Четирима евродепутати от България, представители на три различни европейски партии (дори четири, ако броим и присъединилия се Ангел Джамбазки от ВМРО), инициираха конференция в ЕП, която да убеди останалите евродепутати и ЕК да премахнат мониторинга върху България. Сред участниците бяха също главният прокурор Сотир Цацаров и председателят на ВАС Георги Колев, които подкрепиха инициативата.

На пръв поглед искането изглежда като национална кауза - България да заеме равно място с останалите страни членки, да не бъде третирана като ненадеждна, несигурна, недоразвита страна. В същото време сред аргументите на инициаторите, развити и в изказването на главния прокурор, имаше и позоваване на вътрешнополитическото използване на мониторинговите доклади като инструмент за политическата борба между партиите в България. Сотир Цацаров изрично е заявил, че докладите разделят изкуствено българското общество на две непримирими части: противници и радетели за мониторинга.

Наистина може да се допусне, че



мониторингът продължава твърде дълго,



че вероятно не са съвсем ясни критериите, по които той може да бъде прекратен, и т.н. Но това е следствие на нещо, което българското общество вижда съвсем ясно - съдебната система в България не функционира на равнището на европейските критерии. Мониторингът означава, че повечето европейски партньори на страната нямат доверие към нашите институции и най-вече към правоприлагащите. Дори в последния си доклад ЕК настоява за специално наблюдение върху работата на прокуратурата. Това е очевидно съмнение в способността ни да покрием тези общи за ЕС критерии. И никакво позоваване върху това, че други страни членки също имат проблеми, че някои не спазват икономическите критерии и т.н., не може да отмени този факт - нямат ни доверие, защото не успяваме досега да направим съдебната система, действаща в интерес на обществото.

Да, мониторингът би трябвало да уязвява националното ни самочувствие, но за това не е виновна Европа. Всъщност добре функциониращата съдебна система не е някакъв специфичен европейски интерес, а наш, национален, при това първостепенен. И ако не подходим към този въпрос от такава гледна точка, ще се оправдаваме винаги с "лошите чужденци" - една повтаряна непрекъснато мантра, която напоследък още повече се припява, за да се настрои обществото да приеме още ограничения заради нарастващия поток на имигранти.

Парадоксът е, че мониторингът на ЕК уязвява националната ни чест, а не достоверният факт, че съдебната ни система работи лошо. Което, наред с останалото, е вероятно една от причините имигрантите да ни отбягват. Това последното ни радва, вместо да се срамуваме, че така сме устроили живота си в България, че дори бягащите от война да не искат да останат тук. Това, последното, обаче не уязвява националната ни чест.

Всъщност вероятно пресилвам с това "ние" - според данните на "Евробарометър" от края на 2015 г. над три четвърти от анкетираните в България се произнасят



в полза на оставането на мониторинга



Значи преобладаващото обществено мнение не съвпада с мнението на един иначе влиятелен политически и съдебно-прокурорски елит. Вероятната причина за това драстично разминаване е, че обществото в България има твърде ниско доверие в националните институции. Недоверието към националните институции обаче е съпътствано от едно сравнително високо доверие в институциите на ЕС.

А какви са основанията за това недоверие? Основно е убеждението на мнозина, че в държавата господстват частни корпоративни интереси, които налагат волята си на правителствата и администрацията и не зачитат очакванията на мнозинството граждани. Това състояние наричаме с метафората олигархия или, ако става дума за действия извън закона, мафия. Това убеждение вътре в обществото се споделя и от много европейски правителства, и от отговорни фактори в европейската бюрокрация. Затова засега и мониторингът остава.

Но какво би станало, ако мониторингът изведнъж, с някакво политическо решение на ЕС отпадне? Е, няма да има годишни доклади, които да чакаме с нетърпение. Но също така и



ще отпадне едно средство за европейски натиск



върху българските държавни инстанции, което засега все донякъде ги държи будни и ги кара поне проформа да държат сметка за интересите на гражданите. Защото за мнозина, вероятно огромното мнозинство от хората в България, ЕС е нещо като "политически борд", който прави донякъде в политиката онова, което валутният борд прави във финансовата сфера - налага строги правила.

Без мониторинга на ЕС върху България правилата ще се спазват още по-малко. И колкото и да ми е мъчно като български гражданин, че ни нямат доверие и ни третират като "непослушните деца", определено смятам, че е по-добре мониторингът да продължи.