Една от изненадите от "Панамските досиета", които са най-голямото изтичане на информация от офшорна консултантска компания по данъците, е, че сред разобличените има малко американци. Защо? Може би защото да създадеш фиктивна фирма в САЩ е много по-лесно, отколкото да си извадиш читателска карта от библиотеката.

Досега са установени около 200 души с американски адреси, които са клиенти на фирмата Mossack Fonseca, която е в центъра на скандала с изтичането на информация. Което е нищожно число в сравнение със страни като Китай, Швейцария, Русия и Великобритания. Тази аномалия се обяснява с факта, че в САЩ е много лесно да се създаде механизъм за скриване на пари и реални собственици и няма никаква нужда да ходиш чак до Панама.

"Панама и другите екзотични убежища не са единствените места, където корумпирани чиновници и други престъпници могат да изперат своите пари. Това може да се направи във всеки щат на САЩ", обяснява Шрути Шах, вицепрезидент на Transparency International. "Във всеки американски щат можеш да регистрираш ООД или друго юридическо лице, без да разкриваш информация кой е истинският собственик. Щатът Делауеър вече толкова се асоциира с анонимните компании, че Transparency International го определя като символ на корупцията", добавя Шах.

Говорейки за "данъчен рай", повечето хора си представят далечни и екзотични места от типа на Белиз и Каймановите острови. Но през 2015 г. в рейтинга на най-привлекателните данъчни убежища за желаещите да скрият своите активи



САЩ са на трето място, изпреварвайки Каймановите острови



и Сингапур. Още по-удобни данъчни пристанища за богатите са Швейцария и Хонконг според класацията на организацията Tax Justice Network. Самата Панама изостава с 10 места от САЩ и е на 13-о място в рейтинга.

Шах дава съвсем нагледен пример - преди няколко месеца тя се опитала да върне в библиотеката книга, която е взела преди години и е забравила. Оказало се обаче, че срокът на нейната читателска карта е изтекъл, а за да я възобнови, трябва да представи шофьорска книжка или сметка за комунални услуги, на която да е указан адресът й. "Ако аз искам да открия фиктивна компания, подобни документи не ми трябват. За откриването на компания-пощенска кутия в САЩ е нужна далеч по-малко информация, отколкото за получаването на шофьорски права или библиотечен абонамент", отбелязва тя.

И това важи не само за Делауеър. "Нито един щат в САЩ не изисква да се разкрива информация за реалния собственик. В някои щати е по-лесно, в други - малко по-трудно. В някои щати има повече пари, защото данъчните закони са по-благоприятни. Делауеър, Невада и Уайоминг са знаменити точно със своите данъчни закони. В Тексас и Флорида също е лесно, но не чак толкова", казва Шах, която живее във Вирджиния.

В създаването на фиктивна компания



няма нищо противозаконно



Американските щати се гордеят с благоприятната за бизнеса политика. Делауеър например се хвали, че е столицата на САЩ по регистрация на компании. "Над милион търговски структури са избрали Делауеър за свое юридическо местожителство. Над 50% от всички акционерни компании в САЩ, включително 64% от включените във Fortune 500, имат юридически адрес в Делауеър", се казва на сайта на отдела на щата за работа с юридически лица.

След скандала с "Панамските досиета" числото на регистрираните в САЩ фиктивни компании може да се увеличи и вместо да крият пари в Белиз, Панама или Каймановите острови, мнозина ще се насочат към САЩ. "Това е безспорно, защото за разлика от ЕС САЩ не предприемат никакви действия за решаването на този проблем", казва Хедър Лоу, директор по международните въпроси в Global Financial Integrity.



Фиктивните компании имат различно предназначение



Например те могат да се използват за анонимна покупка на земя, без да се предизвиква конкуренцията. Фирмата може да е създадена за търговски права в бъдещето или за анонимни дарения в полза на политически партии или кандидати.

"Не трябва да се обвинява цялата система за това, че някои хора и компании създават фиктивни фирми и крият там активи. В действителност Делауеър не е "данъчен рай". Това е място, където се регистрират много американски компании, защото действа разумен режим на корпоративното право. Очевидно е, че там има и съмнителни компании, но системата не е създадена за това. Това е страничен ефект. Ако някой използва някоя корпорация за порочни цели, вината не е в корпоративните закони и правила, а в отделните лица", смята директорът на Центъра за корпоративно управление "Джон Уайнберг" при Делауеърския университет Чарлз Нелсън.

Шах обаче отбелязва, че именно наличието на фиктивни компании



помага на хората да скрият своите активи



и да вършат престъпления. Например в средата на 2000-ната година бившият конгресмен от Луизиана Уилям Джеферсън е създал осем фиктивни компании, където е скрил стотици хиляди долари подкупи. Скандално известният оръжеен търговец Виктор Бут, получил прякора Търговеца на смърт, е регистрирал около дузина компании в Делауеър, Тексас и Флорида, за да прикрие своята дейност. "Не виждам никаква причина, поради която създаването на фиктивни компании да е по-просто от получаване на карта за библиотеката", казва Шах. И нейната организация Transparency International не за първи път призовава американския Конгрес да приеме закон за прозрачност на регистрацията и съдействие на правоохранителните органи, внесен от конгресмена Каролин Малоуни и сенатора Шелдън Уайтхаус. Ако законопроектът бъде утвърден, щатите ще трябва да събират, съхраняват и обновяват информация за бенефициентите на собственост на всички компании в САЩ. "Законопроектът, който е подкрепен от политици и от Републиканската, и от Демократическата партия, бе внесен през 2008 г., но до ден днешен не е разгледан нито веднъж", отбелязва Шах.

Нелсън обаче се съмнява, че такъв закон изобщо ще проработи. "Не знам по какъв начин проблемът с фиктивната собственост ще бъде решен със закон. Ако някой е бил достатъчно изобретателен и е заобикалял системата досега, ще намери начин да преодолее и всякакви изменения в нея в бъдеще. Това са много умни хора", казва той.

Лоу отбелязва и че за приемането на какъвто и да било закон ще е нужна подкрепа от страна на американския бизнес. "Американската търговска палата отдавна лобира против закона, забраняващ анонимните компании. Ако тя не промени своята позиция, законът няма никакъв шанс", смята тя.