---каре---

Международният трибунал за бивша Югославия обяви вчера, че лидерът на Сръбската радикална партия Воислав Шешел не е виновен за престъпления срещу човечеството на територията на Босна и Херцеговина през 1991-1993 година. Срещу него бяха отправени 4 обвинения за "престъпления срещу човечеството" и 6 обвинения "за нарушаване на законите и правилата за водене на война". Те са извършени през периода 1991-1993 година на територията на Хърватия, Войводина (Сърбия), Босна и Херцеговина. Преди седмица юготрибуналът призна за виновен бившия президент на Република Сръбска и върховен главнокомандващ на босненските въоръжени сили Радован Караджич за геноцида в Сребреница.

---



Присъдата срещу бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич бе произнесена през март, като съдът го призна за виновен по десет от 11 точки на обвинението. Сред тях са геноцидът срещу мюсюлманите в Сребреница, депортация, вземане на заложници от силите на ООН, военни престъпления и терор. Той получи 40 години затвор за тези престъпления. С произнасянето на присъдата приключи един съдебен процес, за който се говореше само със суперлативи - Караджич бе обявен за най-важния обвиняем и първия висш политик в най-значимия процес за най-голямото престъпление в Европа след холокоста срещу евреите по време на Втората световна война. За много от жертвите на военните престъпления в Босна и Херцеговина този ден беше много важен. Те изпитаха удовлетворение от присъдата. Тя показа, че правото може да възтържествува над престъпленията. Разбира се, че Караджич може да обжалва, което и заявиха неговите адвокати, че той ще направи. Въпреки това присъдата е важна победа на международното право. След редица провали Международният трибунал за престъпленията в бивша Югославия доказа личната вина на един от ключовите политици, отговорни за тези деяния. И въпреки че много скоро трибуналът приключва своята дейност, той си остава един от крайъгълните камъни по пътя към налагане на международните стандарти по отношение на човешките права. Присъдата показа още, че никой военен престъпник вече не може да се чувства сигурен и да нарушава безцеремонно човешките права и международното право. И нито един политик вече няма да може да се крие зад думите, че не е знаел нищо за действията на своите подчинени.



Призраците на миналото



Въпреки напредъка в процеса на привличане към отговорност на извършителите на военни и други престъпления прочитът на миналото за войната в Босна съвсем не е приключил. И 20 години след Дейтънското споразумение изобщо не може да се говори за помирение между бившите противници - сърби, хървати и бошняци (мюсюлманите). Призраците на миналото все още са живи, а отделните народностни групи в Босна продължават да са дълбоко разединени, коментира "Дойче веле". Наскоро наследникът на Караджич - Милорад Додик, многозначително кръсти едно студентско общежитие в Пале на името на предшественика си. Солидаризирането с военнопрестъпника не е сигнал за помирение между босненските сърби, мюсюлманите и хърватите в общата им държава, където на практика съществуват две държавоподобни образования, които не се понасят - Република Сръбска и Мюсюлмано-хърватската федерация. Акцията на Додик пасва в общата безнадеждна картина на разделението, изместването на вината и прославата на военните герои на всяка една от страните.

В самата съседна Сърбия и днес няма единно мнение около клането в Сребреница през 1995 г. Имало ли е "народ от престъпници" и "народ от жертви"? И най-вече имало ли е геноцид? Споровете не стихват вече 20 години. Преди по-малко от 10 години днешният сръбски премиер Александър Вучич все още лепеше стикери с името на военния лидер на босненските сърби Ратко Младич по стълбове и пътни табели в Сърбия. Тогава Вучич участваше в символична кампания за подкрепа на бившия главнокомандващ на босненските сърби, изправен пред военния трибунал в Хага по обвинение в геноцид. През юли 1995 г. босненски сръбски войници и четници избиха в тогавашната защитена зона на ООН Сребреница най-малко 8000 мъже и момчета. Престъплението беше квалифицирано като геноцид от международното право. Тъкмо около този въпрос в Сърбия за пореден се разгоря дискусия през последните седмици. Премиерът Вучич, който преди осем години дойде на власт като застъпник за европейската интеграция на страната, също отказва да признае престъплението за геноцид. "В Сърбия е най-разпространено мнението, че станалото в Сребреница е военно престъпление, но не и геноцид", казва Филип Швам, журналист в сръбския в. "Време". Нито един сръбски политик досега не е използвал думата геноцид за случилото се в Сребреница.

В продължение на дълги години представителите на сръбската политика и правосъдие изобщо отказваха да търсят отговорност от поръчителите на това престъпление. След засилен натиск от Брюксел през 2008 и 2011 г. все пак бяха задържани Радован Караджич и Ратко Младич. Наблюдателите предполагат, че само с помощта на сръбските сили за сигурност двамата са успели да се укриват толкова дълго време. Задържането им предизвика остри протести сред националистическите среди на Сърбия, които на някои места дори преминаха в насилие. Всички тези вълнения междувременно за пореден път отшумяват. Сръбският премиер Вучич все пак се преклони и почете паметта на невинните жертви от Сребреница. В знак на благодарност м.г.



местните жители го замериха



с камъни и го раниха в лицето. Независимо от това той не се разгневи. Сръбското правителство обаче отказва да приеме предложената от Великобритания резолюция, която да осъди клането в Сребреница като геноцид. Белград разчита на това, че Русия ще блокира в Съвета за сигурност на ООН инициативата на Лондон.

Нито един сръбски политик не бива да участва в поклоненията в Сребреница, защото това означава целият сръбски народ да бъде признат като извършител на геноцид, смятат все още много сърби. Според тях в Сребреница изобщо не е имало геноцид, тъй като жените, децата и възрастните хора били пощадени. Писателят и блогър Владимир Табашевич изобщо не се изненадва, че в Сърбия все още има хора, които разсъждават по този начин. Той посочи, че политиците и от двете страни се опитват да инструментализират Сребреница и да представят сърбите като "народ от престъпници", а босненските мюсюлмани като "народ от жертви". Така политиците създават изкуствен национален антагонизъм, за да избегнат неприятните разговори около някои остри сегашни проблеми като работните места и хляба", посочва той.

И в Сърбия обаче има хора, които са убедени, че без осветляването на миналото не може да се гледа към бъдещето. Журналистът Душан Машич силно разбуни духовете, когато призова сънародниците си към символична акция в деня на годишнината от клането: той ги прикани да дойдат пред парламента и да налягат пред него, за да напомнят за жертвите от Сребреница. Поканата му е адресирана и към политиците, но засега има едва неколцина представители на опозицията, които са потвърдили, че ще се включат в акцията. От управляващите няма да участва никой - министърът на вътрешните работи например заяви по телевизията, че цялата акция му изглежда твърде "съмнителна".

Яростните протести на поддръжниците на Радован Караджич, след като той беше осъден, бяха предварително ясни, но този път се размина без погроми. Те не спират да оспорват законността на трибунала в Хага, неговата присъда и нерядко повтарят смятаните за забравени стереотипи от времето на войната. В такива дни като този, на който беше произнесена присъдата, става ясно, че гражданите на Босна и Херцеговина са отдалечени на светлинни години от съвместното съжителство между отделните етнически групи и от общата си идентичност в една държава. Децата посещават етнически разделени училища, в страната няма обща картина на историята и неин общ прочит. Присъдата срещу Караджич е важен завършек на юридическия прочит на миналото. А общественият прочит трябва да бъде осъществен от гражданите на Босна и Херцеговина. И те трябва да го сторят честно, колкото и мъчително да е преодоляването на общото минало. Но само така страната ще има и общо бъдеще, тъй като Караджич принадлежи към трагичното минало на тази страна.