България има чисто нов Закон за обществените поръчки, който влиза в сила след броени дни. Има и току-що приет от правителството Правилник за прилагане на закона. Правилникът е обемист - 46 страници, а самият ЗОП е с размерите на роман - 170 страници. В новия закон са изброени цели 13 вида възможни процедури за провеждане на обществени поръчки. Определени са 17 вида възложители, които са задължени да купуват стоки и услуги чрез обществени поръчки.

Идеята на обществените поръчки е чрез тях да се осигури най-добро качество на най-добра цена на доставки, важни за обществото и плащани най-често с държавни или обществени пари. Досега нормативната база определено не постигаше целта и затова има толкова много скандали, жалби, спирания на търгове и конкурси и прахосване на бюджетни пари. Но дали новите правила ще направят обществените поръчки зона, свободна от съмнения, скандали и корупция? За жалост



най-опасните рифове и капани остават



Новият български ЗОП наистина отразява изисквания на европейската директива от 2014 г. и наистина подобрява възлагането в няколко насоки - стандартизиране на голяма част от заданията, електронизация, макар и частична, създаване на централизиран купувач, ограничаване концентрацията на поръчките в тесен кръг фирми и др. Големите надежди се възлагат на електронизацията, но не е ясно кога тя ще се случи. Ако съдим по досегашния темп на изграждане на е-управление, може и да не е скоро. Нищо чудно тази, както и ред други реформи, обещани от сегашното правителство, да остане за следващото управление. Въвеждането на централизиран купувач ще е добро решение, стига да не е механично преместване на възлагането от един възложител към друг подобен, което не решава присъщия конфликт на интереси при избора на изпълнител, както ще стане дума по-долу. Лош пример в това отношение е опитът за централизация на обществените поръчки за покупка на самолетни билети за командировани служители от различните министерства. Всъщност поръчването бе прехвърлено от няколко на едно министерство - на финансите.



Това не реши нито един проблем,



още повече че МФ е едновременно възложител и финансиращ орган на поръчките.

А разкъсването на връзките между изпълнител, възложител и финансиращ орган е решаващо в борбата с корупцията при обществените поръчки. Без него остават възможностите възложител и изпълнител да се разберат предварително, а процедурата после просто узаконява избора на фаворита.

За съжаление Европейската директива за обществените поръчки е доста пестелива по тази тема по една основна причина - пряка връзка възложител-изпълнител не съществува в повечето държави в ЕС. Това е така, защото при тях има ясно разделение на политически и административни функции в управлението на държавата и върховенство на правото. В тези държави е невъзможно и абсурдно всяка спечелила поредните избори политическа сила да подменя между 50 и 90% от администрацията.

Кардиналният проблем на обществените поръчки у нас е именно



срастването на политическите и административните функции



в управлението. При този модел държавната администрация е на ръчно управление от политиците, а кариерата на чиновниците зависи от "правилната" партийна ориентация и субективни политически преценки. А зависимите хора трудно могат да кажат "не", когато им спускат политически задачи и нареждания. Този проблем може да се реши само с истинска и цялостна административна реформа, но такава скоро не се очаква.

И проблемът с обществените поръчки не може да бъде решен на парче, а само като част от пълна промяна и на държавната администрация, и на съдебната система. Защото винаги досега обществените поръчки у нас са били инструмент за възнаграждаване на политическите спонсори или близки до властта бизнес кръгове. А администрацията се използва за насочване на обществените поръчки към "правилните" изпълнители.

Все пак нещичко може да се направи. Например да се промени архитектурата на институциите, чрез които се осъществява държавното възлагане на обществени поръчки по примера на НАТО. Това означава на първо място



между възложителя и изпълнителя да се вклини орган,



който да организира и провежда поръчките. На второ място, финансиращият орган трябва да е различен и независим от органа, който провежда поръчките. Тези две звена трябва да разкъсат пряката връзка възложител-изпълнител. Само така може да бъде създаден работещ механизъм, движен от конкуренция, а не от подкупи и зависимости.

С електронизацията на възлагането има възможност да се създаде "борса на обществените поръчки". За да се гарантира нейната ефективна работа, тя може да се управлява от парламентарно избрани по професионални критерии експерти, чиято дейност да се подлага на непрестанен мониторинг от данъкоплатците. Ключът тук е този орган по провеждането (не по възлагането) на самите поръчки да бъде автономен от Министерски съвет - за да се ограничи прякото политическо въздействие в неговата работа.

Как ще работи тогава механизмът на обществените поръчки? Първо, поръчките на възложителите (министерства и агенции) ще се одобряват предварително като стойност и процедура от финансиращия орган - Министерството на финансите, с помощта на Агенцията за обществени поръчки. Второ, възложителите ще пускат своите поръчки на "борсата". Трето, изпълнителите - с регистрирани електронни досиета и сертификати - само ще изпращат електронно писмо за намерение за участие в поръчката до "борсата".

Изборът на изпълнител на борсата ще протича в реално време и пред погледа на всички данъкоплатци. В случаите на най-изгодна икономическа оферта (когато не само цената е критерий за оценка) е възможно да се привличат подбрани на случаен принцип експерти оценители (вписани в регистър към борсата), които също в реално време да оценяват техническите достойнства на офертите на кандидат-изпълнителите. Така разделянето на функциите по избора и провеждането на състезанието в реално време под обществен надзор ще допринесе за честна конкуренция и за избирането на най-добрия изпълнител на най-добра цена от гледна точка на данъкоплатците.

Това е просто една от възможните схеми за решаване на проблема с корупцията в обществените поръчки. Със сигурност има и други. Важното е управляващите да искат да преборят корупцията, защото "когато има желание, има начин". А новият закон напомня за "Пременил се Илия, погледнал се - пак в тия".



*Авторът е инвестиционен консултант, автор на книга за публично-частното партньорство.