Рядко спомен бива тъй отчетлив и подробен, както споменът ми за арабина Омар. Виждам три възможни причини. Първата - споменът е изключително детски. Втората - не е претрупан с подробности и с информация, няма много за възстановяване. Третата - не съм го извиквал този спомен отдавна (да се е случвало всичко един-два пъти), та е останал почти непокътнат.



Мяркаше се из Плевен след войната,



сърцато заваляше българския, приемаше да го черпят и обичаше да говори пред хора. Въртеше се около налбантницата при хан "Бъркач", наблюдаваше подковаването на конете, сам участваше, ако го поканеха да помага. В онези години още имаше свободолюбиви жребци и плашливи кобили, укротяването им за манипулацията изискваше мъжка сила и храброст. Когато някое животно не можеше да се успокои и подчини, слагаше ръка на челюстта му и нещо му говореше. Зяпачите подхвърляха, че го учи на арабски. По детски си го обяснявахме, че арабите са родени ездачи и конете го привличат. Привличаха го и бръснарниците, въртеше се покрай тях, понякога влизаше, сядаше на свободния стол и си приказваше с бръснаря. Носеше се спретнато, винаги с хубави дрехи от някаква отминала мода, вероятно отпреди още да се родим. Майка казваше, че го облича старият доктор М. с костюмите на сина си, изчезнал на фронта в Унгария.

Веднъж го видях при чешмата Балаклия заедно с плевенския бродник Дочо Катунешки, който в своите странствания бе стигал до Сирия. Тогава това ми се е сторило подробност, а сега го виждам като символика. Обща съдба ли ги е свързвала или обща посока? Кроеж ли някакъв ги събираше или разочарование от безплодните скитания? Бяха различни от околния град, жумяха срещу слънцето и водата от чучурите край тях искреше.

Единственият коментар за присъствието му в града и наоколо съм чул от учителя ни в отделенията Доньо Дянков: според него арабинът бе довлечен в Европа от германците при оттеглянето им от африканските пустини. Внимателно ни предупреди да не се заслушваме в неговите беседи, защото всичките били антисемитски. Обясни ни го като за деца, но ние и така бяхме нещо подразбрали: като започнеше своите тиради против евреите, плевналии се разотиваха. В града темата не бе популярна.



Години по-късно вуйчо ми Нейко,



който през войната е бил ученик в гимназията, разказваше, че Омар всъщност се бил установил някъде в Дъбниците, в града идвал само да общува и дори най-дългите разстояния изминавал единствено пеш. (Това бях разбрал и сам, говореше се, че ходил до Варна да търси параход, с който да се прибере някъде в Арабия* и като не намерил, върнал се, както и отишъл - пеш.) От вуйчо, толкова късно, разбрах, че името му е било Омар. Ние в детството ми си го наричахме Арабина. Кога Омар се е изгубил от Плевен, не съм забелязал. Чувал съм, или пък сам съм си го решил, че също пешком се отправил за родината си. Дали е стигнал, остава загадка.**

Но сега, като си припомням това, се питам: дали пък онзи странен имигрант, като е преброждал Европа и България, не е тропосвал маршрутите за днешното преселение на своето племе? И не по тях ли прииждат тези талази от хора, които клечат пред телените мрежи на объркана Европа? Не се ли завръща по този начин и самият Омар, събуден да провери странното завъртане на световете, в което миналото дирижира бъдещето и не иска да се откопчи от него?



Неуловимият му образ се лута над днешния,



втрещен от призрака на сгромолясването европеец. Ще сподели ли тайната на лекото сърце, което приема чужбината, обиква я и я почита? Или тайната за чужбината, готова да подкрепя и приласкава? Но не са ли тези тайни отдавна разгадани и отхвърлени? И има ли някой нужда от неговите послания? Не са ли те отдавна всмукани от мрака, от който извират всички страхове? И колко дълго ще трябва да разучаваме отново всичко онова, което онзи симпатяга е знаел, а ние сме го затрили така, че и децата ни да продължат да го търсят?

Знам едно. И на вас ще го кажа. Колкото и въпроси да натрупаме, те няма да се превърнат в отговор...

___________________________

* Дори докато пишех тези редове, кой знае защо го мислех за палестинец. Може би защото именно палестинец в моето съзнание винаги е било синоним на изгнаник. Но сега разглеждам карти от войната в Африка: най-вероятно е Омар да е бил египтянин или либиец.

** Приятелят ми от детинство Ивелин П. разказваше, че на гарата в Плевен видял пътник, който бил досущ като Омар, само че по-млад. Това не беше скоро и възможно е този мъж да е бил от потеклото на нашия Арабин - син, а може би и внук.