Германските избиратели, които отидоха за пръв път пред урните след решението на канцлера от миналата есен да отвори границите си за бежанците, нанесоха съкрушителна загуба на нейните християндемократи в две западногермански провинции. Регионалните избори в неделя в 3 от 16-те провинции се възприемат като барометър за общественото мнение по отношение на бежанската политика на Ангела Меркел. Нейните консерватори бяха готови за тест, но до последно вярваха на сондажите, които сочеха продължаваща силна подкрепа за канцлера въпреки всеобщото неудовлетворение от високия брой бежанци.

Те се оказаха неподготвени за резултата, който може да бъде определен като историческа загуба. ХДС се надяваше да управлява в двете германски провинции, но вместо това регистрира най-ниските си резултати в Баден-Вюртемберг и Райнланд-Пфалц. И макар че ХДС успя да задържи само Саксония-Анхалт на изток, тя претърпя и там загуби, съизмерими с тези от последните избори преди 5 г.

Съюзниците на канцлера твърдят, че решението на двамата местни кандидати да се дистанцират от бежанската политика на Меркел е допринесло за загубата им и за обвиненията в нелоялност. Все пак обаче бежанската стратегия бе решаващ фактор за изборната загуба на ХДС. Нито една партия не понесе толкова загуби, колкото ХДС, при все че подкрепата за всички партии спада.

Големият победител без съмнение е крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ). Партията проведе ксенофобска кампания, която се осланяше на страховете на избирателите от бежанците. Партията взе и близо четвърт от гласовете в Саксония-Анхалт, където стана втора сила. Тя за пръв път участва на избори и спечели повече от 10 на сто от гласовете в другите две провинции, което е сигнал за широка регионална опозиция срещу политиката на Меркел с имигрантите.

Всички други традиционни вече партии понесоха удари поне в една от провинциите. Зелените например печелят в Баден-Вюртемберг, но се сринаха в Райнланд-Пфалц. Социалдемократите удържаха Райнланд-Пфалц, но регистрираха рекордно ниска подкрепа в другите две провинции.

Нито една партия обаче не бе поразена така силно, както ХДС. Резултатите от вота в неделя ще имат дълбоки политически последици за канцлера и в Германия, и в Европа.

От тези избори може да се изведат 5 поуки.



Центърът на властта в Европа се измести отвъд Босфора





Неделната загуба поставя Меркел и други европейски лидери в още по-голяма зависимост от милостта на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Европейските лидери трябва да се срещат с Турция отново тази седмица за сделката с бежанците, която от гледна точка на Берлин е последна надежда за канцлера Меркел да сложи кризата под контрол, преди да се появят нови разделения в Европа. ЕС не може да си позволи сделката с Турция да се провали, при положение че хиляди бежанци стоят на гръцко-македонската граница и още много други са се запътили нататък.

Анкара знае, че Меркел е отчаяна и вече иска висока цена, за да поеме проблема от европейските ръце - ускоряване на преговорите за членство в ЕС, либерализиране на визовия режим за турски граждани и още милиарди евро помощ. Меркел ухажва турците от месеци с аргумента, че Турция е ключът към всички възможни реалистични решения на кризата. Може да се очаква, че Ердоган, който е наясно, че Меркел е изолирана в Европа и губи влияние и у дома, ще се опита да експлоатира слабостта й, за да постигне добра сделка за Анкара.



Гостоприемството към бежанците умря



Досега Меркел успяваше да прокара промените в бежанската си политика. Тя пренебрегваше натиска от сестринската партия ХСС за налагане на стриктен граничен контрол или за обявяване на таван за приема на бежанци в Германия. Екзитполовете от изборите в неделя показаха без съмнение, че бежанската криза е водеща тема в умовете на избирателите и че мнозина не харесват статуквото.

През следващите дни Меркел ще получи нови призиви от собствената си партия за втвърдяване на позициите. Ако сделката с Турция не доведе до бързо облекчаване на ситуацията, Меркел вероятно няма да има друг избор, освен да им се поддаде. Правителството й вече прокара ново законодателство с цел предотвратяване на измамите с правилата за бежанци. Но хардлайнерите в партията й искат здрава ръка. И този път събеседниците й няма да приемат отговор "не".



"Нека битката за стола на Меркел започне сега"



Допреди бежанската криза германската лидерка изглеждаше непобедима. Неуспехът й да договори решение на кризата на европейски ниво остави Германия на практика сама пред проблема и това разклати позициите й. Рейтингът й продължава да е над 50 на сто, но вече се колебае. Присъдата от вота в неделя бе ясно предупреждение от страна на избирателите, че германците губят търпение от действията на канцлера в бежанската криза. А Меркел с право отбелязва, че множеството предизвикателства пред Германия няма да се решат набързо.

Изборната загуба обаче променя динамиката. За пръв път критиците на Меркел в партията могат да изтъкнат лошите изборни резултати, когато критикуват политиката й. И ако германците са разделени на два лагера - на подкрепящите и на противопоставящите се на курса на канцлера по отношение на бежанците, мнозина нейни съпартийци са във втория лагер. При положение че в партията има разделение и само въпрос на време е да се появи претендент за поста й. Малко вероятно е тя да бъде отстранена като канцлер до следващите редовни общи избори през есента на 2017 г. Но ако Меркел скоро не обърне нещата в своя полза, тя може да реши или да бъде принудена да се откаже да се кандидатира отново.





Германия завива надясно като останалите страни в Европа





Години наред Германия изглеждаше като остров в Европа - бе единствената от големите страни без силно крайнодясно популистко движение. Политолози и коментатори дискутираха доколко тази аномалия се дължи на историческите травми. Оказва се, че тези избиратели са си били налице, просто не са гласували. И в трите провинции, където се проведоха изборите в неделя, основен източник на подкрепата за АзГ е от избиратели, които не са гласували на последните избори. Тя привлече и стотици хиляди избиратели от традиционните партии, особено от ХДС. Силните резултати на АзГ отразява дълбокото недоволство в много райони на Германия от политическото статукво.

Крайнодясната партия успя да привлече между 12,5 и 24 на сто от гласовете и това е поразително. Резултатът изглежда е знак, че АзГ, която еволюира от антиевропейско движение в крайнодясна популистка партия, типична за останалите европейски страни, ще продължава да е фактор. ХДС и по-десният й партньор ХСС вероятно ще се опитат да си върнат подкрепата, която загубиха, от по-десните си избиратели. Но засега опитите им явно удрят на камък, защото избирателите предпочитат оригинала.



Зеленото е новото черно



Победата на зеления Винфрид Кречман, и досега премиер на Баден-Вюртемберг, може да има по-широки последици за германския политически пейзаж. Резултатът му е най-добрият в историята за зелените на провинциални избори. Още по-шокиращо е, че той бе постигнат в Баден-Вюртемберг, който бе бастион на ХДС десетилетия и която едва ли може да се нарече много екоориентирана провинция.

Консервативният регион е сърцето на германската индустрия. Там са централите на "Мерцедес" и "Порше", както и множество малки и средни предприятия, които са гръбнакът на германската икономика. Фактът, че провинцията гласува в зелено, показва колко умерени са станали някои от водещите фигури в партията с напредване на възрастта. При Кречман, прагматичен белокос политик с патриархална осанка, зелените в Баден-Вюртемберг загубиха хипарския си имидж.

Макар повече избиратели да казват, че са гласували за Кречман - чийто личен рейтинг е над 80 на сто, а не за партията му, успехът открива пътя на зелените към властта. Умерените послания на Кречман не се споделят от много от зелените, включително и от част от ръководството на партията в Берлин.

Поразителното в победата на Кречман е, че голяма част от подкрепата за него идва от избиратели, подкрепяли преди ХДС. Победата му сочи, че водена от зелените коалиция с християндемократите, които в германския политически спектър се отбелязват в черно заради близостта на ХДС с католическата църква, е вероятен краен резултат. Не за пръв път двете страни биха направили коалиция, но това би била първата коалиция, водена от зелените. Някои са на мнение, че черно-зелено федерално правителство е една от възможностите след следващите общи избори.