След поредица предимно лоши новини за имуществото на фалиралата КТБ - прихващания за повече от 800 млн. лева, фалити и други схеми, като че ли най-сетне се появи надежда. Държавата реши да даде гласност на заключенията на "Аликс Партнърс", запорира активи и даде знак, че ще търси сериозен купувач на банка "Виктория", която е 100% собственост на КТБ.



Рекорден иск



Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) поиска рекорден запор върху активи, свързани с Цветан Василев. Сумата на иска е за над 2.2 млрд. лева, като за 1.4 млрд. лева има обезпечения. Комисията твърди, че е установила, че Василев е придобил активи за над 1 млрд. лева с незаконен произход. Отделно са вземанията за 386 млн. лв. от фирми, които дължат пари на фирми, свързани с Василев. На сайта на комисията няма информация за тази мащабна операция, а само запис от пресконференция. Знае се, че искът обхваща 27 граждани и компании, но както обясниха от комисията, този списък е секретен. И все пак, ако искът на КОНПИ е сериозен, той би трябвало да съживи надеждите на данъкоплатците и на негарантираните вложители на КТБ, които загубиха пари във фалиралата банка.

Истината е, че техните шансове да си върнат приличен дял от загубените средства намалява през последните седмици. Въпреки врявата около КТБ частичното разсекретяване на доклада на "Аликс Партнърс" и шумната акция на КОНПИ до този момент нямат нито едно завършено действие, което да ни убеди, че се прави всичко необходимо. Докладът на "Аликс" угасна в опит за изкуствен скандал и така и не се стигна до второто, по-важното действие - възстановяване на изчезналите милиарди.

Малцина забелязаха как финансовият министър Владислав Горанов смали очакванията си. Вместо 30% от активите той вече се надява да бъдат възстановени само 20% (което означава 1-1.4 млрд. лева). Горанов побърза да добави, че "голяма част от парите в КТБ никога не са съществували", раздавани са срещу бележка и около 1 млрд. лева просто липсват.



Второ действие на разграбването



Тази обяснителна линия, насочваща все към Василев, ясно се откроява през последните седмици. Спомнете си какво преразказаха от доклада на "Аликс" представителите на управляващото мнозинство, които го бяха прегледали. Докладът потвърждавал, че банката е пирамида, а "фараонът" Цветан Василев е раздавал кредити на свързани лица, включително и заеми за фирми-пощенски кутии, с които да се погасяват други заеми. Но това бе известно и преди този доклад. Неговата цел бе друга - да проследи крайния получател на парите и на базата на съществуващото законодателство и опита на "Аликс" в други страни да препоръча и/или приложи мерки, които да доведат до връщане на това имущество в банката. Но, твърдят обичайните запознати, от това нямало нужда, тъй като имуществото си стояло в България.

Забелязват се признаци на нежелание да се напусне удобната територия, ограничаваща се до деянията на Цветан Василев. Но ако институциите си вършат работата, мажоритарният акционер в КТБ трудно би могъл да напакости повече от това, което вече свърши.

Вместо това институциите проспаха разграбването на активите на КТБ и продължават да се ослушват.



Нека говорим с числа



Активите на КТБ бяха близо 7 млрд. лева преди затварянето на банката, като от тях 5.5 млрд. лева бяха раздадените кредити, а както сочат оценките на одиторите и парламентарната комисия, повечето са за свързани лица. В резултат на трите одиторски доклада бяха обезценени кредити на стойност 4.057 млрд. лв. (от общо 5335 млн. лв. в извадката) и други активи за 165 млн. лева. В резултат редовните кредити на банката трябваше да бъдат най-малко 1.7 млрд. лева, без да броим останалите активи, част от които са ликвидни парични средства. Дори в момента по сметките на КТБ има повече от 600 млн. лева, предимно освободени суми от резервите. Според последния отчет отпреди година активите й са 1.8 млрд. лева след всички обезценки и прихващания.

Какви са изгледите за възстановяване на имуществото, свързано с банката? Предвид високата концентрация на кредитния портфейл на банката ключови са едва няколко компании, кредитирани от банката.



Битка за 1 милиард евро



Цветан Василев заяви пред BiT, че "Виваком" (77%), "Нуртс" и "Петрол" са на нетна пазарна стойност над 1 милиард евро". През 2015 г. той твърдеше, че е имал оферти за тези предприятия, както следва: "Виваком" - 430 млн. евро, "Нуртс" - 120 млн. евро, "Петрол" - 300 милиона евро (при съществуваща оценка от 400 милиона евро).

Когато през миналата година Пиер Луврие се обяви за купувач на "Виваком", "Дунарит", "Авионамс", "Фърст Диджитъл" и "Нуртс Диджитъл", той оцени посочените компании на стойност 840 млн. евро.

Това означава, че посочените активи (плюс "Петрол") са на стойност поне 1.2 млрд. евро по миналогодишните оценки на Василев. Числото е доста близко до иска на КОНПИ. По-голямата част от тези активи са придобити с кредити от КТБ.

Кредитите за "Петрол" например са повече от 200 млн. евро. Не е ясно точно колко пари са изтекли в посока "Виваком"/БТК. Телекомът не е пряк кредитополучател на КТБ, но такива са ТЦ-ИМЕ (Василев твърди, а Милен Велчев не го отрича, че тя е краен собственик на 33% от БТК), "Технотел инвест", "Велес".

Пред "Капитал" министър Горанов споменава Тв "Седем", където изтекли 300 млн. евро, и оставя впечатлението, че тази сума е пълна щета.

Отделно следните по-големи реални активи са недвусмислено свързани с КТБ: "Рубин" - Плевен, и фабриката за стъкло в Сърбия, "Техномаркет" АД и "Домо" в Румъния, русенска корабостроителница и свързаните с нея предприятия, "Аркус", "Гипс", "Костенец ХХИ", "ИПК Родина", "Партнер Лизинг", пътностроителни компании, хотели, множество проекти в сектора на недвижимите имоти...

За всичко това в момента се води оспорвана битка. Някои от най-ценните компании успяха да изчистят заемите си чрез прихващания и са прехвърлени на други лица. Изпразнените компании се оставят на синдиците, за да се занимават с тяхната несъстоятелност. Няколко дружества са в ликвидация. А немалка част от поредицата запори, които НАП наложи миналата година, изглежда са изтекли, без да бъдат подновени.

Засега не се виждат ясни перспективи за събиране на дължимото от нито една от големите компании, кредитирани пряко или косвено от КТБ.



БТК

Особено неясно е бъдещето на БТК, където спорещите акционери взаимно се блокираха с мълчаливото участие на правителството, което уж наложи запори.

В края на миналата година компанията Viva Telecom Luxembourg, която бе свързана със Спас Русев, спечели търг за дяловете на "Вива Телеком" - собственика на БТК. Това стана след просрочие по мостов заем за нейния собственик - InterV Investment, в размер на 150 млн. евро. Дяловете във "Вива Телеком" бяха обезпечение по него. "ВТБ Капитал", която преди това бе изкупила вземанията на останалите кредитори, организира търга, спечелен от Русев. Но на 10 март стана ясно, че "ВТБ Капитал" е удължила за пореден път срока на мораториума за принудително изпълнение по дълга.

Отлагането на прехвърлянето на акциите е в резултат на разногласия и колебания на самата "ВТБ Капитал" и не чертае ясен изход. В лагера на Василев побързаха да го обявят като победа, но те са далеч от такава. Дмитрий Косарев, който представлява Empreno и наследи Пиер Луврие на върха на веригата на собствеността на БТК, води поредица съдебни дела срещу продажбата на акциите от страна на ВТБ. Дори да ги спечели, не е сигурно дали той или Цветан Василев имат финансова възможност да платят заема, още повече след запорите.

По-интересното е, че съдебните битки за БТК се разиграват пред очите на държавата, която чрез споменатата вече КОНПИ още през юни 2015 г. запорира 43% от дяловете на InterV във "Вива Телеком" като обезпечение за бъдещия иск срещу Василев (тогава на по-малка стойност). Държавата не се намеси, когато "ВТБ Капитал" организира търга, спечелен от Спас Русев, и малцина отбелязват факта, че акциите на "Вива Телеком", които са обект на рекордния запор на КОНПИ, са същите акции, които обезпечават мостовия заем.

Каква ще е съдбата на БТК е неясно.



Другите длъжници



Друга група големи длъжници - фирмите около "Петрол", избягаха първи от периметъра на КТБ благодарение на цесии и прихващания. Веднага след това бе вдигнат залогът в полза на КТБ. Този пример показва големият проблем с прихващанията - дори те да се отменят благодарение на шумните законови поправки от миналата година, ползата от това ще е нулева, ако запорите или залозите са вдигнати и активите разпродадени. Известна надежда все пак дава извършващото се принудително изпълнение срещу останалите активи на "Елит Петрол", както и скорошното определение на Русенския съд, което с 8 месеца закъснение потвърди отказа на съдията по вписвания да заличи особен залог в полза на КТБ (става дума за вторично вписване по отношение на част от активите, намиращи се в Русе). "Елит Петрол" има заеми от КТБ за малко над 62 млн. лв., но бензиностанциите - собственост на дружеството - са ползвани за обезпечение и от други фирми от групата. Част от тези активи вече са прехвърлени на нови дружества.

В друг случай - "Дунарит". Тук също е в ход подготовка за предстоящо прехвърляне на акциите, въпреки че те би трябвало да са запорирани. Обезпечителната мярка бе преодоляна чрез разводняване на капитала на мажоритарния акционер, което вкара нов акционер, вероятно свързан с Цветан Василев. Междувременно в КЗК постъпи заявление за предстоящо придобиване от страна на оръжейния търговец "Емко", но оттогава няма движение по случая.

По подобен начин - чрез цесии и последващи прехвърляния на активи и вземания - бе прекъсната и връзката към стъкларския завод "Рубин Инвест" и неговия доскорошен собственик "Витро инвест" - друг голям длъжник на банката (в несъстоятелност). В края на 2014 г. "Рубин Инвест" АД прехвърли множество недвижими имоти в Плевен на "Кепитал Инвестмънт" АД. Преди това "Капитал инвестмънт" (новоучредена компания) става кредитор на "Рубин Инвест" чрез... цесия и прихващане. На 30.01.2015 г. активите са апортирани в новото дружество "Рубин Пропърти" АД. На 23 декември 2015 г. "Капитал Инвестмънт" прехвърля на току-що учреденото "Глас Контрибюшън" свои вземания от "Рубин Трейдинг" и солидарния длъжник "Рубин Пропърти" във връзка с два договора за прехвърляне на акции и договор за прехвърляне на вземания.

С малко повече въображение е приключена операцията по придобиване на Костенец ХХИ. Има залог върху цялото предприятие в полза на група кредитори, с който те са се сдобили, след като правят цесия с друга банка през лятото на миналата година. Синдиците на КТБ опитаха, но заради процедурни пропуски не успяха да спрат прехвърлянето на фабриката като цяло предприятие на "Костенец Пейпър Мил ЕАД". КТБ, която има вземане над 11 млн. евро, искаше тази продажба да се обяви за нищожна, защото е предвидено отложено плащане по сделката, няма пазарна оценка и не е защитен интересът на длъжника, тъй като не е имало обявление за продажбата. Интересната подробност е, че това дружество, както и още няколко изплъзнали се компании като "Петрол", е публично. Но специалните изисквания на Закона за публично предлагане на ценни книжа изглежда не са помогнали.

Помръкнаха шансовете да се възстановят огромните кредити и за други две компании в първата петица на големите кредитополучатели - "Партнер лизинг" и "Глас Индъстри". И двете са в тежко състояние. Основното вземане на "Партнер лизинг" е от печатницата "Принт Трейдинг", която самият Василев твърди, че е кредитирал с над 80 млн. лева. Основният пакет от 56% от сръбска фабрика за стъкло, където потънаха парите на "Глас Индъстри" (но не само), пък бе продаден за 5 млн. евро - символична сума с оглед на това, че фабриката е усвоила 20 пъти по-големи кредити.

Не е по-различно положението и с по-малките длъжници на банката. Няколко десетки компании вече са обявени в несъстоятелност или имотите им се разпродават от публичен изпълнителен. А в други случаи, както показва Имотният регистър, тече усилено прехвърляне на имоти.

Така че място за оптимизъм няма.