Нека ви разкажа за хотел "Плиска". Да, това е същата автобусна спирка, през която всеки ден минават десетки, а може би стотици хиляди пътници в градския транспорт на София. На хотел "Плиска" има две будки за билети с общо три гишета. По-голямата, с двете прозорчета, където пускаш левче за билет, е на централно място. Там е почти невъзможно да си купиш билет заради вечната опашка от пенсионери, студенти и всякакви други, които си зареждат картите за пътуване. Не знам с какъв софтуер работи Центърът за градска мобилност (ЦГМ), който иска цената на билета да скочи до 1.60 лв., но знам, че съм изгубил много ценно време от живота си на тая опашка. Чакането там е толкова дълго, че ти докарва на ума философски категории за значението на времето във вселенски смисъл. И осъзнаваш, че хората приемат минутите по различен начин. Ти например бързаш за работа, но ЦГМ не бърза да ти вземе стотинките. Два свята, които мирно съжителстват в условията на билет за 1 лв., униформени контрольори и сега - под сянката на безобразното искане за по-високи цени.

Втората будка на "Плиска" е по-слабо посещавана поради природни дадености - скрита е зад дебела топола. Ама е едностайна, т.е. с едно гише. Майтапът едностаен-двустаен е популярен по трамвайните линии. Събират се пътници в пиков час и се питат шеговито: "Едностаен ли ще дойде, или двустаен". Т.е. с една или две мотриси. Ако на спирката има бая народ, задължително е едностаен. Никой няма обяснение за това.



Поне не съответно на нормалната човешка логика



Билетът за градския транспорт в София е недостъпно удоволствие, макар и на цена само един лев. Сякаш Центърът за градска мобилност просто не иска да ти го продаде. На много спирки няма откъде да го купиш и при най-добро желание. Я се опитайте да намерите лавка за билети някъде на "Симеоновско шосе" покрай Околовръстното по линията на 67, например. Или на спирката на Площада на авиацията. Или на десетки други места. Например след 20 ч. Като опция остават шофьорите, които си умират някакви си пътници да им дишат въздуха в близост до кабината и да им блокират огледалата, чакайки да си купят заветния билет. Има и учтиви, но често се намират такива като фаворита ми в 72, който не отваря предната врата, щото няма билети. А ако събереш кураж да попиташ, гласът му реже: "Немам, затова не ти отворих". Още по-цветна е картината в трамвай или тролей, когато водачът няма билети и автоматът не работи. Системата за таксуване в електротранспорта, за която



общината плати едни милиони



преди години, често си взима почивка поради технически причини (автоматите в метрото също). А аз се возя с надежда, че ей сега ще се качат контрольори, с които да побеседваме върху задължението на пътника да си купи билет, когато няма откъде. Или по темата могат ли да ми искат лична карта, което също е част от репертоара. Изпращам ги да заработят в МВР и тогава да ми искат документ, а те замълчават смутено и ми викат: "Ма тия актове за нередовните пътници ние защо ги носим тогава". Че откъде да знам.

Описаният социален опит може и да е смешен, но искането за 60% увеличение на билета е напълно сериозно. И както вече призна столичният кмет Йорданка Фандъкова решението ще е политическо. Не икономическо, не логично, не рационално, а политическо. Няма как да е другояче, при условие че ЦГМ не даде никаква обосновка за увеличението. Освен може би, че било европейска практика еднократният превозен документ да е по-скъп. Когато става дума за обществения транспорт в София обаче, Столичната община е най-разумно да не призовава на помощ европейските практики. В този сектор от българската действителност европейската практика обикновено идва втора и трета ръка под формата на пенсионирани трамваи и изтърбушени автобуси. Има и едно древно обещание за т.нар. тикет система, което се пробутва от толкова години, че всички забравихме какво точно трябваше да представлява тя. Извън често излизащите от строя автомати.

Увереността, че е разумно да увеличиш цената на некачествена услуга, може да се роди само в чиновническа глава, живееща далече от реалността. Да, факт е, че в София освен стари има и нови автобуси и трамваи, както и метро. Но е вярно също, че стотици хиляди хора не слизат от колите си, а



всеки десети пътник се вози без билет



Делът на пътуващите гратис не помръдва от години и по нищо не личи това да тревожи общината. Тук все още се лежи на средновековните практики кой ще надделее в грозните сцени между пътници и контрольори. След като години наред не предприемат никакви мерки, сега общинските власти са си втълпили абсурдното убеждение, че вдигането на цената представлява борба с гратисчиите. Едно е сигурно - сега броят им ще се раздвижи. Стремително нагоре. Няколко десетки хиляди пък ще се качат отново на колите. След което ще похарчим още милиони за борба със задръстванията чрез естакади, надлези, кръгови движения и т.н.

От години Центърът за градска мобилност е черна дупка, от която не излиза никаква информация за транспортните дружества на общината. Теглят се заеми, прехвърлят се дългове, без някой сериозно да обяснява какво е състоянието на фирмите и какво налага увеличение на цената. Докато иска по-висока цена на билета, шефът на центъра Симеон Арнаудов се хвали например, че от три години дружеството е на печалба. Тогава защо му е да вдига цената, особено като се има предвид, че цените на горивата са на най-ниските си нива през последните пет години. Къде е тук добрата европейска практика? Няма нищо подобно - само огромно желание да се бръкне още по-дълбоко в джоба на гражданите.

Дори взето единствено с политически аргументи, подобно решение ще е вредно. Тежестта на по-високата цена ще се поеме от редовните пътници, които така или иначе си плащат. За никого не е тайна, че в градския транспорт на София има привилегирована група от мургави български граждани, които не подлежат на проверки. И най-агресивните контрольори все не ги виждат, но не пропускат да го играят строги пред самотен гражданин, когато са трима-четирима.

Поведението на общинските началници обаче показва и още по-тревожни симптоми. У тях изглежда вече няма никакво усещане, че са длъжници на гражданите. След като решението ще е политическо, честно щеше да бъде кметът Йорданка Фандъкова да застане открито и да защити по-високата цена. И то не сега, а преди да поиска нов мандат от софиянци.