Проф. д-р Александър Чирков е най-известният български кардиохирург, баща на сърдечносъдовата хирургия у нас, извършил през 1986 г. първата трансплантация на сърце в целия Източен блок, включително и бившия Съветски съюз. Той е създател на елитната университетска болница "Св. Екатерина" и основоположник на модерната българска школа по кардиология и кардиохихургия за лечение на болното човешко сърце.



Поводът за моите размисли ми даде, онова което срещам все по-често по време на моите консултации, които давам в големите градове на страната - Пловдив, Бургас, Варна и други селища. Ето един пример, с който се сблъсках в болница "Свети Мина" (Първа градска болница-Пловдив). Жалко, че той не е единственият случай, а се е превърнал в повсеместна практика. Пациентът е мъж на 64 години, във видимо добро физическо състояние и се оплаква от гръдна жаба. Бяха му поставили 4 стента за разширяване на коронарните съдове, които захранват сърдечния мускул с кръв. Две седмици по-късно стентовете се запушили и се наложило отново да ги отпушват. Животът на пациента бил застрашен, а данните от изследванията преди поставянето на стентовете съвсем ясно показват, че тяхното поставяне е излишно и стентовете не са увеличили проводимостта на кръвоносните съдове, а са влошили здравето на пациента и са застрашили неговия живот. Подобно поведение не само е некоректно, но издава въпиюща некомпетентност на извършителя или говори за добре пресметнат търговски интерес. Интерес, който вреди на здравната каса и на бюджета на държавата. Ако разхода за всеки излишен стент бъде мултиплициран в национален мащаб, се получава сериозна сума, която отива в нечий джоб, без да подобрява здравето на българския пациент. В моята лекарска практика през последните две години съм имал над 50 случая, в които са прилагани ненужни и дори опасни за здравето на болния процедури. Колкото и ангажиращо да звучи, то граничи с криминално поведение...

Двете процедури - коронарография и поставяне на стентове, се използват в модерната кардиология за лечение на болно сърце. Въведох ги в далечната 1981 г. и повече от моите ученици преди време ги изпращах на специализация в САЩ, Холандия, Германия и Франция. По-късно една немалка част от българските кардиолози вече специализираха в университетска болница "Св. Екатерина". След време мнозина от тях въведоха тези процедури като нормална лекарска практика за лечение на т.нар. гръдна жаба. Още тогава им обръщах внимание, че повече от 2 стента не бива да бъдат поставени. Показанията трябва да бъдат много прецизно преценени и да се прибягва до стентиране само когато коронарните съдове на сърцето са силно стеснени и ограничени на късо разстояние.



Какво се получи в лекарските практики през последните петнадесетина години?



Повечето от българските кардиолози днес работят в частни структури. И тъй като НЗОК заплаща и двете манипулации, в стремежа си да спечелят повече пари, те ги прилагат все по-често и дори без да се налага. Разбирам, че финансовите затруднение на колегите ги принуждава да го вършат, но все пак ние сме лекари, дали сме Хипократова клетва, която ни задължава да опазваме здравето на пациента и да не вредим с нищо. Базирайки се на клетвата и онова, на което са ни учили нашите учители, всяка процедура, която вреди на пациента, създава впечатление за морален упадък в част от представителите на нашето съсловие. От друга страна, признавам, че политическата и специализирана администрация, която не съумява да гарантира финансовата и социална сигурност на лекарите и на медицинските сестри, сама ги принуждава да нарушават етичния кодекс на лекаря. Но неспазването на правилата води до увреждане на здравето на сърдечноболните и до сериозни преразходи в бюджета на здравната каса. Разбира се, че това може да бъде овладяно и контролирано чрез извършване на одит и системни проверки от страна на Министерството на здравеопазването. Но едва ли ще бъде достатъчно ефективно, като имам предвид непочтените приятелства, които често възникват в обществото и водят до корупционни практики. Наложително е създаването на независима специализирана структура, в която да бъдат привлечени най-добрите специалисти на страната в областта на кардиологията и останалите дялове от медицината.



Структурата ще действа на принципа на колегиум,



чийто състав и статут ще бъде одобрен от Народното събрание. Ще извършва периодически проверки, както проверки по сигнали, а с констатациите ще бъдат запознавани депутатите от Народното събрание. Знам колко много дефицити имат в българските болници и една значителна част произлизат от възможностите и професионалните умения на лекарите. Подобна структура от години действа в Германия. Там тя се нарича Лекарска камара. Без значение у нас как би могла да се казва, но съм убеден, че ще повлияе положително и ще тласне напред замръзналата реформа в здравеопазването. Реформа, която най-после трябва да поеме във вярната посока, а няма да остане на пътя на тъгата и изгубената радост в живота на българския пациент... Бих добавил, че тази структура, ще респектира българските болници (90 на сто от тях са пълни с бактерии). А личните лекари ще получат възможността да повишат своите знания, като бъдат ресертифицирани на всеки 4 години. Още преди 15 години, когато ръководех Университетска болница "Св.Екатерина", с помощта на американски колеги организирахме обучение на българските лекари и на медицински сестри за повишаване на тяхната квалификация. Това даваше чудесни резултати. Точно създаване на подобна контролна структура ме кара да мисля, че ще принуди лекарите да се съобразяват със своите възможности, да преценят доколко техните болници и медицински звена, които ръководят, реално отговарят на съвременната медицина и онова, което правят, не вреди на техните пациенти. В Германия за последните години поради допуснати груби професионални грешки



в затворите попаднаха над стотина лекари





Има ли у нас такива? Разбира се, че има, но никой досега за лекарска грешка или липса на опит и познания не е наказан?! Защо? Поради липсва на адекватен контрол. Създаването на адекватен контрол ще бъде реална стъпка към извършване на ефективна здравна реформа, за която от 25 години се застъпвам, без да се случва нещо. Позволявам си да припомня съвета на Еврипид, който преди 2300 години каза: Това, което искаш да не ти сторят на теб - не го прави другиму...Възможно ли е? Напълно, защото сме интелигентен народ, с добър капацитет и сме го доказали неведнъж. Струва си да нарасне доверието на българския пациент към родното здравеопазване. Ако българинът стане по-здрав, естествено че държавата ще бъде по-богата и по-силна, ще имаме повече радост и по-рядко ще срещам тъжните погледи на хората, на тези, които ме разплакват, когато прочета тяхната безизходица в очите...

Най-важното задължение на лекарите остава грижата за здравето и от там и за радостта на пациента. За това е говорил още през 350 г. след н.е. император Александър Север, според който върховният закон за лекарите трябва да е здравето и благоденствието на пациентите. Надявам се, че младите хора няма да търпят дефицитите на политическата, правителствената и здравната администрация и няма да оставят родителите си самотни, болни, беззащитни, без радост и с много тъга.