5 октомври 2004 г. - момчета от един от последните набори, подлежащи на задължителна казарма, се уволняват от служба с радостни викове. МО вече няма пари да издържа новобранци, но пак опипва почвата. |
Около Софийския университет, Борисовата градина и езерото "Ариана" гъмжи от млади хора. Някои са резервирани, други се притесняват "да се изкажат неподготвени", а има и такива, които се измъкват: "Не знам, трябва да помисля". Весела компания студенти е отзивчива и кратките въпроси отварят цяла дискусия. Момичетата се оказват малко по-заинтересовани. Една от тях дори заявява, че
не се нуждае от подготовка - баща й е военен
и тя би могла "да научи всичко нужно за около 3 часа вкъщи". Друга със смях казва, че обмисля доброволното си участие в армията. Момчетата не приемат думите им сериозно. Всички са на мнение, че казармата учи на ред и дисциплина и че родината трябва да се защитава. Те самите обаче в течение на разговора стигат до идеята, че е добре войници да се набират доброволно, а не задължително.
Повечето младежи вече са обсъждали въпроса и смятат, че предложението за водене на военен отчет е смешно. "Не може изведнъж да пратиш някого на война. Не можеш да изкараш човека от всекидневния живот и да го пуснеш на фронта. Нужно е обучение, но то трябва да е ефективно." А от това, което са чували от родителите си, за себе си заключават, че точно преди въвеждането на професионална армия казармата е била формална. Поколението на 20-годишните обаче има изисквания към евентуално бъдещо военно обучение - да не им е в тежест, да не е "заточение", да няма тормоз, да не ти губи времето, да "учи на мъжество", да има ред и дисциплина.
Повечето младежи са чували истории за издевателства над новобранци, но пострадалите явно са били "по-слабохарактерни" - "в такива ситуации се вижда кой е годен и кой не е". Дори и тези, които не са слушали "страшни истории" за малтретирани и тормозени войници, шокират с отговора си: "Не съм чувал, но това се предполага". Един обаче е категоричен: "Това е абсолютен мит; няма такова нещо". И обяснява, че има познати военни, които напълно отричат "слуховете".
Всъщност преди дни МО оповести статистика:
41 момчета са станали инвалиди на финала на наборната военна служба
Те са от набори 1982, 1983, 1984, 1985, 1986 и 1987, като сред последния набор има най-много пострадали - 12. За сравнение, след преминаването към професионална армия инцидентите бяха сведени до минимум и няма данни за пострадал войник. И още едно шокиращо число - за 60 години в редиците на Българската армия са пострадали 5217 мъже. Толкова за "слуховете".
Хората, преминали през това изпитание, хвърлят малко повече светлина по въпроса дали казармата е бреме. Пазач на паркинг първоначално отказва коментар, но след това плахо подвиква: "Да, казарма трябва да има". Спомня си, че това е бил един от "най-хубавите му периоди". И да, чувал е за тормоз, но никога не е бил свидетел, нито пък познава някой потърпевш. "Ние бяхме малка група - 5-6 човека, нямаше как да се случи." Доста по-възрастен господин споделя, че също е от късметлиите, които са преминали обучението си без "злополуки", но все пак тормоз е имало.
Намират се и бивши войници, които с усмивка споделят, че казармата е била "едно добро място", но да, имало е и такива, за които обучението се е превърнало в ад: "Имаше тормоз над по-слабите", "Те си ги надушваха", "Правеха ги на маймуни". Не отричат, че е имало и смъртни случаи. Единици са тези, които са били свидетели на гавра. Все пак смятат, че ако казармата се върне, трябва да има контрол и да не се допускат извращения.
Бивш полковник не се страхува да признае, че такива неща са ставали, но то е било заради разделението "на старши и младши". Според него обаче това няма да го има, ако казармата се върне днес. "Казарма трябва да има, да е по-краткосрочна - до 6 месеца. Да има по-добри условия и обучение с техниката. Младежите грешно разбират казармата". И
сравнява казармените злополуки едно време с днешните мелета в дискотеките
"Но днес това няма как да го има".
По въпроса дали казармата трябва да е задължителна или доброволна мненията варират. "В България цари анархия и момчетата трябва да минат през казармата" - разпалено заявява младеж. Според него едва тогава "има надежда да се оправим", защото всички трябва "да се научат на ред и дисциплина, щото са много разглезени!"
Повечето млади хора обаче стигат до извода, че "насила хубост не става" и е добре армията да си търси доброволци. При възрастните мъже мнението по-скоро клони към задължителната казарма. Най-силният им довод е възпитанието и дисциплината. Офицер от резерва се изказва менторски, че войниклъкът възпитава, необходим е за познанията и е важен за издръжливостта.
Биха ли се записали доброволно? Почти всички младежи дружно викат: Да! Но остава неясно защо не са го направили досега при този ентусиазъм. Има и такива, които поставят на преден план финансовия въпрос, а също и решението от какво ще им се наложи да се откажат и как ще повлияе на бъдещето им.
"За съжаление, аз бях от първите, за които отпадна казармата. И до ден днешен съжалявам, че не можах да отида", казва младеж, но не иска да постъпи по свое желание, защото "заплатите на кадровите войници са толкова ниски, че не си заслужава".16-годишен смелчага пък заявява с плам в очите, че парите не го интересуват, той "ще се запише".
Трябва ли да има жени в армията? Някои смели момичета са "за". Девойка твърди, че обмисля възможността. Възрастна дама гордо заявява: "Аз, ако съм по-млада, бих се записала". Според повечето момчета
жените нямат място в армията, нито им е работа "да разглобяват "Калашник"
"За какво й е на една жена да се занимава с такива неща?!" Виж, за медицински сестри във военно време стават. И все пак отделни единици подкрепят дамите, давайки за пример Израел, където казармата е задължителна и за жените. А отскоро и в Норвегия.
Колко време е нужно за една ефективна подготовка на войник? Достатъчни ли са 3 седмици, за да получи човек основни познания и да е подготвен в случай на нужда? Трябва ли подрастващите да получават основни познания в училище? В края на миналата година МО направи предложение за въвеждането на начално военно обучение в I клас, а от две години има няколко часа годишно в IХ и Х клас в гимназиите. Мненията варират, че казармата трябва да е в рамките между 6 месеца и година и половина, някои дори предлагат 2 до 3 години. Но всички категорично отхвърлят идеята, че за 3 седмици един напълно неподготвен човек би могъл да придобие достатъчно военни познания. Категоричност има и по въпроса, че дисциплината трябва да се възпитава в ранна възраст - тоест начално военно обучение може да има след VII клас или поне да се учи как се оказва първа помощ и как се действа при пожар. И тогава става ясно, че на 20-годишните им липсват основни познания за действия при бедствия. И вероятно бъркат армията с гражданска защита.