, я за оборот на лавките и ресторантчето наблизо, я направо ще го принудят да зареже кемперите и брезентите, па да иде да пълни хотелите и да си плаща като поп; за какво теглихме кредити да ги строим тия бетони, а...

Третото, не ще и дума, е могъщ законотворчески фактор. Всички се досещат за него, дори най-наивните. Изглежда като основен, бих казал единствен действителен мотив. Аз обаче мисля, че няма да стане тази работа. Палаткаджиите са особено племе, както казах по-горе. Те са като индианци, които гониш от горите им към все по-тесни и все по-тясна камениста пустош. Накрая ще им писне и ще направят гора там, където е Народното събрание.



Може от пънове, но пак на лес ще мирише



Ще кажете - ти откъде знаеш, като не си палаткаджия? Знам - от опит. Първата си палатка заедно със съученици в последните години на гимназията опитахме да опънем някъде към Златни пясъци - вечерта, под напоителен студен дъждец. Бяхме тръгнали да се еманципираме от родителския надзор, да пием и пушим на воля и да търсим приключения с противоположния пол. Които, както тогава мислехме - приключенията де, - само като надушат ученици в гората, тутакси се слитат към палатката им като мухи около счупен буркан мед... Палатката беше за четирима, ние бяхме пет-шест непохватни юноши, освен това всеки бе зареден с бутилка и романтични, а не практически съображения. Както казах, вече се стъмваше, заваля студен дъждец. Не е нужно да ви описвам какво правихме от 9 вечерта до рано след полунощ в горичката над Златни; но не беше красиво. Имаше първо смях и ритници по инвентара, после псувни и пъшкане, после униние, по едно време почти се стигна до бой. Нещо скъсахме, друго загубихме, окаляни като прасета, към 3 след полунощ, с раници и остатъци от палатката събудихме охраната на едни бунгала наблизо и позорно платихме за едно.

Нека кажа и това, че съм виждал истински палаткаджии в действие - и на морето, и особено по рибарски излети. Изумявал съм се и съм се изпълвал с комплекси, докато наблюдавам аптекарските им манипулации и почти любовната отдаденост на това временно строителство. Оформянето на площадката, подравняването, улейчетата за оттичане на водата, колчетата и канчетата, импровизираните столчета и дори телевизорчето с акумулатор, което един въдичар бе взел, за да не изпуснем мача, ме очароваха и замисляха за неудържимия нагон на човешкия род към облагородяване на обиталища и несекващ достъп до повече кефове. Освен това - поне тези, които съм виждал - са екодоктринери по ген, бих казал. Внимаваха за всяко боклуче, за всяка капачка и всяка спонтанност - не дай боже да те видят да целиш с празна стъклена бутилка близката върба: предстои трибунал и кол на позора! А когато прибираха палатката, то сякаш пъхаха образци на флората в тетрадка за хербарий - това тук, сгънато на четири, онова там, ама не така, а изтупано, изпрано, изсушено и навито на роло, онова в тази кутийка, а боклука... о, боклука в торби в багажника и 100 километра по-нататък - в кофите.

Някой ще възрази - има и други,



те цапат, секат, рушат, крадат...



Сигурно. Аз не съм виждал такива палаткаджии, но не съм всевиждащ. Какво пречи обаче на горските, на полицията, на общинските власти да хвърлят по едно око там, където някой е решил да си устрои див пикник под тентата? То и сега има закон срещу увреждане на природата. Хайде да вземем да го спазваме първо, а после да правим нови. И сега има закон срещу бракониерството, но бракониери не липсват; като рибар мога да ви кажа - дори ми се виждат повече. Има и закон срещу нерегламентираното застрояване, но той помогна ли срещу прогимназиите из крехките курортни местенца на родината?

Общата тенденция на този етап на цивилизацията ни всичко да се записва, снима, регламентира и съответно разрешава у нас върви по-бавно, за сметка на това не изостава тенденцията всичко това да се плаща предварително. И при палатките е така. Това законодателно колче на г-жа Ангелкова обаче тук ще удари на камък, струва ми се.